Обикновен дъб: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) Етикет: Връщане |
м Bot: Automated text replacement (-language = +lang = ) |
||
| Ред 228: | Ред 228: | ||
| publisher = Дирекция на Природен парк Витоша |
| publisher = Дирекция на Природен парк Витоша |
||
| location = България |
| location = България |
||
| |
| lang = bg |
||
| pages = 142 |
| pages = 142 |
||
}} |
}} |
||
Версия от 15:21, 5 май 2019
| Обикновен дъб | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Обикновен дъб в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновеният дъб (Quercus robur), познат и като летен дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, групата на белите дъбове (секция Quercus). Достига 25 – 35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.
Разпространение
Quercus robur е разпространен върху значителна част от европейския континент - от Ирландия до Урал, достигайки до Западна Азия. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – Q. r. subsp. broteroana и Q. r. subsp. estremadurensis; на юг – Q. r. subsp. brutia; на югоизток – Q. r. subsp. pedunculiflora; на изток – Q. r. subsp. imeretina. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.;[2] подвидът Q. r. subsp. pedunculiflora – т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними Q. erucifolia, Q. longipes и Q. mestensis) е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.[3]
Описание
Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).
Плодовете на летния дъб са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.
Вековни дървета в България
В село Гранит, област Стара Загора, се намира дърво от вида Quercus robur, считано за най-старото в България и едно от най-дълголетните в света. Гранитският дъб е обявен за обект „Вековно дърво“ под наименованието „Старият дъб“ със заповед № 2276 от 25 декември 1967 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388. През месец март 1982 г. с Преслеров свредел е установена неговата възраст – 1637 години; т.е. израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Височината му е 23,4 m, дебелината на ствола е 2,38 m, проекция на короната е 1017,36 m², обиколката на стъблото е 7,46 m на височина от земята 1,3 m.
Друг огромен представител на вида е царският дъб до Тулово област Стара Загора. Той се намира в близост до гарата в Тулово, в местността Туловска кория. Дървото е на възраст над 1000 години.
Галерия
-
Кора -
Листа -
Мъжки съцветия – реси -
Женски цветове -
Жълъди -
Дървесина
Литература
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)
Източници
- ↑ Quercus robur (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
