Хаджия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:54, 21 юни 2019

Хаджия е лице, което е ходило на поклонение (хаджилък). Поклонението при християните се извършва чрез посещение на Божи гроб (на гръцки: Αγιος Τάφος) при олтара на църква „Възкресение Христово“ в Йерусалим и на Светите земи. При мохамеданите поклонението е на свети места в Мека и Медина.^[1]

Етимологията на думата хаджилък показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Иерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става хаджия, е било типично само за Балканския полуостров по време на османското робство. По време на османското робство българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на хаджилък. Думата хадж на арабски означава поклонение. В тази връзка българските християни са ходели на поклонение до светите за християнството места — Божи гроб, Иерусалим и светите места около Иерусалим.^[2]

Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна пейоризация и възприемането им като простонародно звучене в стила на Бай Ганьо Балкански на Алеко Константинов. Предвид факта, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди Освобождението на България от османско иго.^[3]

В миналото думата хаджи се използвала и като титла, като до 1945 г. се изписвала към името с титул над х като знак за свят човек, подобно на изписването на свещени имена. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилното име поради факта, че някой е ходил до Иерусалим, а думата хаджи е неразделна част от фамилното име.^[2]

Вижте също

Източници

↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 21 юни 2019.
↑ ^а ^б Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г. Посетен на 21 юни 2019 г.
↑ Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.

Външни препратки

Книга за българските хаджии (съст. Гюрова, С., Данова, Н.). С., 1985, 447 стр.
Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com
Божигробски хаджилък, хаджи Горан Благоев, usuri-bg.net

[1] Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 21 юни 2019.

[:0-2] а ^б Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г. Посетен на 21 юни 2019 г.

[3] Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Хаджия''' е лице, което е ходило на хаджилък, тоест на поклонение - за [[християни]]те до [[Йерусалим]] с [[Божи гроб]], местата около него и [[Свети земи|Светите земи]], а за [[Мюсюлманин|мохамеданите]] до [[Мека]] и Медина.<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BA/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
+'''Хаджия''' е лице, което е ходило на поклонение (хаджилък). Поклонението при [[християни]]те се извършва чрез посещение на [[Божи гроб]] (на [[Гръцки език|гръцки]]: Αγιος Τάφος) при [[Олтар|олтара]] на [[Възкресение Христово (Йерусалим)|църква „Възкресение Христово“]] в [[Йерусалим]] и на [[Свети земи|Светите земи]]. При [[Мюсюлманин|мохамеданите]] поклонението е на свети места в  [[Мека]] и [[Медина]].<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BA/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
+Етимологията на думата хаджилък показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Иерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става хаджия, е било типично само за Балканския полуостров по време на османското робство. По време на османското робство българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на хаджилък. Думата хадж на арабски означава поклонение. В тази връзка българските християни са ходели на поклонение до светите за християнството места — Божи гроб, Иерусалим и светите места около Иерусалим.<ref name=":0">Георгиев,&nbsp; Борислав, &nbsp;доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
 Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна пейоризация и възприемането им като простонародно звучене в стила на Бай Ганьо Балкански на Алеко Константинов. Предвид факта, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди Освобождението на България от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref>
+В миналото думата хаджи се използвала и като титла, като до 1945 г. се изписвала към името с титул над х като знак за свят човек, подобно на изписването на свещени имена. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилното име поради факта, че някой е ходил до Иерусалим, а думата хаджи е неразделна част от фамилното име.<ref name=":0" />
-В миналото (до началото на механичното движение на хора) хаджиите били на особена почит, защото титула косвено удостоверявал качество на носителя на това обръщение, като състоятелност и издръжливост (поклонението траело най-малко 6 месеца).
-[[Етимология]]та на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонението към пророка [[Мохамед]] и светите места&nbsp;– [[хадж]] (''задължително поклонение'').
-През Българското [[Възраждане]] пътуването на поклонение до Йерусалим изисква много подготовка и средства. Поместните общини изготвят списъци на желаещите да пътуват до Божий гроб за година напред. Тръгва се в определено време в годината, за да могат поклонниците да пристигнат в Йерусалим на Великден. Необходимо е и време за изработка на специални дрехи за новият хаджия.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/%D0%A0%D0%98%D0%9C-%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D1%82.-17-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%B5%D0%B1.pdf Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/стр.177]</ref>
-({{lang|ar|الحجّي}}&nbsp;– хаджи)
 == Вижте също ==
 * [[Хаджи]]
 * [[Поклонник]]
-* [[Дева Мария]] и [[Валиде султан]]
 * [[Хаджиев]], [[Хаджийски]]&nbsp;– фамилни имена
@@ Ред 23: / Ред 19: @@
 * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/holy_land/jerusalem/index.htm Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com]
 * [http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=191&Itemid=47&lang=bg Божигробски хаджилък, хаджи Горан Благоев, usuri-bg.net]
-{{ислям-мъниче}}
-{{Християнство-мъниче}}
 [[Категория:Титли]]