Разлика между версии на „Категории (Аристотел)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
(листи)
м
'''„Категории“''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
 
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.1–41 – 4) и финалният (гл. 10- – 15), наричани съответно ''пре-'' и ''пост-'' предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответсвия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, дали ''Категории'' е собствено аристотелов текст.<ref name="Intro">Христов И.В., ''Встъпителна студия'' в ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, с.9- – 31</ref><ref>(fr) Achard M., ''Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories'', Laval théologique et philosophique Vol.56, Iss.2, juin 2000, p. 307–351307 – 351</ref>
Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в ''Топика'' (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.<ref>Apelt O., ''Die Kategorielehren des Aristotels'', Leipzig, 1991; на две други места (''Метаф.'' и ''Евд. Ет.'') към категориите е причислено "движение"„движение“.</ref>
''Категории'' става първата книга в т.н. „Органон“, набор от шест книги<ref>„Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения“</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref name="Intro"/> Известни са около 200 средновековни латински коментара,<ref> Lloyd N., ''Medieval Commentaries on Aristotle's Categories'', Leiden/Boston: Brill, 2008, p.1; опис в Lohr, C. ,1967- – 73, ''Medieval Latin Aristotle Commentaries'', Tradtio vols.23- – 29</ref> докато от гръцката античност са запазени само 8.<ref>От [[Амоний]], [[Олимпиодор]], [[Порфирий]], [[Филопон]], [[Симплиций]], [[Дексип]], [[Елиас]], anon.; cf. ''Commentaria in Aristotelem Graeca'', Reimer, 1882- – 1909 </ref>
 
В началото на 19 век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73</ref>

Навигация