Радиус на Ван дер Ваалс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Xunonotyk премести страница „Радиус на ван дер Ваалс“ като „Радиус на Ван дер Ваалс“: Виж беседата
м Главно Ван
Ред 1: Ред 1:
{| class="wikitable" align=right
{| class="wikitable" align=right
|+ Радиуси на ван дер Ваалс
|+ Радиуси на Ван дер Ваалс
|-
|-
! Елемент !! радиус ([[ангстрьом|Å]])
! Елемент !! радиус ([[ангстрьом|Å]])
Ред 26: Ред 26:
|}
|}


'''Радиус на ван дер Ваалс''', ''r''<sub>w</sub>, на [[атом]]а е радиусът на въображаема твърда [[сфера]] който служи за моделиране на атома. Носи името на [[Йоханес ван дер Ваалс]], удостоен с [[Нобелова награда за физика]] през 1910 г., защото първи предполага, че атомите имат краен размер (т.е., че атомите не са просто [[точка (геометрия)|точки]]) и посочва физическите последствия от това, като формулира своето [[уравнение на ван дер Ваалс]].
'''Радиус на Ван дер Ваалс''', ''r''<sub>w</sub>, на [[атом]]а е радиусът на въображаема твърда [[сфера]], който служи за моделиране на атома. Носи името на [[Йоханес ван дер Ваалс]], удостоен с [[Нобелова награда за физика]] през 1910 г., защото пръв предполага, че атомите имат краен размер (т.е. атомите не са просто [[точка (геометрия)|точки]]) и посочва физическите последствия от това, като формулира своето [[уравнение на Ван дер Ваалс]].


== Вижте също ==
* [[Сили на Ван дер Ваалс]]


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />



[[Категория:Химични свойства]]
[[Категория:Химични свойства]]

Версия от 15:27, 15 май 2019

Радиуси на Ван дер Ваалс
Елемент радиус (Å)
водород 1.20
въглерод 1.70
азот 1.55
кислород 1.52
флуор 1.47
фосфор 1.80
сяра 1.80
хлор 1.75
мед 1.4
Стойностите са взети от
Бонди (1964).[1]
Стойностите могат да са
различни в други източници

Радиус на Ван дер Ваалс, rw, на атома е радиусът на въображаема твърда сфера, който служи за моделиране на атома. Носи името на Йоханес ван дер Ваалс, удостоен с Нобелова награда за физика през 1910 г., защото пръв предполага, че атомите имат краен размер (т.е. атомите не са просто точки) и посочва физическите последствия от това, като формулира своето уравнение на Ван дер Ваалс.

Вижте също

Източници

  1. ((en)) Bondi, A. Van der Waals Volumes and Radii // Journal of Physical Chemistry 68 (3). 1964. DOI:10.1021/j100785a001. с. 441–51.