Елипсоид на Якоби: Разлика между версии
редактиране |
частична кор на превода |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка| |
{{обработка|проверка на превода}} |
||
[[Файл:Haumea_Rotation.gif|дясно|мини| [[Хаумея (планета джудже)|Хаумея]], планета джудже с триосна елипсоидна форма. ]] |
[[Файл:Haumea_Rotation.gif|дясно|мини| [[Хаумея (планета джудже)|Хаумея]], планета джудже с триосна елипсоидна форма. ]] |
||
'''Елипсоидът на Якоби''' е равновесна форма, която самогравитиращо течно тяло с равномерна плътност и въртящо се с постоянна [[ъглова скорост]] |
'''Елипсоидът на Якоби''' е равновесна форма, която може да заеме самогравитиращо течно тяло с равномерна плътност и въртящо се с постоянна [[ъглова скорост]]. Този [[елипсоид]] има три различни по дължина оси и носи името на [[Германци|немския]] [[математик]] [[Карл Густав Якоб Якоби]]<ref>Jacobi, C. G. (1834). Ueber die figur des gleichgewichts. Annalen der Physik, 109(8 – 16), 229 – 233.</ref> |
||
== История == |
|||
== История <ref>Chandrasekhar, S. (1969). ''Ellipsoidal figures of equilibrium'' (Vol. 10, p. 253). New Haven: Yale University Press.</ref> <ref>Chandrasekhar, S. (1967). Ellipsoidal figures of equilibrium—an historical account. Communications on Pure and Applied Mathematics, 20(2), 251 – 265.</ref> == |
|||
Преди Якоби, определеният от [[Маклорен]] през 1742 г. [[сфероид]] е бил считан за единствения тип [[елипсоид]], който да е равновесен. [[Жозеф Луи |
Преди Якоби, определеният от [[Маклорен]] през 1742 г. [[сфероид]] е бил считан за единствения тип [[елипсоид]], който да е равновесен<ref>Chandrasekhar, S. (1969). ''Ellipsoidal figures of equilibrium'' (Vol. 10, p. 253). New Haven: Yale University Press.</ref> <ref>Chandrasekhar, S. (1967). Ellipsoidal figures of equilibrium—an historical account. Communications on Pure and Applied Mathematics, 20(2), 251 – 265.</ref>. През 1811 г. [[Жозеф Луи Лагранж]] <ref>Lagrange, J. L. (1811). ''Mécanique Analytique'' sect. IV 2 vol.</ref> разглежда възможността триосният елипсоид да е в равновесие, но заключава, че двете му екваториални оси трябва да са равни, което е именно решението със сфероид на Маклорен. Якоби установява, че доказаното от Лагранж е само достатъчно, но не и необходимо условие. Той отбелязва: „Човек би направил сериозна грешка, ако предположи, че ротационните сфероиди са единствените допустими фигури в равновесие дори при ограничаващото допускане за повърхности от втора степен“ и добавя: "Всъщност простото разглеждане показва, че елипсоидите с три неравни оси могат също да са равновесни; може да се приеме елипса с произволна форма на екваториалното сечение и да се изчислят третата най-малка ос и ъгловата скорост на въртене така, че елипсоидът да бъде в равновесие. " <ref>Dirichlet, G. L. (1856). Gedächtnisrede auf Carl Gustav Jacob Jacobi. Journal für die reine und angewandte Mathematik, 52, 193 – 217.</ref> |
||
== Формула на Якоби == |
== Формула на Якоби == |
||
[[Файл:Jacobi-ellipsoid-dimensions-2.svg|дясно|мини| Екваториалните ( ''a'', ''b'' ) и полярните ( ''c'' ) главни полуоси на елипсоида на Якоби и сфероида на Маклорен, като функция на нормализирания ъглов импулс, при условие, че ''abc'' = 1 (т.е. за постоянен обем от 4π/3). <br /> Пунктирните линии са за сфероида на Маклорен в обхвата, в който той има динамична, но не и секуларна стабилност – той ще се превърне в елипсоида на Якоби, при условие че може да разсее енергията чрез вискозен състав. ]] |
[[Файл:Jacobi-ellipsoid-dimensions-2.svg|дясно|мини| Екваториалните ( ''a'', ''b'' ) и полярните ( ''c'' ) главни полуоси на елипсоида на Якоби и сфероида на Маклорен, като функция на нормализирания ъглов импулс, при условие, че ''abc'' = 1 (т.е. за постоянен [[обем]] от 4π/3). <br /> Пунктирните линии са за сфероида на Маклорен в обхвата, в който той има динамична, но не и секуларна стабилност – той ще се превърне в елипсоида на Якоби, при условие че може да разсее енергията чрез вискозен състав. ]] |
||
За елипсоид с полу-главни оси ъгловата скорост относно |
