Света София (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 96: Ред 96:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:
Други паметници на късно античната/раннохристиянската архитектура в България:
* [[Беловска базилика|Беловската базилика]], Белово (VI век)
* [[Беловска базилика|Беловската базилика]], Белово (VI век)
* [[Еленска базилика|Еленската базилика „Свети Илия“]], Пирдоп (IV век)
* [[Еленска базилика|Еленската базилика „Свети Илия“]], Пирдоп (IV век)

Версия от 08:13, 22 юни 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
42.6965° с. ш. 23.3315° и. д.
„Света София“
Местоположение в България София Център
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияПравославие – БПЦ
ЕпархияСофийска епархия
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилвизантийски
ИзгражданеIV век
Статутдействащ храм, паметник на културата
Състояниереставрирана
„Света София“ в Общомедия
Интериор на църквата

„Света София“ е православна църква с раннохристиянски корени и архитектура в столицата на Република България - София. "["Света София"] има изключително значение за София. Още от времето на своето съграждане дори до най-ново време тя е продължавала да бъде най-видната сграда в града, която, въпреки всички удари на съдбата, е устояла в продължение на дълги столетия на всички разрушителни стихии, символизираща по този начин в себе си миналото и трайността на самия град. ... С пълно право можем да кажем, че историята на "Св. София" е в голяма степен и история на самия град София, тъй като всички по-значителни събития и промени са налагали своя отпечатък на църквата. Не напразно народната фантазия е създала толкова легенди за тази църква, чиято вековна древност я е обкръжила с ореола на свръхестественото."(Проф. Богдан Филов, 1913)[1]

Архитектура

Според непреходното определение на Проф. Богдан Филов: "["Света София"] има и твърде голямо общо научно значение като един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров. ... "Св. София", която съвсем няма византийски характер, и се отличава рязко от всички други църкви у нас, сочи явно на един период, когато византийският стил не е още получил онова изключително господство в църковната архитектура на Балканския полуостров, което по-късно задушило всички други самостойни прояви и е наложило своя отпечатък дори и на постройките от най-ново време. ... Всъщност, обаче, ние имаме тук работа с една оригинална постройка, чиито особености не могат да се обяснят въз основа само на местните паметници. ... ние ще трябва ... да проследим главно старохристиянската църковна архитектура в Мала Азия ... " (Проф. Богдан Филов, 1913)[1]


Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и апсида. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.[източник? (Поискан преди 1772 дни)] Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.

История

Предходни сгради

На мястото на „Света София“ са издигнати последователно четири църкви, предхождащи съвременната сграда.

Първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от стените на античния град Сердика. Изглежда е построен непосредствено след Медиоланския едикт от 313 година, а откритата в него олтарна маса е датирана към средата на IV век. Първоначално той представлява правоъгълна постройка с размери 7,43 × 6,19 метра с полукръгла апсида, а впоследствие е удължен в западна посока до еднокорабна сграда с размери 14,51 × 6,19 метра.[2]

Около 380 година на мястото на мартирия е построена нова църква, която запазва неговите основни размери, използвайки остатъци от стените му като стилобати. Наосът е удължен с 4 метра и са добавени още два кораба, като северният е по-тесен, за да не засегне съществуващи гробници. Апсидата е разширена до ширината на наоса, което по това време е характерно за сирийската църковна архитектура.[3]

Малко по-късно църквата е построена наново за трети път. Страничните кораби са разширени (северният – само с половин метър) и апсидата е увеличена пропорционално. Целият наос е удължен още в западна посока, а в западния му край е добавен притвор. Тази църква не просъществува дълго, разрушена от готите няколко години след построяването си.[4]

В последните години на IV век на мястото е построена нова църква с нов мозаечен под, покриващ останките от предишните строежи. Тя има специфична планировка на псевдокуполна базилика с общ двускатен покрив над трите кораба и трансепт, използван като основа на масивна кула с отбранителни функции. Тази сграда е разрушена от хуните през 443 година.[5]

Съвременната сграда

Съвременната сграда на църквата е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, повтаряйки планировката на предишната сграда.[6] Църквата е засегната в края на V век от нападения на прабългари и славяни и е възстановяване при в средата на VI век при император Юстиниан Велики.[6] Подобно на едноименната църква в Константинопол на Божията премъдрост – едно от имената на младия Исус Христос.[7] Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име, което от XIV век започва да се използва и за целия град.

