Минско възвишение: Разлика между версии
Нова страница: „{{Планина | име = Минско възвишение | изглед = | изглед-описание = | карта...“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Минското възвишение''' ({{lang|be|}}; {{lang|ru|Минская возвышеность}}) е възвишение в централната част на [[Беларус]], явяващо се най-висока част на обширното [[Беларуско възвишение]]. Разположено е между торните течения на реките [[Неман]], [[Вилия]] и [[Березина]] с височина 200 – 300 m, максимална връх '''Дзержинская 345 m''', {{coord|53|50|55|N|27|03|57|E}}, най-високата точка на [[Беларус]]. Основата му е изградена от девонски, кредни и палеогенови скали. Релефът на възвишението представлява система от дъгообразно разположени силно разчленени кройни моренни валове, с платообразни участъци между тях и многочислени речни долини. Явява се вододел между водосборните басейни на реките [[Неман]] на запад и северозапад и [[Днепър]] на юг, изток и югоизток. От него водят началото си множество реки, най-големи от които са: [[Неман]], [[Вилия]], [[Березина]], [[Свислоч]] и [[Птич]]. Викосите части на хълмовете и пясъчните понижения между тях са заети от борови и смърчово-борови гори с примеси от бреза. Ниските му участъци, основно на юг са земеделски усвоени.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/ |
'''Минското възвишение''' ({{lang|be|}}; {{lang|ru|Минская возвышеность}}) е възвишение в централната част на [[Беларус]], явяващо се най-висока част на обширното [[Беларуско възвишение]]. Разположено е между торните течения на реките [[Неман]], [[Вилия]] и [[Березина]] с височина 200 – 300 m, максимална връх '''Дзержинская 345 m''', {{coord|53|50|55|N|27|03|57|E}}, най-високата точка на [[Беларус]]. Основата му е изградена от девонски, кредни и палеогенови скали. Релефът на възвишението представлява система от дъгообразно разположени силно разчленени кройни моренни валове, с платообразни участъци между тях и многочислени речни долини. Явява се вододел между водосборните басейни на реките [[Неман]] на запад и северозапад и [[Днепър]] на юг, изток и югоизток. От него водят началото си множество реки, най-големи от които са: [[Неман]], [[Вилия]], [[Березина]], [[Свислоч]] и [[Птич]]. Викосите части на хълмовете и пясъчните понижения между тях са заети от борови и смърчово-борови гори с примеси от бреза. Ниските му участъци, основно на юг са земеделски усвоени.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article076746.html «Большая Советская Энциклопедия» – Минская возвышеность, т. 16, стр. 297]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:49, 30 май 2019
| Минско възвишение | |
 | |
  Местоположение на картата на Беларус | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Беларус |
| Част от | Източноевропейска равнина |
| Най-висок връх | Дзержинская |
| Надм. височина | 345 m |
Минското възвишение (на беларуски; на руски: Минская возвышеность) е възвишение в централната част на Беларус, явяващо се най-висока част на обширното Беларуско възвишение. Разположено е между торните течения на реките Неман, Вилия и Березина с височина 200 – 300 m, максимална връх Дзержинская 345 m, , най-високата точка на Беларус. Основата му е изградена от девонски, кредни и палеогенови скали. Релефът на възвишението представлява система от дъгообразно разположени силно разчленени кройни моренни валове, с платообразни участъци между тях и многочислени речни долини. Явява се вододел между водосборните басейни на реките Неман на запад и северозапад и Днепър на юг, изток и югоизток. От него водят началото си множество реки, най-големи от които са: Неман, Вилия, Березина, Свислоч и Птич. Викосите части на хълмовете и пясъчните понижения между тях са заети от борови и смърчово-борови гори с примеси от бреза. Ниските му участъци, основно на юг са земеделски усвоени.[1]