Наркотично вещество: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м fixlink
Ред 45: Ред 45:
* {{икона|en}} [http://www.pharmer.org/imprints/narcotics Списък с детайлно описание на повечето наркотични вещества]
* {{икона|en}} [http://www.pharmer.org/imprints/narcotics Списък с детайлно описание на повечето наркотични вещества]
* [http://www.pharmer.org/imprints/narcotics Сайт на мадридския професор Антонио Ескоотадо на много езици]
* [http://www.pharmer.org/imprints/narcotics Сайт на мадридския професор Антонио Ескоотадо на много езици]
* [[http://knigoteka.com/author/Антонио+Ескоотадо Негова книга на български]
* [http://knigoteka.com/author/Антонио+Ескоотадо Негова книга на български]
* [http://www.erowid.org/ Сайт, посветен на връзката между хората и дрогите]
* [http://www.erowid.org/ Сайт, посветен на връзката между хората и дрогите]
* [http://web.need.bg/zadrogite/custom2.html Разпоредби за наркотиците, както са дефинирани в законите на Република България.]
* [http://web.need.bg/zadrogite/custom2.html Разпоредби за наркотиците, както са дефинирани в законите на Република България.]

Версия от 19:56, 26 април 2019

Хероин на фирмата Bayer – 19 век

Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. Гален отбелязва корена от мандрагора и опиума като основни представители на наркотичните вещества[1].

В българския политически и юридически контекст терминът наркотик обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват наркоза, например стимулантите. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн (нерегулиран), алкохол (нерегулиран), канабис, кокаин, опиум и негови деривати, между които пантопон, морфин, хероин, кодеин, а също и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства (веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина).

Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, ЛСД и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни. Също така, всички стероиди не спадат към наркотичните вещества.[2]

Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „опиоиден аналгетик“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.

През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона докато в някои държави (Чехия от 1 януари 2011 ...има право да притежава за лично ползване до 15 г марихуана, до 4 таблетки екстази, 2 г амфетамин ...и така нататък [1]) има определена доста голяма доза за всички видове използвани вещества за която няма наказателна отговорност а само административна.

Статистика

През 2012 г. в България умират 24 души от свръхдоза наркотици, което е 4,8 души на милион население. Средното за Европейския съюз, Норвегия и Турция е 17,1. Почти 25% от населението на Европейския съюз, Норвегия и Турция е ползвало наркотици някога през живота си, като най-често използваният нелегален наркотик е кокаинът, а в България – екстази.[3]

На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:[3]

  • 4977 kg хероин, от които 285 kg в България;
  • 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България.

България

През 2008 г. в България 74 души умират от свръхдоза, но към 2015 г. смъртните случаи са спаднали на 17. Повечето смъртни случаи са на хора на възраст между 30 и 39 г., като в 88% от случаите това са мъже. Мнозинството от наркоманите, постъпващи на лечение, са пристрастени към опиоиди и се лекуват основно чрез метадонова терапия.[4]

През 2015 г. са конфискувани 1176 kg канабис, 265 kg хероин, 43 kg амфетамини и 30 kg метамфетамини. Средната чистота на хероина е 65%, на амфетамините – 70%, а на кокаина – 75,5%.[4]

Употребата на канабиса сред младите (15 – 34 г.) към 2015 г. е 8,3%, а на MDMA – 2,9%.[4]

Ефекти

Ефектите на наркотичните вещества зависят от дозата, начина, по който влизат в човешкото тяло, а също и очакванията на консумиращия ги. Отделно от тяхната клинична употреба за лечение на болка, кашлица или остра диария, наркотичните вещества имат свойството да произвеждат състояния на блаженство и еуфория, а също да редуцират агресия и тревожност. Последното води до широката им употреба като развлекателни дроги и свойството да произвежда зависимост у някои от ползващите ги.

Рискове

Вследствие на немарлива, невнимателна или прекомерна употреба на наркотични вещества може да се увеличи рискът от инфекции и болести, или да се стигне до предозиране и смърт. Тези наркотични препарати могат да се отпуснат само чрез жълта рецепта.

Вижте също

Източници

  1. J. Richard Stracke. The Laud Herbal Glossary // Посетен на 10 юни 2007.)
  2. Inciardi, James A. The War on Drugs II. Mountain View, California, Mayfield Publishing Company, 1992. ISBN 1559340169. с. 22.
  3. а б България е сравнително назад сред страните в ЕС по употреба на наркотици // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.
  4. а б в Bulgaria – Country Drug Report 2017

Външни препратки