За елипсоид с полу-главни оси <math>a, \ b, \ c</math>a, b, c ъгловата скорост <math>\Omega</math> относно оста <math>z</math> се дава с израза |
||
:<math>\frac{\Omega^2}{\pi G\rho} = 2 abc \int_0^\infty \frac{udu}{(a^2+u)(b^2+u)\Delta}\ , \quad \Delta^2 = (a^2+u)(b^2+u)(c^2+u),</math> |
:<math>\frac{\Omega^2}{\pi G\rho} = 2 abc \int_0^\infty \frac{udu}{(a^2+u)(b^2+u)\Delta}\ , \quad \Delta^2 = (a^2+u)(b^2+u)(c^2+u),</math> |
||
където <math>\rho</math> е плътността и е [[Гравитационна константа|гравитационната константа]], |
където <math>\rho</math> е плътността и <math>G</math> е [[Гравитационна константа|гравитационната константа]], като се удовлетворява условието |
||
:<math>a^2 b^2 \int_0^\infty \frac{du}{(a^2+u)(b^2+u)\Delta} = c^2\int_0^\infty \frac{du}{(c^2+u)\Delta}.</math> |
:<math>a^2 b^2 \int_0^\infty \frac{du}{(a^2+u)(b^2+u)\Delta} = c^2\int_0^\infty \frac{du}{(c^2+u)\Delta}.</math> |
||
За фиксирани стойности на и, горното условие има решение за |
За фиксирани стойности на <math>a</math> и <math>b</math>, горното условие има решение за c: |
||
:<math>\frac{1}{c^2}>\frac{1}{a^2} + \frac{1}{b^2}.</math> |
:<math>\frac{1}{c^2}>\frac{1}{a^2} + \frac{1}{b^2}.</math> |
||
Интегралите могат да бъдат изразени като непълни елиптични интеграли |
Интегралите могат да бъдат изразени като непълни елиптични интеграли. <ref>Darwin, G. H. (1886). On Jacobi's figure of equilibrium for a rotating mass of fluid. Proceedings of the Royal Society of London, 41(246 – 250), 319 – 336.</ref> Ако се използва симетричната форма на Карлсон R<sub>J</sub> за елиптичния интеграл, формулата за ъгловата скорост става |
||
:<math>\frac{\Omega^{2}}{\pi G \rho} = \frac{4 a b c}{3 (a^{2} - b^{2})} (a^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},a^{2}) - b^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},b^{2}))</math> |
:<math>\frac{\Omega^{2}}{\pi G \rho} = \frac{4 a b c}{3 (a^{2} - b^{2})} (a^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},a^{2}) - b^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},b^{2}))</math> |
||
и условието за относителния размер на полу-главните оси е |
и условието за относителния размер на полу-главните оси <math>a, \ b, \ c</math> е |
||
:<math>\frac{2}{3} \frac{a^{2} b^{2}}{b^{2} - a^{2}} (R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},a^{2}) - R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},b^{2})) = \frac{2}{3} c^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},c^{2}).</math> |
:<math>\frac{2}{3} \frac{a^{2} b^{2}}{b^{2} - a^{2}} (R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},a^{2}) - R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},b^{2})) = \frac{2}{3} c^{2} R_{J}(a^{2},b^{2},c^{2},c^{2}).</math> |
||
Моментът на импулса <math>L</math> на елипсоида на Якоби се дава от израза |
|||
:<math>\frac{L}{\sqrt{GM^3\bar{a}}} = \frac{\sqrt 3}{10}\frac{a^2+b^2}{\bar{a}^2}\sqrt{\frac{\Omega^2}{\pi G\rho}} \ , \quad \bar{a}=(abc)^{1/3},</math> |
:<math>\frac{L}{\sqrt{GM^3\bar{a}}} = \frac{\sqrt 3}{10}\frac{a^2+b^2}{\bar{a}^2}\sqrt{\frac{\Omega^2}{\pi G\rho}} \ , \quad \bar{a}=(abc)^{1/3},</math> |
||
където <math>M</math> е |
където <math>M</math> е [[Маса|маса]]та на елипсоида а <math>\bar{a}</math> е ''средният радиус'', радиусът на сфера със същия обем като елипсоида. |
||
<!-- прегледано дотук --> |
|||
== Връзка с елипсоида на Дедекинд == |
== Връзка с елипсоида на Дедекинд == |
||
Ред 34: | Ред 35: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* Маклорен сфероид |
|||
* Елипсоид на Риман |
|||
* Елипсоид на Рош |
|||
* Елипсоидален проблем на Дирихле |
|||
* [[сфероид]] |
* [[сфероид]] |
||
* [[елипсоид]] |
* [[елипсоид]] |
Версия от 08:53, 22 май 2019
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Елипсоидът на Якоби е равновесна форма, която може да заеме самогравитиращо течно тяло с равномерна плътност и въртящо се с постоянна ъглова скорост. Този елипсоид има три различни по дължина оси и носи името на немския математик Карл Густав Якоб Якоби[1]
