Фружин

Тази статия е за българския княз. За върха в Антарктика вижте Фружин (връх).

---

Фружин
Княз български
Управление	1395 г.-1460 г.
Коронация	1395 г.
Лични данни
Роден	1393 г. Търново, България
Починал	1460 Унгария
Погребан в	Унгария
Други титли	Сеньор на Загора
Семейство
Династия	Шишмановци
Баща	Иван Шишман
Майка	Драгана
Потомци	Шишман, Стойко, Стоян, Станислав
Герб
Фружин в Общомедия

Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Стефан Лазаревич. След падането на Никопол заминава в изгнание и живее в Унгария и Сърбия.

Около 1408-1413 г. заедно с братовчед си Константин е начело на въстанието на Константин и Фружин, при което се водят широки антиосмански действия, подкрепени от различни християнски сили, които обаче не довеждат до промяна на статуквото. През 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския владетел Пипо Спано срещу османците. След похода е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението и крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова), където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.

През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария. В кръстоносния поход от 1444 г. на Владислав III Варненчик Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си.

След жестокото поражение на кръстоносната армия при Варна обаче, при което загива и самият полско-унгарски крал, Янош Хуняди, който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията.

Османски регистър от 1454/1455 година споменава за княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот, който със специално разрешение на османските власти може да наема българи и чужденци за охраната на планински проходи в района, а като негови синове са изброени Стоян, Стойко и Станислав. Според местна легенда Фружин се замонашва в Чипровския манастир. В същото време, според Петър Ников той умира през 1460 година в именията си в Унгария.

Потомци

В акта за продажба на имението на Фружин от 1444 г. се споменава негов син на име Шишман, както и „други синове и дъщери“ (Susmani filii sui ceterorumque filiorum et filianim suorum). В други документи фигурират имената и на други негови потомци, всичките по линия на най-големия му син Шишман останали да живеят в Унгария. Така например в източник от 1457 г. е отбелязан син на Шишман т.е. внук на Фружин на име Стефан Шишман, пълномощник на българското и влашкото население от Банат пред краля. В източници от XV в. се срещат имената и на Сандрин (Александър) Шишман като комендант на Северин през 1467 г., на Филип Шишман, Радослав Шишман, Владислав Шишман и Ференц Шишман като всички те са на унгарска служба. За Ференц Шишман е известно, че загива през 1550 г. при обсадата на Липа като военачалник на конен отряд във войската на Стефан Батори. Последното засега известно ни споменаване на фамилията Шишман в унгарските хроники датира от 1596 г., когато в грамота на трансилванския княз Сигизмунд Батори е засвидетелствано името на Гьорги Шишман де Карансебеш. Трябва да се отбележи обаче, че голяма част от унгарските архиви още не са изследвани от български историографи и е възможно да бъдат открити и други представители на тази българска царска фамилия.

Има хипотеза, че самият Фружин се завръща в завладените от османците български земи, която се базира на един откъс от „Съкратения регистър на Видинския санджак“ от 1454/1455 г., където е записано:

„

... тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг (Свърлиг) и Шекир-кьой (Пирот) и притежават свещен знак. Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които (не принадлежат) на никого, за да пазят прохода, Фрузин - княз, Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син - четирима души

“

Генеалогия

Шишман I видински княз (деспот)

Срацимир карвунски княз (деспот)

Иван Александър български цар

Йоан Синадин велик стратопедарх

Кераца Петрица карвунска княгиня (деспина)

Теодора византийска княгиня

Иван Шишман български цар

Теодора българска царица

Фружин български княз

Прибач сръбски логотет

Лазар сръбски княз

Драгана българска царица

Вратислав сръбски жупан

Вратко сръбски жупан

Милица сръбска княгиня

Изследвания

• Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460). С., 1985.
• Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII – средата на XV в.). В. Търново, 1995.
• Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
• Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928
• Петър Николов-Зиков. Княз Фружин и неговите наследници в историята на Унгария и България (XV-XVI в.). – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., 2011
• Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
• Снежанка Генчева. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN

978-619-90133-1-1

• „Цар Фружин и българите в Трансилвания и Банат“ – тв предаване с Пламен Павлов и Николай Овчаров, 3 януари 2014 г.
• Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г- ?
• Българска аристокрация след XIV век