Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
разширение
Ред 14: Ред 14:
| ръководител_титла = Ректор
| ръководител_титла = Ректор
| ръководител = Анатолий Торкунов
| ръководител = Анатолий Торкунов
| студенти = 4500
| студенти = 7000
| цветове =
| цветове =
| емблема =
| емблема =
| площ =
| площ =
| членства =
| членства =
| наричан =
| наричан =
| бележки =
| бележки =
| сайт = [http://www.mgimo.ru/ www.mgimo.ru]
| сайт = [http://www.mgimo.ru/ www.mgimo.ru]
}}
}}
[[Файл:Среща на министър Младенов в Московския държавен институт за международни отношения (5792944758).jpg|мини|ляво|Среща на министър Николай Младенов в МГИМО, 01.06.2011 г.]]
[[Файл:Mgimo backyard.jpg|мини|Задният двор с повечето сгради]]
[[Файл:MGIMO Main Panorama.jpg|мини|250п|Панорамен изглед на кампуса. Вляво отпред е конферентната зала, крайно вдясно е високото общежитие (главно за чужденци), отзад е Олимпийското село]]


'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang|ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]].
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang|ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред най-престижните висши училища на [[Русия]]. Ректор на МГИМО е професор [[Анатолий Торкунов]], академик на [[РАН]].


[[Университет]]ът е създаден през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], а през [[1944]] г. се отделя в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения'''. Това е университетът с най-много изучавани езици в света – над 60.
[[Университет]]ът е основан през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], отделя се в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения''' през [[1944]] г.


Член е на Асоциацията на професионалните училища по международни отношения (''Association of Professional Schools of International Affairs'')<ref>{{Cite news|title=Members of the Association of Professional Schools of International Affairs|url= https://apsia.org/graduate-schools-programs/member-directory/|work=Association of Professional Schools of International Affairs (APSIA)|accessdate=2017-08-29|language=en-US}}</ref>.
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души.


Учебната структура включва 10 [[факултет]]а и 3 института. Университетът разполага с богата библиотека в самостоятелна сграда, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития, столова и др. Към основната база в Москва на през 2016 г. е открит филиал в гр. [[Одинцово]], [[Московска област]]<ref>{{cite web|url=http://www.1tv.ru/news/2016-06-03/303434-moskovskiy_gosudarstvennyy_institut_mezhdunarodnyh_otnosheniy_mgimo_rastet_i_vyhodit_na_novye_rubezhi|title=Московский государственный институт международных отношений (МГИМО) растет и выходит на новые рубежи. Новости. Первый канал|lang=ru| accessdate=2017-06-16}}</ref> с новото средно училище Горчаковски лицей (наречен на руския дипломат [[Александър Горчаков]]).
От [[1951]] г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния [[УНСС|Висш икономически институт "Карл Маркс"]] в София (днес УНСС), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по области или страни) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], и дори африкански - [[суахили]]).


Това е университетът с най-много изучавани езици в света – броят им в някои години надхвърля 60 езика. МГИМО официално е внесен в Книгата на рекордите на Гинес като висшето училище с преподаване на най-голям брой държавни чуждестранни езици – 53 официални езика<ref>{{Cite news|title=Most languages taught in an academic institution|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-languages-taught-in-an-academic-institution|work=Guinness World Records|accessdate=2017-06-16|language=en-GB}}</ref>. В него се преподават всичките 6 официални езика на [[ООН]], останалите европейски и много други езици - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], [[суахили]] и пр.
Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно „[[Международни отношения]]“, „Международни икономически отношения“ и „Международно право“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, курсове за специализация.


МГИМО са завършили над 30 хиляди души, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават около 7 хил. души към 2017 г. Сред неговите випускници са авторитетни международници (дипломати, бизнесмени, журналисти, юристи и др.), както и видни политици, дейци на науката и културата.
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.


От 1951 г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния Висш икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес [[УНСС]]), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по сфери или страни) и редки езици.

Досега повече от 650 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение с международни специалности – главно „[[Международни отношения]]“, „[[Международни икономически отношения]]“ и „[[Международно право]]“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, специализации.

Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: дейци в международни организации, президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.

По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса и с право на руска стипендия. Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.

== Източници ==
<references />
{{commonscat|MGIMO}}
{{commonscat|MGIMO}}
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 – 10 хил. щ.дол. годишно) и с право на руска стипендия в размер на 600 рубли месечно (колкото е и за руските студенти). Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.mgimo.ru/ Сайт на МГИМО]
* [http://www.mgimo.ru/ Официален сайт на МГИМО]


{{Портал|Политика|Русия}}
{{Портал|Политика|Русия}}


[[Категория:МГИМО| ]]
[[Категория:Външна политика на СССР]]
[[Категория:Външна политика на Русия]]
[[Категория:Външна политика на Русия]]
[[Категория:Външна политика на СССР]]
[[Категория:МГИМО| ]]

Версия от 17:01, 5 май 2019

Московски държавен институт по международни отношения
Московский государственный институт международных отношений
Главният вход на МГИМО
Главният вход на МГИМО
Основан1944 г.
Виддържавен университет
РекторАнатолий Торкунов
Преподаватели1100
Студенти7000
МестоположениеМосква, Русия
Сайтwww.mgimo.ru
Карта Местоположение в Москва
Московски държавен институт по международни отношения в Общомедия
Среща на министър Николай Младенов в МГИМО, 01.06.2011 г.
Панорамен изглед на кампуса. Вляво отпред е конферентната зала, крайно вдясно е високото общежитие (главно за чужденци), отзад е Олимпийското село

Московският държавен институт по международни отношения (университет) (на руски: Московский государственный институт международных отношений (университет)), известен и като МГИМО, e сред най-престижните висши училища на Русия. Ректор на МГИМО е професор Анатолий Торкунов, академик на РАН.

Университетът е основан през 1943 г. като Факултет по международни отношения на Московския държавен университет „Ломоносов“, отделя се в самостоятелно висше училище под името Московски държавен институт по международни отношения през 1944 г.

Член е на Асоциацията на професионалните училища по международни отношения (Association of Professional Schools of International Affairs)[1].

Учебната структура включва 10 факултета и 3 института. Университетът разполага с богата библиотека в самостоятелна сграда, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития, столова и др. Към основната база в Москва на през 2016 г. е открит филиал в гр. Одинцово, Московска област[2] с новото средно училище Горчаковски лицей (наречен на руския дипломат Александър Горчаков).

Това е университетът с най-много изучавани езици в света – броят им в някои години надхвърля 60 езика. МГИМО официално е внесен в Книгата на рекордите на Гинес като висшето училище с преподаване на най-голям брой държавни чуждестранни езици – 53 официални езика[3]. В него се преподават всичките 6 официални езика на ООН, останалите европейски и много други езици - като арабски, китайски, японски, суахили и пр.

МГИМО са завършили над 30 хиляди души, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават около 7 хил. души към 2017 г. Сред неговите випускници са авторитетни международници (дипломати, бизнесмени, журналисти, юристи и др.), както и видни политици, дейци на науката и културата.

От 1951 г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в България по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния Висш икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес УНСС), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по сфери или страни) и редки езици.

Досега повече от 650 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение с международни специалности – главно „Международни отношения“, „Международни икономически отношения“ и „Международно право“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 кандидати на науките (доктори в България) и доктори на науките от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, специализации.

Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като посланици), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: дейци в международни организации, президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.

По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса и с право на руска стипендия. Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.

Източници

Външни препратки