История
Преди Якоби, определеният от Маклорен през 1742 г. сфероид е бил считан за единствения тип елипсоид, който да е равновесен[2] [3]. През 1811 г. Жозеф Луи Лагранж [4] разглежда възможността триосният елипсоид да е в равновесие, но заключава, че двете му екваториални оси трябва да са равни, което е именно решението със сфероид на Маклорен. Якоби установява, че доказаното от Лагранж е само достатъчно, но не и необходимо условие. Той отбелязва: „Човек би направил сериозна грешка, ако предположи, че ротационните сфероиди са единствените допустими фигури в равновесие дори при ограничаващото допускане за повърхности от втора степен“ и добавя: "Всъщност простото разглеждане показва, че елипсоидите с три неравни оси могат също да са равновесни; може да се приеме елипса с произволна форма на екваториалното сечение и да се изчислят третата най-малка ос и ъгловата скорост на въртене така, че елипсоидът да бъде в равновесие. " [5]
Формула на Якоби
За елипсоид с полу-главни оси a, b, c ъгловата скорост относно оста се дава с израза
където е плътността и е гравитационната константа, като се удовлетворява условието
За фиксирани стойности на и , горното условие има решение за c:
Интегралите могат да бъдат изразени като непълни елиптични интеграли. [6] Ако се използва симетричната форма на Карлсон RJ за елиптичния интеграл, формулата за ъгловата скорост става
и условието за относителния размер на полу-главните оси е
Моментът на импулса на елипсоида на Якоби се дава от израза
където е масата на елипсоида а е средният радиус, радиусът на сфера със същия обем като елипсоида.
Връзка с елипсоида на Дедекинд
Елипсоидите на Якоби и Дедекинд са фигури, в състояние на равновесие на силите, за тяло от въртяща се хомогенна само-гравитационна течност. Въпреки това, докато елипсоидът на Якоби се върти телесно, без вътрешен поток на флуида в въртящата се рамка, елипсоидът Дедекинд поддържа фиксирана ориентация, като съставната течност циркулира в нея. Това е пряка последица от теоремата на Дедекинд.
За всеки елипсоид на Якоби съществува елипсоид на Дедекинд със същите полу-главни оси, и същата маса и с поле за скорост на потока от [7], където е завихрянето, което е еднакво в целия сфероид на елипсоида на Якоби и завихряне на съответния елипсоид на Дедекинд са свързани с [7]
Това означава, че всяка частица от флуида на елипсоида Дедекинд описва подобна елиптична верига в същия период, в който сфероидът на Якоби извършва една ротация.
В специален случай на елипсоидите на Якоби и Дедекинд (и сфероидът на Маклорен) стават едно и също; телесното въртене и кръговият поток се равняват на едно и също нещо. В такъв случай, както винаги е вярно за твърдо въртящо се тяло.
В общия случай елипсоидите на Якоби и Дедекинд имат еднаква енергия [8], но ъгловият импулс на сфероида на Якоби е по-голям с коефициент.[8]
Вижте също
Източници
- ↑ Jacobi, C. G. (1834). Ueber die figur des gleichgewichts. Annalen der Physik, 109(8 – 16), 229 – 233.
- ↑ Chandrasekhar, S. (1969). Ellipsoidal figures of equilibrium (Vol. 10, p. 253). New Haven: Yale University Press.
- ↑ Chandrasekhar, S. (1967). Ellipsoidal figures of equilibrium—an historical account. Communications on Pure and Applied Mathematics, 20(2), 251 – 265.
- ↑ Lagrange, J. L. (1811). Mécanique Analytique sect. IV 2 vol.
- ↑ Dirichlet, G. L. (1856). Gedächtnisrede auf Carl Gustav Jacob Jacobi. Journal für die reine und angewandte Mathematik, 52, 193 – 217.
- ↑ Darwin, G. H. (1886). On Jacobi's figure of equilibrium for a rotating mass of fluid. Proceedings of the Royal Society of London, 41(246 – 250), 319 – 336.
- ↑ а б Chandrasekhar, Subrahmanyan. The Equilibrium and the Stability of the Dedekind Ellipsoids // Astrophysical Journal 141. 1965. DOI:10.1086/148195. с. 1043 – 1055.
- ↑ а б Bardeen, James M. Rapidly Rotating Stars, Disks, and Black Holes // Black Holes. CRC Press, 1973. ISBN 9780677156101. с. 267 – 268.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacobi ellipsoid в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |