Разлика между версии на „Летище Божурище“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
С Указ № 2 от [[2 януари]] [[1897]] г., подписан от княз [[Фердинанд I]], на територията на бъдещото летище е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. През 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през [[1912]] г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът [[Борис III|Борис]] и [[принц Кирил]] правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.
 
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през [[1914]] г. на Божурище при кавалерийското поделение. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от [[Асен Йорданов]]<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=195313 monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало], 14 април 2009.</ref>. По-късно се произвеждат в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]], Божурище българските самолети „ДАР“: [[ДАР-1]], [[ДАР-2]], [[ДАР-3]], [[ДАР-4]], [[ДАР-5]], [[ДАР-6]], [[ДАР-7]], [[ДАР-8]], [[ДАР-9]] и [[ДАР-10]].
 
През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан.
Решението на тричленния състав на съда е обжалвано през 2013 година пред 5-членен състав, който отменя заповедта и връща преписката на Министерството на културата с мотиви, че са допуснати съществени нарушения при издаването ѝ, включително неуведомяване на заинтересовани лица и неясен териториален обхват на обекта на временната защита. Назначена е и анкетна комисия в Народното събрание, чиято цел е да изготви доклад за действията на институциите през последните години. По това дело решението е окончателно и не подлежи на обжалване. През месец юни 2014 г. собствениците на терена започват неговото разчистване от стари сгради и съоръжения и пристъпват към реализация на инвестиционния си проект. Съборени са първо старите хангари на някогашната аеропланна работилница, а през месец август е премахнат и големия хангар на летището. Паралелно върви и премахване на настилката на пистата. В медиите са публикувани и първите проекти за архитектурата на бъдещата индустриална зона, дело на арх. Реймондо Флакомио.<ref>[http://hmw-group.com/Индустриален-парк-София.html Индустриален парк София]</ref>
 
В 2016 г. "Летище „Божурище“ пак е обявено за паметник на културата от министър Рашидов като Националният институт за недвижимо културно наследство е му определя статут на „историческа, урбанистична и архитектурна недвижима културна ценност“ така пред чуждестранните собственици приватизирали терена има два варианта – да го върнат, по един или друг начин, на държавата или самите те или други инвеститори да го възстановят като летище, което няма да наруши статута му на културен паметник.<ref>[http://www.mediapool.bg/sagata-letishte-bozhurishte-prodalzhava-pak-e-obyaveno-za-pametnik-na-kulturata-news250725.html Сагата "Летище „Божурище“ продължава: Пак е обявено за паметник на културата], Медиапул. 22 юни 2016.</ref>
 
http://www.mediapool.bg/sagata-letishte-bozhurishte-prodalzhava-pak-e-obyaveno-za-pametnik-na-kulturata-news250725.html</ref>
 
== Галерия ==

Навигация