Хаджия: Разлика между версии
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref> |
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref> |
||
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на “откуп” от Бога на Запад [[Поклонничество|поклонничеството]] отмира през [[Средновековие|Средновековието]], докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р. [https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ "Йерусалим и България"], 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref> |
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на “откуп” от Бога на Запад [[Поклонничество|поклонничеството]] отмира през [[Средновековие|Средновековието]], докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р. [https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ "Йерусалим и България"], Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref> |
||
Съгласно класификацията на акад. Б. Цонев (1863–1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, "Личност, общество, вяра, народност".<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години.] Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref> |
Съгласно класификацията на акад. Б. Цонев (1863–1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, "Личност, общество, вяра, народност".<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години.] Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref> |
||
Версия от 23:47, 21 юни 2019
Хаджия е лице, което е ходило на поклонение (хаджилък). Поклонението при християните се извършва чрез посещение на Божи гроб (на гръцки: Αγιος Τάφος) при олтара на църква „Възкресение Христово“ в Йерусалим и на Светите земи. При мохамеданите поклонението е на свети места в Мека и Медина.[1]
Етимологията на думата хаджилък показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става хаджия, е било типично само за Балканския полуостров по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на хаджилък. Думата хадж на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.[2]
В съвремието хаджийството се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на “откуп” от Бога на Запад поклонничеството отмира през Средновековието, докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла хаджия била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез хаджилък българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.[3]
Съгласно класификацията на акад. Б. Цонев (1863–1926) думите хаджия и хаджилък са заемки от турски от тип ІХ, "Личност, общество, вяра, народност".[4] Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна пейоризация и възприемането им като простонародно звучене в стила на Бай Ганьо Балкански на Алеко Константинов. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди Освобождението на България от османско иго.[5]
В миналото думата хаджи се е използвала и като титла, като до 1945 г. се е изписвала към името с титул, х͠. , като знак за свят човек, подобно на изписването на свещени имена. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилно име на база поклонение, а думата хаджи е неразделна част от фамилното име.[2]
Вижте също
Източници
- ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 21 юни 2019.
- ↑ а б Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г. Посетен на 21 юни 2019 г.
- ↑ Стефанов, Павел, архим. доц. д-р. "Йерусалим и България", Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.
- ↑ Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.
- ↑ Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.
Външни препратки
- Книга за българските хаджии (съст. Гюрова, С., Данова, Н.). С., 1985, 447 стр.
- Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com
- Божигробски хаджилък, хаджи Горан Благоев, usuri-bg.net