Фридрих Шилер

Фридрих Шилер Friedrich Schiller
Портрет от Лудовике Зимановиц (1794)
Роден	10 ноември 1759 г. Марбах, Германия
Починал	9 май 1805 г. Ваймар, Германия
Професия	поет, историк, драматург, философ
Националност	Германия
Направление	романтизъм
Съпруга	Шарлот фон Ленгефелд (1790 – 1805, смъртта му)
Деца	Деца Карл Лудвиг Фридрих (1793 – 1857), Ернст Фридрих Вилхелм (1796 – 1841), Каролине Луизе Фриедерике (1799 – 1850), Емили Хенриете Луиз (1804 – 1872)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (на немски: Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.

Живот

Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Karlsschule (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса, Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.

Шилер като полкови лекар 1781/1782.
Портрет от Филип Фридрих Хеч

През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.

Бюст на Шилер от Теодор Вагнер

Поезия

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

По-значими поетически творби:

• „Боговете на Гърция“ (1788)
• „Творците“ (1789)
• „Поезията на живота“ (1795)
• „Идеалът и животът“ (1795)
• „Разходка“ (1795)
• „Жалбата на Церера“ (1796)
• „Златната чаша“ (1797)
• „Ръкавицата“ (1797)
• „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
• „Жеравите на Ивик“ (1797)
• „Боят със змея“ (1798)
• „Поръчителството“ (1798)
• „Елевзински празник“ (1798)
• „Песен на камбаната“ (1799)
• „Касандра“ (1802)
• „Победен празник“ (1803)

Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
      Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
      Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
      Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената:
      Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796

Философски трудове

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за красива идея.

Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър

Медицински трудове

Малко известен факт е, че наред със съчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).

Библиография

Драми

• Die Räuber, 1781 („Разбойници“)
• Kabale und Liebe, 1783 („Коварство и любов“)
• Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784 („Заговорът на Фиеско от Генуа“)
• Don Karlos, 1787/88 („Дон Карлос“)
• Wallenstein – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия)
• Maria Stuart, 1800 („Мария Стюарт“)
• Die Jungfrau von Orléans, 1801 („Орлеанската дева“)
• Turandot, 1801 („Турандот“)
• Die Braut von Messina, 1803
• Der Neffe als Onkel, 1803
• Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
• Wilhelm Tell, 1803/04 („Вилхелм Тел“)
• Demetrius (незавършена), 1805

Стихотворения и балади

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград

• Ode an die Freude, 1786 („Ода на радостта“)
• Resignation, 1786
• Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
• Die Teilung der Erde, 1795
• Der Handschuh, 1797
• Der Taucher, 1797 („Плувецът“)
• Die Kraniche des Ibykus, 1797 („Жеравите на Ибик“)
• Ritter Toggenburg, 1797
• Der Ring des Polykrates, 1798 („Пръстенът на Поликрат“)
• Der Kampf mit dem Drachen, 1798
• Die Bürgschaft, 1798
• Das Lied von der Glocke, 1799 („Песента на камбаната“)
• Nänie, 1800
• Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
• Das Siegesfest, 1803
• Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения

• Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
• Augustenburger Briefe, 1793
• Über Anmut und Würde, 1793
• Kallias-Briefe, 1793
• Kallias oder Über die Schönheit, 1793
• Die Horen, 1795
• Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
• Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
• Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове

• Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
• Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
• Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790

Издания

• 
  Die Räuber 1781
• 
  Don Carlos 1787
• 
  Maria Stuart 1801
• 
  Wilhelm Tell 1804

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов: Между идеала и живота, „Родна реч“, 5, 1985

• ((de)) Bio-Bibliografie
• ((de)) Фридрих Шилер в Projekt Gutenberg-DE
• ((de)) Фридрих Шилер в Zeno.org
• ((de)) Фридрих Шилер в zgedichte.de
• ((de)) Фридрих Шилер в Bibliotheca Augustana
• ((de)) Фридрих Шилер в Gedichte berühmter Schriftsteller
• ((de)) Фридрих Шилер в Bücherquelle
• ((de)) Фридрих Шилер в Textlog
• ((de)) Фридрих Шилер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Freiburger Anthologie
• ((de)) Фридрих Шилер в Deutsche Dichter
• ((de)) Фридрих Шилер в Liebeslyrik deutscher Dichter
• ((de)) Фридрих Шилер в Sternenfall
• ((de)) Фридрих Шилер в Die LYRIKwelt
• ((en)) Филми по произведения на Фридрих Шилер