Хенри Хатауей: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
'''Хенри Хатауей''' ({{lang|en|Henry Hathaway}}) е [[САЩ|американски]] [[режисьор]] и [[продуцент]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0368871/ www.imdb.com]</ref> |
'''Хенри Хатауей''' ({{lang|en|Henry Hathaway}}) е [[САЩ|американски]] [[режисьор]] и [[продуцент]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0368871/ www.imdb.com]</ref> |
||
== Биография == |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868-1944); майката е Маркиза Лили де Финс (1876–1938), родена в [[Унгария]] белгийска аристократка, която свири на сцената под псевдонима Жан Хатауей. |
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868-1944); майката е Маркиза Лили де Финс (1876–1938), родена в [[Унгария]] белгийска аристократка, която свири на сцената под псевдонима Жан Хатауей. |
||
През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент с известни режисьори като [[Виктор Флеминг]], [[ |
През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент с известни режисьори като [[Виктор Флеминг]], [[Йозеф фон Щернберг]], [[Фред Нибло]]. Като режисьор той дебютира през 1932 г. със [[уестърн]]а ''„Пустинно наследство“'' в който [[Рандолф Скот]] изиграва своята първа звездна роля. |
||
През 1940-1950-те години. Хатауей започва да снима филми в полу-документален дух, често в стил ноар. Най-известните творби от този период са ''„Къща на 92-ра улица“'' (1945), ''„Целувката на смъртта“'' (1947), ''„Обади се на север 777“'' (1948) и ''„Ниагара“'' (1953) с изгряващата звезда [[Мерилин Монро]]. |
През 1940-1950-те години. Хатауей започва да снима филми в полу-документален дух, често в стил ноар. Най-известните творби от този период са ''„Къща на 92-ра улица“'' (1945), ''„Целувката на смъртта“'' (1947), ''„Обади се на север 777“'' (1948) и ''„Ниагара“'' (1953) с изгряващата звезда [[Мерилин Монро]]. |
||
Версия от 12:22, 30 май 2019
| Хенри Хатауей Henry Hathaway | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1985 г.
|
| Погребан | Кълвър Сити, САЩ |
| Режисура | |
| Активност | 1925 – 1974 |
| Семейство | |
| Съпруга | Бланш Гонсалес (1910 – 1985) |
| Деца | Джон Хенри Хатауей (1940 – 2017) |
| Уебсайт | |
| Хенри Хатауей в Общомедия | |
Хенри Хатауей (на английски: Henry Hathaway) е американски режисьор и продуцент.[1]
Биография
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868-1944); майката е Маркиза Лили де Финс (1876–1938), родена в Унгария белгийска аристократка, която свири на сцената под псевдонима Жан Хатауей.
През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент с известни режисьори като Виктор Флеминг, Йозеф фон Щернберг, Фред Нибло. Като режисьор той дебютира през 1932 г. със уестърна „Пустинно наследство“ в който Рандолф Скот изиграва своята първа звездна роля.
През 1940-1950-те години. Хатауей започва да снима филми в полу-документален дух, често в стил ноар. Най-известните творби от този период са „Къща на 92-ра улица“ (1945), „Целувката на смъртта“ (1947), „Обади се на север 777“ (1948) и „Ниагара“ (1953) с изгряващата звезда Мерилин Монро.
През 60-те години на миналия век Хатауей се завръща в любимия си жанр, като снима няколко уестерна с Джон Уейн. Той беше и един от директорите на епичната западна „Как е бил завладян Западът“.
Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити, Калифорния.
Избрана филмография
| година | филм |
|---|---|
| 1954 | Градината на злото |
| 1957 | Легенда за изгубените |
| 1965 | Синовете на Кейти Елдър |
Източници
Външни препратки
|
