Римски терми (Варна): Разлика между версии

Римски терми, Варна
	Римски терми, Варна
	Тепидариумът на баните
Местоположение	Варна, България
Тематика	история
Работно време
Лятно работно време	април – октомври ; 10.00 – 17.00,; (почивни дни: понеделник, 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време	ноември – март ; с предварителна заявка; (почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Адрес	Ул. „Сан Стефано“; Варна 9000
Телефон	(052) 68-10-30 ; Тел. централа (052) 68-10-11
Сайт	www.amvarna.com
	Местоположение в България Варна център Координати: 43°12′00″ с. ш. 27°55′05″ и. д. / 43.2° с. ш. 27.918056° и. д.
	Римски терми, Варна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:10, 8 юни 2019

Галерия

Край термите е сниман известният филм „Капитан Петко Войвода“
Църквата „Св. Атанасий“, построена край руините, е била център на митрополия в древността
Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.

Източници

Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна
Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960
Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998
Георгиев, П. Римски терми, 1984
Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006

Външни препратки

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
  | карта = България Варна център
  }}
+<br />
-'''Римските терми''' се намират в югоизточната част на съвременния град [[Варна]], в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в [[България]]. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на [[Балкани]]те. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния [[Одесос]], който от 15 г. пр. Хр. е част от [[Римската империя]] в провинция [[Мизия]], но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
-Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.
-Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята [[братя Шкорпил|Шкорпил]].
-Разкопките на Археологическия музей – Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II – началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.
-При разкопките е намерен постамент на статуята на [[Клавдий Аквила]], както и статуи на римските богове [[Херакъл]], [[Виктория]] и [[Меркурий (митология)|Меркурий]], които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето [[Асклепий]] и [[Хигия]] са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
-Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.
 == Галерия ==