Христо Ампов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м РМ -> РСМ
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]]
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Дойранчани]]
[[Категория:Родени в Дойран]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Дейци на ВМРО]]
[[Категория:Двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия]]

Версия от 11:08, 23 май 2019

Христо Ампов
български революционер
Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет

Христо Динев Ампов с псевдоним Есмералдо[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография

Христо Ампов е роден в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Получава основно образование в родния си град. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] По време на Междусъюзническата война е доброволец милиционер в Дойран. След войната Дойран остава в Сърбия и семейството му се премества в останалата в България Струмица. През 1914 година Христо Ампов записва математика в Софийския университет, където по-късно става член на Македонското студентско дружество. Мобилизиран е и през Първата световна война служи в 14-а дружина в Горна Джумая като завършва 4 месечен курс в ШЗО. Сражава се в битката при Яребична и около Дойран. След това се присъединява към ВМРО, като е близък с Йосиф Кондов и Георги Попхристов.

По-късно става член на ВМРО (обединена), на която е касиер и секретар. В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват III революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена), на която Ампов е секретар.[4] Ампов е част от групата национал-революционери около Георги Занков и Павел Шатев, която влиза в конфликт с прокомунистическите фракции в организацията. След отказ на Ампов да обедини групите си в Пиринска Македония с комунистическите на Симеон Кавракиров през септември 1928 година Централният комитет на ВМРО (обединена) го обявява за самозванец.

През януари 1929 година Ампов участва в помирителна среща в Гюргево заедно със Занков, Филип Атанасов, Петър Карчев, Михаил Шкартов и Йосиф Кондов.[5][6] Същевременно се занимава с търговия-акционер в тютюнева фабрика „Македония-Ампови“ в Сяр. С част от авоарите си подпомага финансово дейности на ВМРО (обединена) в България.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[7] Работи в картонена фабрика и Промкобината за циклостил в Сливница. През 1978 година предава свои архиви в Централния държавен исторически архив, които са свързани с борбата му срещу фалшификациите на македонската историография. Ампов умира на 3 септември 1982 година в София.[8] Оставя спомени под заглавието „Нищо повече, нищо по-малко – всекиму заслуженото (за борбите за освобождение на Македония)“.[9]

Умира на 3 септември 1982 година.[9]

Външни препратки

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 42.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.
  5. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 133-139, 168.
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 722. ISBN 954321056X
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.
  8. ДАА, Фонд № 1951К, оп.1
  9. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 23. Посетен на 25 август 2015.