Хисаро-Алай: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
== Географска характеристика ==
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
=== Релеф ===
Основните планински хребети в Хисоро-Алай имат широчинно или субширочинно простиране. Западната и средната част на планината са заети от [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] и техните разклонения, а [[Алайски хребет|Алайския хребет]] със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (Малгузар, [[Нуратау]] и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река [[Зеравшан]], а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и се простират покрай левия бряг на [[Зеравшан]]. Югозападни продължения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] са хребетите [[Байсунтау]] и [[Кугитангтау]], а южни разклонения – хребетите [[Бабатаг]] и [[Каратегински хребет|Каратегински]]. Височината на повечето от хребетите надвишава 5000 m. В източната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], в района на Матчинския планински възел се извисява пик '''Скалисти 5621 m''' ({{coord|39|37|10|N|70|43|08|E}}), най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на [[Алайски хребет|Алайския хребет]] (5544 m), а в средната част на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] е връх Чимтарга (5489 m).<ref name="bse"></ref>
Основните планински хребети в [[Хисаро-Алай]] имат широчинно или субширочинно простиране. Западната и средната част на планината са заети от [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] и техните разклонения, а [[Алайски хребет|Алайския хребет]] със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (Малгузар, [[Нуратау]] и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река [[Зеравшан]], а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и се простират покрай левия бряг на [[Зеравшан]]. Югозападни продължения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] са хребетите [[Байсунтау]] и [[Кугитангтау]], а южни разклонения – хребетите [[Бабатаг]] и [[Каратегински хребет|Каратегински]]. Височината на повечето от хребетите надвишава 5000 m. В източната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], в района на Матчинския планински възел се извисява пик '''Скалисти 5621 m''' ({{coord|39|37|10|N|70|43|08|E}}), най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на [[Алайски хребет|Алайския хребет]] (5544 m), а в средната част на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] е връх Чимтарга (5489 m).<ref name="bse"></ref>


Основните гребени на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]], [[Хисарски хребет|Хисарския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], в западната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] и неговите разклонения, в хребета [[Нуратау]] и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]] широко разпространение имат карстовите форми.<ref name="bse"></ref>
Основните гребени на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]], [[Хисарски хребет|Хисарския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], в западната част на Туркестанския хребет и неговите разклонения, в хребета [[Нуратау]] и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърхнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на Алайския и |Туркестанския хребети, Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]] широко разпространение имат карстовите форми.<ref name="bse"></ref>


=== Климат ===
=== Климат ===
Климатът на Хисаро-Алай се характеризира с изменението във височина на термичните условия, неравномерното разпределение на валежите и овлажняването. В котловините и долините по периферията на планинската система средните юлски температури са 24,3°С (в [[Ош]]), 28,2°С (в [[Душанбе]]), а средните януарски съответно – 3,0°С и 1,4°С. Сумата на температура над 10°С годишно е съответно 3853°С и 4880°С. На височина 3373 m (прохода Азноб в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]) аналогичните показатели са 11°С, -13,2°С и 484°С. По наветрените склонове на планините, обърнати на юг и запад годишното количество на валежите достига 1000 – 2000 mm, като заедно с това са много големи инсолацията и изпарението, а на подветрените склонове, даже в среднопланинските части падат под 200 mm. Максимумът на валжите в подножията е през пролетта, а по билата – през пролетта и лятото.<ref name="bse"></ref>
Климатът на Хисаро-Алай се характеризира с изменението във височина на термичните условия, неравномерното разпределение на валежите и овлажняването. В котловините и долините по периферията на планинската система средните юлски температури са 24,3°С (в [[Ош]]), 28,2°С (в [[Душанбе]]), а средните януарски съответно – 3,0 °С и 1,4 °С. Сумата на температура над 10 °С годишно е съответно 3853 °С и 4880 °С. На височина 3373 m (прохода Азноб в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]) аналогичните показатели са 11°С, -13,2°С и 484°С. По наветрените склонове на планините, обърнати на юг и запад годишното количество на валежите достига 1000 – 2000 mm, като заедно с това са много големи инсолацията и изпарението, а на подветрените склонове, даже в среднопланинските части падат под 200 mm. Максимумът на валежите в подножията е през пролетта, а по билата – през пролетта и лятото.<ref name="bse"></ref>


=== Води ===
=== Води ===
Реките имат смесено подхранване с преобладаване на ледниково-снежното, като делът на ледниковото подхранване е много голям в горното течение на река [[Зеравшан]]. Със своята живописност се славят планинските езера Искандеркул и Маргузор (в басейна на [[Зеравшан]]) и др. Високите гребени на хребетите са покрити с вечни снегове и ледници. Най-големият ледник в Хисаро-Алай е Зеравшанският с дължина около 25 km, от който води началото си река [[Зеравшан]].
Реките имат смесено подхранване с преобладаване на ледниково-снежното, като делът на ледниковото подхранване е много голям в горното течение на река [[Зеравшан]]. Със своята живописност се славят планинските езера Искандеркул и Маргузор (в басейна на Зеравшан) и др. Високите гребени на хребетите са покрити с вечни снегове и ледници. Най-големият ледник в Хисаро-Алай е Зеравшанският с дължина около 25 km, от който води началото си река Зеравшан.


=== Типове ландшафти ===
=== Типове ландшафти ===

Версия от 11:19, 8 май 2019

Хисаро-Алай
39.5° с. ш. 70° и. д.
Местоположение на картата на Таджикистан
Общи данни
Местоположение Таджикистан
 Киргизстан
 Узбекистан
 Туркменистан
 Китай
Част отПамиро-Алай
Най-висок връхпик Скалисти
Надм. височина5621 m

Хисаро-Алай (на таджикски: Ҳисору-Олой; на руски: Гиссаро-Алай) е мощна планинска система в Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан и Китай. Простира се между Ферганската котловина на север, пустинята Къзълкум на запад, Каршинската степ на югозапад и Таджикската депресия и Алайската долина на юг, а на североизток се свързва с планинската система на Тяншан. Цялата планинска система е ориентирана в посока запад-изток и представлява леко изпъкнала на юг дъга с дължина около 900 km и ширина от 80 km в източната част до 150 km в западната част.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река Зеравшан и южния склон на Туркестанския хребет са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на Туркестанския, Алайския, Зеравшанския и Хисарския хребети са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на Зеваршан и по северния склон на Туркестанския хребет. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на Ферганската котловина и по южния склон на Хисарския хребет, където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на Туркестанския и Алайския хребети, присъстват също и в Зеравшанския хребет, а в Хисарския хребет изграждат крупен батолит. По северния склон на Туркестанския хребет се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на Ферганската котловина и в югозападните разклонения на Хисарския хребет образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.[1]

С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на Туркестанския и Алайския хребети (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в Таджикистан (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в Сулюкта, Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на Хисарския хребет. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на Туркестанския хребет, а нефтените находища в южната част на Ферганската котловина са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, Андижан и др.).[1]

Географска характеристика

Релеф

Основните планински хребети в Хисаро-Алай имат широчинно или субширочинно простиране. Западната и средната част на планината са заети от Туркестанския, Зеравшанския и Хисарския хребети и техните разклонения, а Алайския хребет със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на Туркестанския хребет (Малгузар, Нуратау и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река Зеравшан, а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на Зеравшанския хребет и се простират покрай левия бряг на Зеравшан. Югозападни продължения на Хисарския хребет са хребетите Байсунтау и Кугитангтау, а южни разклонения – хребетите Бабатаг и Каратегински. Височината на повечето от хребетите надвишава 5000 m. В източната част на Туркестанския хребет, в района на Матчинския планински възел се извисява пик Скалисти 5621 m (39°37′10″ с. ш. 70°43′08″ и. д. / 39.619444° с. ш. 70.718889° и. д.), най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на Зеравшанския и Алайския хребети се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на Алайския хребет (5544 m), а в средната част на Зеравшанския хребет е връх Чимтарга (5489 m).[1]

Основните гребени на Туркестанския, Зеравшанския, Хисарския и Алайския хребети и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на Алайския и Туркестанския хребети, в западната част на Туркестанския хребет и неговите разклонения, в хребета Нуратау и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърхнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на Алайския и |Туркестанския хребети, Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на Зеравшанския хребет и северните склонове на Алайския и Туркестанския хребети широко разпространение имат карстовите форми.[1]

Климат

Климатът на Хисаро-Алай се характеризира с изменението във височина на термичните условия, неравномерното разпределение на валежите и овлажняването. В котловините и долините по периферията на планинската система средните юлски температури са 24,3°С (в Ош), 28,2°С (в Душанбе), а средните януарски съответно – 3,0 °С и 1,4 °С. Сумата на температура над 10 °С годишно е съответно 3853 °С и 4880 °С. На височина 3373 m (прохода Азноб в Хисарския хребет) аналогичните показатели са 11°С, -13,2°С и 484°С. По наветрените склонове на планините, обърнати на юг и запад годишното количество на валежите достига 1000 – 2000 mm, като заедно с това са много големи инсолацията и изпарението, а на подветрените склонове, даже в среднопланинските части падат под 200 mm. Максимумът на валежите в подножията е през пролетта, а по билата – през пролетта и лятото.[1]

Води

Реките имат смесено подхранване с преобладаване на ледниково-снежното, като делът на ледниковото подхранване е много голям в горното течение на река Зеравшан. Със своята живописност се славят планинските езера Искандеркул и Маргузор (в басейна на Зеравшан) и др. Високите гребени на хребетите са покрити с вечни снегове и ледници. Най-големият ледник в Хисаро-Алай е Зеравшанският с дължина около 25 km, от който води началото си река Зеравшан.

Типове ландшафти

По склоновете на планината отдолу нагоре се обособяват следните височинни зони и пояси:

  • Зона на ефемеровите и полино-ефемеровите полупустинни предпланински равнини и адири;
  • Зона на субтропичните степни льосови предпланини и средногория с пояси от тревисти, тревисто-храстови и злаково-храстови степи;
  • Зона на среднопланинските гори от арча (вид хвойна), редки гори, степи и лесо-ливадни степи;
  • Зона на високопланинските пасища с пояси от субалпийски пасища и ливадни степи, алпийски пасища, субнивален пояс с фрагментарна почвено-растителна покривка от високопланинско пасищен тип, разположен сред голи скали и сипеи;
  • Глациално-нивална зона на вечните снегове, ледници и скали.

Топографска карта

  • J-42-А М 1:500000[2]
  • J-42-Б М 1:500000[3]
  • J-43-А М 1:500000[4]
  • К-42-В М 1:500000[5]
  • К-43-В М 1:500000[6]

Източници

  1. ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гисаро-Алай, т. 6, стр. 563-564
  2. ↑ mapk42А.narod.ru
  3. ↑ mapk42Б.narod.ru
  4. ↑ mapk43А.narod.ru
  5. ↑ mapk42В.narod.ru
  6. ↑ mapk43В.narod.ru
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хисаро-Алай&oldid=9467603“.