Александър Стамболийски (село): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-== Източници и бележки == +== Източници ==); козметични промени |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| кмет =Име Фамилия |
| кмет =Име Фамилия |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Алекса̀ндър Стамболѝйски''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[община Генерал-Тошево]], [[област Добрич]]. |
||
== География == |
== География == |
||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
Най-ранни сведения за селото се откриват в [[Османска империя|турския]] данъчен регистър на овцевъдите от [[1573]] г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано ''Сахтиянлу'', има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от [[1676]] г. селото е записано ''Сахтианлък'' <ref>От ''сахтиан'' – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.</ref>, с което име е записано и през [[1873]] г. и което име се запазва до [[1906]] г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на ''Симеоново'' в памет на [[Симеон I|Цар Симеон I Велики]]. С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември [[1947]] г., село Симеоново е преименувано на ''[[Александър Стамболийски]]''. <ref name=община>[http://toshevo.org/g/?page_id=1647 Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“]</ref> <ref name=Мичев>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров]] – „Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]“; „Наука и изкуство“ София [[1989]]; стр. 24.</ref> |
Най-ранни сведения за селото се откриват в [[Османска империя|турския]] данъчен регистър на овцевъдите от [[1573]] г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано ''Сахтиянлу'', има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от [[1676]] г. селото е записано ''Сахтианлък'' <ref>От ''сахтиан'' – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.</ref>, с което име е записано и през [[1873]] г. и което име се запазва до [[1906]] г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на ''Симеоново'' в памет на [[Симеон I|Цар Симеон I Велики]]. С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември [[1947]] г., село Симеоново е преименувано на ''[[Александър Стамболийски]]''. <ref name=община>[http://toshevo.org/g/?page_id=1647 Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“]</ref> <ref name=Мичев>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров]] – „Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]“; „Наука и изкуство“ София [[1989]]; стр. 24.</ref> |
||
През периода от [[1913]] г. <ref>Съгласно [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]].</ref> до [[1940]] г. <ref>Съгласно [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] територията на Южна Добруджа е върната на [[Царство България]].</ref> село Александър Стамболийски е в [[Румъния|Кралство Румъния]]. <ref name=Мичев |
През периода от [[1913]] г. <ref>Съгласно [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]].</ref> до [[1940]] г. <ref>Съгласно [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] територията на Южна Добруджа е върната на [[Царство България]].</ref> село Александър Стамболийски е в [[Румъния|Кралство Румъния]]. <ref name=Мичев/> |
||
== Поминък == |
== Поминък == |
||
Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на [[21 век]], е [[земеделие]]то и [[животновъдство]]то. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от [[Спасово (област Добрич)|спасовския край]]. <ref name=община |
Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на [[21 век]], е [[земеделие]]то и [[животновъдство]]то. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от [[Спасово (област Добрич)|спасовския край]]. <ref name=община/> |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
[[Събор]]ът на селото се провежда всяка година на 14 юни. <ref name=община |
[[Събор]]ът на селото се провежда всяка година на 14 юни. <ref name=община/> |
||
== Източници |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 09:30, 28 април 2019
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Стамболийски.
| Александър Стамболийски | |
  Александър Стамболийски  Александър Стамболийски | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 21 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 84 m |
| Пощ. код | 9565 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 00360 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП за България; 2015) |
| Кметство – кмет | Име Фамилия |
Алекса̀ндър Стамболѝйски е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.
География
Село Александър Стамболийски се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 6 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 16 км на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак.
| Население по години | |
|---|---|
| 1946 г. | 578 души |
| 1956 г. | 520 души |
| 1975 г. | 240 души |
| 1985 г. | 147 души |
| 1994 г. | 123 души |
| 2003 г. | 58 души |
| 2014 г. | 26 души |
| 2018 г. | 24 души |
На север пътна отсечка от около 2 км свързва селото с път, който на изток води през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.
Климатът е умерено континентален.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.
Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях или по границите на групи имоти.
Надморската височина в центъра на селото е около 84 м.
Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [2]
История
Най-ранни сведения за селото се откриват в турския данъчен регистър на овцевъдите от 1573 г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от 1676 г. селото е записано Сахтианлък [3], с което име е записано и през 1873 г. и което име се запазва до 1906 г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на Симеоново в памет на Цар Симеон I Велики. С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември 1947 г., село Симеоново е преименувано на Александър Стамболийски. [4] [5]
През периода от 1913 г. [6] до 1940 г. [7] село Александър Стамболийски е в Кралство Румъния. [5]
Поминък
Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на 21 век, е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край. [4]
Редовни събития
Съборът на селото се провежда всяка година на 14 юни. [4]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ По справки в Националния регистър на населените места
- ↑ От сахтиан – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.
- ↑ а б в Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“
- ↑ а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
Външни препратки
| ||||||||||