Пандектна система: Разлика между версии
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
м отстъп; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Digesto 01.jpg|мини|300px|[[Пандекти]]те като втора част от [[Корпус юрис цивилис]] имат силата на [[закон]] още от времето на [[Юстиниан Велики|Юстиниан]]]] |
||
'''Пандектната правна система''' ({{lang|de|Pandektenwissenschaft}} |
'''Пандектната правна система''' ({{lang|de|Pandektenwissenschaft}}; {{lang|de|Pandektistik}}) е начина на организиране на [[гражданско право|гражданското право]] от [[немска правна школа|немската правна школа]] през [[19 век]]. |
||
Пандектната система, редом с [[романска система|романската (френската) правна система]] формират корпуса на т.нар. [[континентална правна система]], която се придържа към [[римско право|римското право]], следвайки традициите от [[античност]]та. Другата правна система е [[англосаксонска правна система|англосаксонската]], основана на [[прецедент]]а. |
Пандектната система, редом с [[романска система|романската (френската) правна система]] формират корпуса на т.нар. [[континентална правна система]], която се придържа към [[римско право|римското право]], следвайки традициите от [[античност]]та. Другата правна система е [[англосаксонска правна система|англосаксонската]], основана на [[прецедент]]а. |
||
Пандектната система е възприета в [[Германия]], [[Швеция]], [[Финландия]], [[Австрия]] и [[Русия]]. Тя следва [[система]]та на [[Германски граждански законник|Германския граждански законник]] ({{lang|de|Gemeines Recht}}), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална ([[вещно право|вещно]], [[облигационно право|облигационно]], [[семейно право|семейно]], [[наследствено право|наследствено]] и по-сетне и [[право на интелектуалната собственост]]). [[Кодекс| |
Пандектната система е възприета в [[Германия]], [[Швеция]], [[Финландия]], [[Австрия]] и [[Русия]]. Тя следва [[система]]та на [[Германски граждански законник|Германския граждански законник]] ({{lang|de|Gemeines Recht}}), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална ([[вещно право|вещно]], [[облигационно право|облигационно]], [[семейно право|семейно]], [[наследствено право|наследствено]] и по-сетне и [[право на интелектуалната собственост]]). [[Кодекс|Кодифицирането]] на германското гражданско право започва от 1896 г. |
||
[[Идеология|Идеологически]] пандектната система следва наследството на [[римско частно право|римското частно право]], строго придържайки се към принципните му постановки. |
[[Идеология|Идеологически]] пандектната система следва наследството на [[римско частно право|римското частно право]], строго придържайки се към принципните му постановки. Основен [[източник на правото]] при пандектните системи е [[закон]]а под формата на писмен [[нормативен акт]]. |
||
Правните системи на държавите от [[Северна Европа|Северна]], [[Централна Европа|Централна]], [[Източна Европа|Източна]] и [[Югоизточна Европа]] са пандектни. |
Правните системи на държавите от [[Северна Европа|Северна]], [[Централна Европа|Централна]], [[Източна Европа|Източна]] и [[Югоизточна Европа]] са пандектни. |
||
Версия от 19:21, 6 юни 2019
Пандектната правна система (на немски: Pandektenwissenschaft; на немски: Pandektistik) е начина на организиране на гражданското право от немската правна школа през 19 век.
Пандектната система, редом с романската (френската) правна система формират корпуса на т.нар. континентална правна система, която се придържа към римското право, следвайки традициите от античността. Другата правна система е англосаксонската, основана на прецедента.
Пандектната система е възприета в Германия, Швеция, Финландия, Австрия и Русия. Тя следва системата на Германския граждански законник (на немски: Gemeines Recht), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална (вещно, облигационно, семейно, наследствено и по-сетне и право на интелектуалната собственост). Кодифицирането на германското гражданско право започва от 1896 г.
Идеологически пандектната система следва наследството на римското частно право, строго придържайки се към принципните му постановки. Основен източник на правото при пандектните системи е закона под формата на писмен нормативен акт. Правните системи на държавите от Северна, Централна, Източна и Югоизточна Европа са пандектни.
Българската система на организация на гражданското право е принципно пандектна, с някои условности и отклонения от същността в насока на романската (френска) правна система. Българското право е реципирало някои правни институти от френското законодателство.
Представителите на немската правна школа, създали пандектната система през 19 век са Георг Фридрих Пухта, Карл Адолф фон Вандероф, Георг Арнолд Хайзе, Бернхард Виндшайд и Хайнрих Дернбург.
Като правна философия, пандектната система съчетава римското частно право с естественото право. Пандектната система, в сравнение с останалите правни системи, създава обективност, ограничавайки субективния съдийски фактор при правоприлагането, формулирайки и предписвайки конкретни и еднообразни правила за прилагане от гражданския съд за всеки казус.
