Нотариус: Разлика между версии
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м пак там ---> ref name |
||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
В различни периоди – 1878 – 1944 г., 1944 – 1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref> |
В различни периоди – 1878 – 1944 г., 1944 – 1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref> |
||
По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество<ref |
По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество.<ref name=":1"/> |
||
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref name=":1" /> |
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref name=":1" /> |
||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
През 2004 година се състоява третият конкурс за нотариуси, в резултат на който нотариусите в Република България достигат 530. |
През 2004 година се състоява третият конкурс за нотариуси, в резултат на който нотариусите в Република България достигат 530. |
||
Към 2012 година нотариусите в Република България наброяват над 600<ref>[http://www.notary-chamber.org/history.html Сайт на Нотариална камара на Р. България]</ref>. |
Към 2012 година нотариусите в Република България наброяват над 600<ref name="notary">[http://www.notary-chamber.org/history.html Сайт на Нотариална камара на Р. България]</ref>. |
||
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя е член на Международния съюз на латинските нотариуси. |
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя е член на Международния съюз на латинските нотариуси. |
||
[[Файл:Notariatsinstrument schmalkalden raban.jpg|мини|616x616пкс|8 август [[1474]], Нотариален акт, нотариус Speyer Raban Schmalkalden, градския архив гр. [[Шпайер]], Германия]] |
[[Файл:Notariatsinstrument schmalkalden raban.jpg|мини|616x616пкс|8 август [[1474]], Нотариален акт, нотариус Speyer Raban Schmalkalden, градския архив гр. [[Шпайер]], Германия]] |
||
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза. |
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза.<ref name="notary"/> |
||
== Печат на нотариуса == |
== Печат на нотариуса == |
||
Версия от 13:47, 28 май 2019
Нотариус (от латински: Notarius, ‘notārius‘), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност, е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на Нотариалната камара.
Нотариусът лично извършва нотариални и други предвидени от закона действия. Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.
Латински нотариус (на гражданското право) и обществен нотариус
Нотариусът на Европейския континент е специално лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).
Нотариусът в Европа, наричан още „латински нотариус“, е различен от фигурата на англосаксонския нотариус, наричан „обществен нотариус“, който действа на територията на САЩ и някои бивши колонии на Обединеното кралство, като Индия, Австралия и др.
В Канада действат и двете системи, според провинциите и историческата им принадлежност (към Франция или Англия).
Латинските нотариуси, наричани още нотариуси на гражданското право, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт.
За разлика от англосаксонските нотариуси, латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия, възраст, и др.
Латинските нотариуси осигуряват пълен набор от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, в рамките на своята частна практика.
Англосаксонският обществен нотариус не е юрист и не е висококвалифициран правен специалист. Най-често за дейността си англосаксонският обществен нотариус получава срочен лиценз.
Различия между нотариус и адвокат
Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината.
Нотариусът няма право да действа в полза и защита само на едно лице, в ущърб на друго. Поради тази причина е невъзможно да защитава клиент в съда.
През призмата на съблюдаваните от него закон и добри нрави, нотариусът е „съдия на ситуацията“[1].
Нотариусите, като гилдия действат в обща цел – стабилност в правния мир и гражданския оборот. Конкуренцията между нотариусите не трябва и не може да е финансова, а единствено в качеството на услугите, които предоставят.
Ролята на адвоката е да защитава правата и интересите на конкретно лице или на група лица, които лица се наричат доверители и подзащитни.
От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: ищец, ответник, пострадал, обвиняем, подсъдим или изтърпяващ наказание.
Задължение на адвоката е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства.
В съдебната зала адвокатите на страните се изправят един срещу друг в хода на съдебния процес.
Адвокатите могат по-свободно да се състезават и конкурират помежду си при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
Поради пристрастната функция на адвокатската професия, интересите, професионалните навици и възгледи, в които професията възпитава, от гледна точка на традициите, практиката и трудовата психология, функциите на адвокатската професия не е прието да се съчетава с функциите и ролите на нотариусите, съдебните изпълнители (ЧСИ) и др.
Възнаграждение
На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича нотариална такса.
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента. Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия.
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
Камари и организации
Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Съюза на Латинските нотариуси.
Наследяване и предаване на нотариална практика
В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава на следващото поколение квалифициран юрист или се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от средновековието, насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.
Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и морални изисквания за нея, както и социален и професионален опит.
Така се създава приемственост на архиви, клиенти, традиции и умения.
Историческо развитие на нотариуса в България
След Освобождението на България (1878 г.) и по-конкретно след 1885 г., нотариалните действия се извършват от нотариуси и мирови съдии[2].
В различни периоди – 1878 – 1944 г., 1944 – 1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) [3][4]
По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество.[3]
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.[3]
С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове, и да задоволят по този начин нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика.[3]
Извършването на нотариалната реформа през 1996 – 1998 г. е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, услугите на нотариуса да са по-достъпни.[3]
Нотариусът в България днес
От 1 октомври 1998 г. в България функционира т. нар. „свободен нотариат“. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.
В края на 1999 година се състоява втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на свободните нотариуси в България.
През 2004 година се състоява третият конкурс за нотариуси, в резултат на който нотариусите в Република България достигат 530.
Към 2012 година нотариусите в Република България наброяват над 600[5].
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя е член на Международния съюз на латинските нотариуси.
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза.[5]
Печат на нотариуса
Нотариалният печат се издава със заповед на министъра на правосъдието, по образец. Съдържа надписа „Република България“, което го прави част от държавния печат на Републиката.
Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален символ или герб. Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят. Може да бъде мокър, релефен или восъчен.
Мокрият отпечатък е задължителен по закон. Останалите са допълнителни и незадължителни[6].
Разни
Днес „частен“ е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус“. Законодателството борави с „нотариус“.
Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври.
Източници
- ↑ Revista Internacional Notariado RIN No 120, Ano 2014 – Primer Semestre, 1432 Expte. 151.770, p.57
- ↑ Закон за нотариусите от 1885 г.
- ↑ а б в г д Шаблон:Извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков
- ↑ История на професията
- ↑ а б Сайт на Нотариална камара на Р. България
- ↑ Печат на нотариуса