Несебър

Тази статия е за черноморския град. За други със същото име вижте Месемврия (Бяло море).

---

Несебър
Несебър 42.659507, 27.724724 Несебър Несебър
Общи данни
Население	15 506 души (15 март 2024 г.) 487 души/km²
Землище	31,85 km²
Надм. височина	30 m
Пощ. код	8230
Тел. код	0554
МПС код	А
ЕКАТТЕ	51500
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007)
Адрес на общината
гр. Несебър ул. „Еделвайс“ 10, п.к. 8230 тел. 0554/43-28-1, факс 0554/45-81-0, secretar-nr@dir.bg
Уебсайт	www.nesebarinfo.com
Несебър в Общомедия

Несѐбър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в община Несебър, област Бургас, в съседство на север с най-голямото българско черноморско летовище Слънчев бряг. Градът е административно средище на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.

География

Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток – с Черно море.

Общината обгръща в границите си 420,4 km², която обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, Обзор и Свети Влас, и 11 села – с. Равда, с. Гюльовца, с. Оризаре, с. Тънково, с. Кошарица, с. Баня, с. Паницово, с. Раковсково, с. Приселци, с. Емона, с. Козница, както и туристическия комплекс Слънчев бряг.

В нейната територия се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Климатът е умереноконтинентален. Водите – морски, подпочвени, речни. Почви – канелено-горски.

Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните наличности на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.

Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак.

Климат

Климатични данни за Несебър
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни температури (°C)	3,0	4,5	6,0	11,0	16,5	21,5	24,5	25,0	20,5	16,0	11,0	5,5	13,8
Средни месечни валежи (mm)	39	34	30	38	45	45	33	26	24	39	51	45	449
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История

Древност

Името на града е съставено от две части: брия (от тракийски език – „град“) и мена или мелса. Според Страбон, мена е вероятно името на основателя, според Стефан Византийски, също става дума за основателя, но съответно с името мелса. Има обаче старобългарска дума (мена) която означава „размяна“. (Виж „Ръководство по старобългарски език“ 1840 – 1916 г., А. Лескийн). Това дава значение на търговски град с което всъщност е известен Несебър от древността.

Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

Интересно е че в Персия (днес – Иран) се намира град „Нишапур“ („Нишабур“) чието име, точно съответства на персийското звучене на името на черноморския „Несебър“.

Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход.

В края на 6 век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.

След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.

Българско и византийско средновековие

След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село Дебелт.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики.

През 12 и 13 в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „Св. Стефан“ (11 в.) и „Св. Йоан Кръстител“ (11 в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от 13 – 14 в.

В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Параскева (13 в.), „Св. Теодор“ (XIV в.), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.

Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

Османски период и Възраждане

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Паисий Хилендарски споменава града през 1762 в своята „История славянобългарска“, като го нарича Замория .

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18 – 19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престонаследница.

При създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.

Градът след Освобождението

Месмврия е преименуван като Несебър със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1930 г. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Посткомунизъм

През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Впоследствие подписката не е внесена до нито една официална институция.

Население

В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).

Година Жители 1934 ¹ 2065 1946 ¹ 2286 1956 ¹ 2333 1965 ¹ 3976 1975 ¹ 6780

Година Жители 1985 ¹ 8224 1992 ¹ 8604 2000 ³ 6187 2001 ¹ 8677 2004 ³ 9360

Година Жители 2007 ³ 10 921 2009 ³ 11 626 2011 ¹ 10 143

Към 31.12.2015 г. Несебър има 12 275 жители по данни на НСИ. Населението на Община Несебър наброява 22 348 души. [[]]

Политика

Кметове от 1990 г.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява да получи 68,04% от подадените гласове и да победи Магдалена Мандулева. На местните избори на 23 октомври 2011 година Николай Димитров печели на втори тур с 60,38 на сто от подадените гласове. Втори с 39,62 на сто остава кандидатът на ГЕРБ Атанас Терзиев. Николай Димитров печели трети мандат на местните избори през есента на 2015 г.

Общински съвет

Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Несебър е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 21 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2019 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 25 октомври 2015 година е следното:

Общински съвет (2015 – 2019)

Партия/Коалиция		Изборен резултат	Получени гласове	Места
	МОРЕ		3195	6
	Български социалдемократи		2332	5
	СИЛА		1179	3
	ГЕРБ		919	3
	БСП – ПК ТРАКИЯ		881	2
	ЗОРА		599	2

Побратимени градове

Несебър е побратимен с градовете:

• Охрид, Македония
• Котор, Черна гора
• Будапеща, Унгария
• Санкт Петербург, Русия
• Гимараеш, Португалия

а договор за сътрудничество има с:

• Родос, Гърция
• Дубровник, Хърватия
• Сафранболу, Турция
• Република Сан Марино
• Сермерсхайм, Франция
• Биркиркара, Малта

Икономика и инфраструктура

Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма, който е водещ отрасъл в икономиката. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене. Комплексът Слънчев бряг се разраства бурно, вече се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на българското Черноморие.

В областта на земеделието се отглеждат предимно овощни видове. Животновъдството се развива предимно в дребни семейни стопанства, но в последните години се наблюдава развитие в овцевъдството, птицевъдството и пчеларството. От добивните отрасли е развит единствено дърводобивът.

Транспорт

Несебър се намира в централната част на Черноморското крайбрежие. Има редовни автобусни връзки с областните центрове Бургас (30 km) и Варна (90 km). Градът се обслужва от международно летище Бургас (30 km), Пристанище Бургас (45 km) и ЖП гара Бургас (35 km). Новоизградената пътна магистрала до областния град прави пътуването с автомобил удоволствие. Пътищата са добре поддържани. През летния сезон в пиковите часове на деня са възможни задръствания. В Несебър се ползва екологично чист вътрешен транспорт – минивлакчета, велорикши и велосипеди. Пристанище Несебър има регионално значение и се използва изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания.

Редовни градски автобуси обслужват града и го свързват със Слънчев бряг, Равда и Свети Влас.

Култура и забележителности

Древният град Несебър
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Ancient City of Nessebur
Регион	България
Местоположение	България
Тип	Културно
Критерии	iii, iv
Вписване	1983  (7-а сесия)
Координати	42°39′30″ с. ш. 27°44′01″ и. д.42.658333° с. ш. 27.733611° и. д.42.658333, 27.733611
Древният град Несебър в Общомедия

Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.

Музеи

В Несебър се намира забележителност №7 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз – архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с Археологически музей. Музей „Старинен Несебър“ включва:

• Археологически музей Несебър;
• Църквата Свети Стефан (Несебър);
• Църквата Свети Спас (Несебър);
• Етнографски музей Несебър – къща Москояни. Уреден е в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Къщата, която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен със звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини.
• Измежду уникалните артефакти на музей Старинен Несебър са изложени надпис-декрет на тракийския вожд Садала, съществуващ от III в. пр. Хр.

Църкви

Файл:Opoznai-bg.gif

6. Несебър
Архитектурно-исторически резерват
Археологически музей

• „Света София“ (Старата митрополия), развалини на църква от 4 век
• „Света Богородица Елеуса“, църква от 6 век
• „Свети Стефан“ (Новата митрополия), църква от 10 век
• „Свети Йоан Кръстител“, църква от 11 век
• „Свети Димитър“, църква от 11 век
• „Свети архангели Михаил и Гавраил“, църква от 13 век
• „Света Параскева“, църква от 13 век
• „Христос Пантократор“, църква от 13 век
• „Свети Теодор“, църква от 13 век
• „Свети Йоан Алитургет“, църква от 14 век
• „Свето Възнесение Господне“(„Свети Спас“), църква от 17 век
• „Свети Климент“, църква от 17 век
• „Света Богородица“ („Успение Богородично“) – действаща църква от 1873 г.

• 
  Църквата „Христос Пантократор“, 13 век
• 
  Църквата „Христос Пантократор“
• 
  Църквата „Свети Йоан Кръстител“, 11 век
• 
  Църквата „Свети Йоан Алитургет“
• 
• 
• 

Други

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Крепостна стена
• Мелница

• 
• 
• 

Музикални формации

В града са създадени и функционират следните музикални формации:

• Група за стари градски песни "Блян"
• Фолклорна формация "Българка"
• Фолклорна формация "Македонка"
• Рок-група "Мена"
• Хор за гръцки песни "Месамбрия"
• Вокално-инструментална група "Стари муцуни"
• Детска вокална група "Сюрприз"
• Фолклорна група „Незабравка“

Редовни събития

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Ежегодни фестивали „Златна Месемврия“, Международен арт фестивал „Съзвездия в Несебър“, Международен детски фестивал „Слънце – радост – красота“, Международен фестивал на меда, провеждащ се в периода края на август – началото на септември, Национален поп-рок фестивал Поп рок фест.

15 август, Успение Богородично – ден на град Несебър.

Обществени учреждения

В Несебър има народно читалище „Яна Лъскова-1905“, основано преди повече от век. Към него функционира общински театър.

През ноември 2015 г. е създадено народно читалище „Месемврия-2015“.

• Районно управление на полицията
• Районен съд

Спорт

Футбол:

Основен местен футболен отбор е ПФК Несебър, който се състезава във Втора професионална футболна лига. Градският стадион на отбора е с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50 m и малко изкуствено игрище зад стадиона.

Бойни Изкуства:

Несебърски клуб по Шинкиокушинкай карате, известен с многобройни победи във национални и международни карате състязания. Воден от Сенсей Христо Терзиев. Функционира във специално оборудвана зала, разположена край СОУ Любен Каравелов.

Личности

Родени

• Аристид Хрисовери (1812 – ?), руски военен, командир на Гръцкия легион в Кримската война
• Жулиета Шишманова (1936 – 1978), българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика. Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, герой на социалистическия труд
• Станчо Герджиков (р. 1968), български футболист
• Христо Терзиев (р. 1971), български каратист, треньор на националния отбор по карате
• Неделчо Богданов (р. 1982), български аниматор, създател на анимацията „Българ“

Външни препратки

• Официален туристически сайт на община Несебър
• Официален сайт на общински съвет Несебър
• Официален сайт на община Несебър
• Музей „Старинен Несебър“
• 3D панорами от Несебър
• Още снимки от Несебър
• Снимки от Несебър на сайта „Българската древност“
• „Несебър – град сред морето“, Венцеслав Константинов, сп. „България днес“, София, кн. 4, 1982
• „Музейно изложение на находки от разкопките в Нишапур, Иран“
• Видео от земя и въздух на стария град на Несебър

Вижте също

• Месемврийска епархия
• Архитектура на Търновската художествена школа