Васил Гюзелев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
мРедакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


== Биография ==
== Биография ==
Гюзелев е роден на [[19 октомври]] [[1936]] г. в село Раковски, днес квартал на [[Димитровград]]. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).
Гюзелев е роден на [[19 октомври]] [[1936]] г. в село Раковски, днес квартал на [[Димитровград]]. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).


От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref>
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref>


През 1972-1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „[[Лудвиг Витгенщайн]]“).
През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „[[Лудвиг Витгенщайн]]“).


Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].
Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].
Ред 45: Ред 45:
* {{cite book | year = 1981 | title = Средновековна България в светлината на нови извори | publisher = Народна просвета | location = София | pages = 260 | isbn = }}
* {{cite book | year = 1981 | title = Средновековна България в светлината на нови извори | publisher = Народна просвета | location = София | pages = 260 | isbn = }}
* {{cite book | year = 1985 | title = Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV | publisher = Народна просвета | location = София | pages = 264 | isbn = }}
* {{cite book | year = 1985 | title = Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV | publisher = Народна просвета | location = София | pages = 264 | isbn = }}
* {{cite book | year = 1995 | title = Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII&nbsp;— началото на XV в. | publisher = Борина | location = София | pages = 144 | isbn = 954-500-048-1}}
* {{cite book | year = 1995 | title = Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. | publisher = Борина | location = София | pages = 144 | isbn = 954-500-048-1}}
* {{cite book | year = 2000 | title = Столиците на България - средновековните и днешната | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“ | location = София | pages = 67 | isbn = }}
* {{cite book | year = 2000 | title = Столиците на България – средновековните и днешната | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“ | location = София | pages = 67 | isbn = }}
* {{cite book | year = 2004 | title = Апология на Средновековието | publisher = Брифон | location = София | pages = 174 | isbn = }}
* {{cite book | year = 2004 | title = Апология на Средновековието | publisher = Брифон | location = София | pages = 174 | isbn = }}
* {{cite book | year = 2013 | title = Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие | publisher = Фондация „Българско историческо наследство“ | location = София | pages = 318 | isbn = }}
* {{cite book | year = 2013 | title = Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие | publisher = Фондация „Българско историческо наследство“ | location = София | pages = 318 | isbn = }}
Ред 52: Ред 52:
=== За него ===
=== За него ===
* ''Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев.'' София, 2006.
* ''Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев.'' София, 2006.
* ''Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995-2005).'' Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
* ''Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005).'' Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
* Тепавичарова, П., Николов, Г. ''Биобиблиография на Васил Гюзелев.'' София, 1996.
* Тепавичарова, П., Николов, Г. ''Биобиблиография на Васил Гюзелев.'' София, 1996.


Ред 63: Ред 63:


; Профили
; Профили
* [http://archive.is/d6vTE Профил на Акад. Васил Гюзелев на сайта на БАН] (архивирано от http://www.bas.bg/index.php?pat=academici&glaven=pages/VasilGiuzelev&ezik=bg)
* [http://archive.is/d6vTE Профил на Акад. Васил Гюзелев на сайта на БАН] (архивирано от [http://www.bas.bg/index.php?pat=academici&glaven=pages/VasilGiuzelev&ezik=bg оригинала])


; Статии, предговори
; Статии, предговори
* [http://www.kroraina.com/knigi/pm2/pm_predg.html ''Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев''], поместено в: Петър Мутафчиев, ''Книга за българите''. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
* [http://www.kroraina.com/knigi/pm2/pm_predg.html ''Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев''], поместено в: Петър Мутафчиев, ''Книга за българите''. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2150/nimvg.htm „Размишления - относно новата експозиция на Националния исторически музей“], в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2150/nimvg.htm „Размишления – относно новата експозиция на Националния исторически музей“], в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
* [http://museumdg.com/v-giuzelev.php „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“], сайт на Исторически музей – Димитровград, септември 2001 г.
* [http://museumdg.com/v-giuzelev.php „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“], сайт на Исторически музей – Димитровград, септември 2001 г.
* [http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_i_Metodij_pohvalno_slovo_Gyuzelev.htm „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“], pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
* [http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_i_Metodij_pohvalno_slovo_Gyuzelev.htm „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“], pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
Ред 80: Ред 80:
; За него
; За него
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
* [https://www.youtube.com/watch?v=wIcHR6i2w9M „Акад. Васил Гюзелев - човекът, преподавателят, ученият“ - „Час по България“, 21 октомври 2016 г.], YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г.
* [https://www.youtube.com/watch?v=wIcHR6i2w9M „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г.], YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г.


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}}
{{Нормативен контрол|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}}


{{СОРТКАТ:Гюзелев, Васил}}
{{СОРТКАТ:Гюзелев, Васил}}

Версия от 09:52, 15 май 2019

Васил Гюзелев
български историк
Роден

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
Национален исторически музей
Българска академия на науките

Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Биография

Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).

От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Институт по история при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на Националния исторически музей (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международна „Хердерова награда“ (2003).

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Библиография

  • Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
  • Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
  • История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
  • Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
  • Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
  • Столиците на България – средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
  • Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
  • Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.

За него

  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

Бележки

  1. Решение №230 от 16 юни 2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки

Профили
Статии, предговори
Интервюта
За него