281 749
редакции
({{lang-el}} => {{lang|el}}) |
мNo edit summary |
||
== История ==
Писмото е възникнало като тип комуникация още през късната елинска древност, а в епохата на късния елинизъм вече е била осъзната и неговата естетическа перспективност. За първообраз на епистоларния роман може да се смята ''„[[Героини]]“'' на [[Овидий]]
Писмото като комуникативен жанр е свързано с уникалността му като тип изказ. То дръзва да изрече премълчаното иначе. Актът на писане е израз на осъзнатата самоценност на аз-а, от една страна, и начин на отреагиране на непосредствено ставащото. Огромната част от повествователната му енергия се крие във факта на самото написване. Писмото се доближава до дневника, чрез яркото изразяване на аз-а. Въпреки това актът на себеразкриване не е достатъчно самостоятелен, уединението е привидно. Писмото носи пречупения ъгъл на виждане на своя адресат и е заместител на устното слово и на действието като устното изразяване, което има за опора мимиките, жестовете и цялостното поведение.
Има две теории за генезиса на епистоларния роман. Първата е, че жанрът произлиза от произведения с вмъкнати в тях писма, а втората е, че епистоларният роман идва от сборници с публикувани писма и стихове, като някои от писмата са се свързвали, за да се създаде сюжет. И двете теории са верни и се припокриват.
Първият същински епистоларен роман е ''„Затвор на
роман е произведението „[[Писма до Бабет]]“ от френския писател [[Edme Boursault]]. Този роман е
създаден от писма на младо момиче на име Бабет, включени в сборника „''Писма за уважението, благодарността и любовта“'' от 1669 г. на същия автор. Други известни ранни епистоларни романи са ''„Писма на португалската монахиня“'' (1669), приписвано на Gabriel-Joseph de La Vergne.
За основател на епистоларен роман на английската литература се смята [[Джеймс Хауел]] (1594
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]], с изключително успешните си романи ''„[[Памела]]“'' (1740) и ''„[[Клариса]]“'' (1749). Във Франция [[Монтескьо]] пише ''„[[Персийски писма]]“'' (1721), последвано от ''„[[
[[Файл:Goethe 1774.JPG|мини|240px|Титулната страница на първото издание ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774)]]
* [[Жан-Жак Русо]] – ''„Жюли или Нова Елоиза“''
* [[Елза Триоле]] – ''„Лунапарк“''
* [[Шодерло дьо Лакло]]
* [[Джон Клеланд]]
* София Бриско – ''„Госпожица Мелмот...“'' и ''„The Fine Lady...“''
* [[Ан Бронте]] – ''„Тайнствената непозната“''
* [[Самюел Ричардсън]]
* [[Брам Стокър]]
== Външни препратки ==
|