Подолско възвишение: Разлика между версии
Нова страница: „{{Планина | име = Подолско възвишение | изглед = | изглед-описание = | карта...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Подолското възвишение''' ({{lang|uk|}}; {{lang|ru|Подольское возвышенность}}) е обширна хълмиста област в югозападната част на [[Украйна]], като се явява междинна зона между [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] на север и североизток и склоновете на [[Източни Карпати|Източните Карпати]] на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/ |
'''Подолското възвишение''' ({{lang|uk|}}; {{lang|ru|Подольское возвышенность}}) е обширна хълмиста област в югозападната част на [[Украйна]], като се явява междинна зона между [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] на север и североизток и склоновете на [[Източни Карпати|Източните Карпати]] на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article090386.html «Большая Советская Энциклопедия» – Подольская возвышенность, т. 20, стр. 128]</ref> |
||
Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките [[Днестър]] на юг и югозапад и [[Южен Буг]] на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското [[Волинско възвишение]], а на изток – с [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]]. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.<ref name="bse"></ref> |
Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките [[Днестър]] на юг и югозапад и [[Южен Буг]] на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското [[Волинско възвишение]], а на изток – с [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]]. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.<ref name="bse"></ref> |
Версия от 13:56, 6 юни 2019
Подолско възвишение | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Украйна |
Най-висок връх | вр. Камула |
Надм. височина | 472 m |
Подолско възвишение в Общомедия |
Подолското възвишение (на украински; на руски: Подольское возвышенность) е обширна хълмиста област в югозападната част на Украйна, като се явява междинна зона между Източноевропейската равнина на север и североизток и склоновете на Източните Карпати на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.[1]
Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките Днестър на юг и югозапад и Южен Буг на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското Волинско възвишение, а на изток – с Приднепровското възвишение. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.[1]
Изградено е предимно от варовици, мергели, пясъчници и шисти, а в източната част от гранити и гнайси, препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефът му се характеризира с обширни плоски възвишения и дълбоки, каньоновидни долини между тях. Височината му се понижава от 380 – 320 m на северозапад до 220 – 130 m на югоизток. Максимална височина връх Камула 472 m Лвовска област. Северният край на възвишението в резултат на интензивното ерозионно разчленение има хълмист релеф, като тук са разположени обособени по-малки възвишения: Толтри (Медобори), Гологори, Вороняки, Кременецко възвишение и др. Южната и югозападната, Приднестровска част на Подолското възвишение представлява стъпалообразна равнина, образувана от обширните надзаливни тераси на река Днестър.[1]
, разположен в северозападната му част, на 2 km югоизточно от село Подгородище,Подолското възвишение се явява вододел на водосборните басейни на реките Днестър на юг, Западен Буг на северозапад, Южен Буг на изток и Припят на север (десен приток на Днепър). От него водят вачалото си реките Западен Буг и Южен Буг, множество леви притоци на Днестър – Серет, Збруч, Мурафа и др. и два десни притока на Припят – Стир и Горин с притока си Случ.[1]
Значителна част от територията на възвишението се обработва за целите на земеделието. Има запазени дъбови гори с примеси от габър и липа и обширни ливадни степи. В северните му части се срещат малки букови гори, а в южните са разпространени тревисто-типчаково-коилови степи.[1]