Не по-късно от завладяването на Сердика от българския владетел Крум в 809 година са срутени сводове на трите главни кораба и трансепта, както и надстройката на притвора. След покръстването на българите през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като са премахнати отбранителните кули и сградата придобива приблизително съвременния си план.[8]

През следващите столетия храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII – XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.

Превръщане в джамия и запустяване

„Света София“, гравюра от 1878 г.

След османското нашествие храмът е превърнат в джамия – издигнато е минаре, унищожени са стенописите (открити са техни следи, датирани от XII век, предхождащи стенописите на Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.[9] Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада, а сред турците се пуска мълвата, че те са разгневили гяурския Господ и така джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад. На 4 януари 1878 г. на свободното пространство пред "Света София", макар и потискащо, поради разрушителните следи на няколко столетия агресивно отношение, с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на генерал Гурко. Складът е затворен, но въпреки енергичното недоволство на софиянци, към края на XIX век високите части на църквата се използват като наблюдателна кула на столичната пожарна команда.

Възстановяване през XX век

„Света София“, около 1915 г.
Камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа

През 1927 година Света София е обявена за "Народна старина".[10] Веднага след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г. На 21. IX. 1930 година църквата е осветена и в нея започва да се извършва служение. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът Света София е обявен за Архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.[10] Така, последователно през десетилетията, Света София укрепва своя защитен статут: "... 5. Храм "Света София", ул. "Париж", № 2/ ул. "Московска", Народна старина - ДВ. Бр. 69 от 1927 година; Археологически Архитектурно-строителен (декл.писмо № 2637 от 07.06.1988 г.) - В. "Известия", Бр. 73 от 1955 година. ..."[10]

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм. Реставрацията на екстериора на църквата е извършена в периода 1980 – 1981 г. по проект и под ръководството на арх. Хр. Ганчев и арх. Д.Дамянов от Националния институт за паметниците на културата. През 1986 г. колектив с ръководител арх. Хр. Ганчев разработва Концепция и програма за консервация, реставрация и експониране на интериора на църквата „Св. София“. Работата по консервацията и експонирането на интериора и гробниците и изграждането на първия и единствен подземен музей в София е извършена по проект на арх. Васил Китов и е завършена в периода 2012 – 2013 година.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България – Гробът на Незнайния войн, по проект на арх. Никола Николов. Тогава под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и гробнична архитектура. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, консервация, реставрация и социализиране на целия комплекс.

От англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. пострадала подобно на съборната църква „Свети Александър Невски“, щети понася и "Света София". Днес църквата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнско развитие на Югоизточна Европа, със световно значение.

Други

Литература

  • Филов, Богдан. Софийската църква „Света София“. С., 1913.
  • Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. - Изд. "Изток-Запад" (заедно със "Софийската църква "Свети Георги"), София, 2004.
  • Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009.
  • Чилингиров, Асен. Софийската „Света София“ и нейните мозайки. С., Алфаграф, 2011.
  • Ганчев, Христо “Проучвания и проект за фасадна реставрация на църквата „Св.София“/1980 – 1981 г./", Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, том III, стр. 132 – 140, НИПК и ЦПИП-КК, София 1984.
  • G. Fingarova, Die Baugeschichte der Sophienkirche in Sofia. Wiesbaden, 2011; с рецензия от Е. Ризос
  • Ганчев, Хр. “Базиликата „Св.София“, Сп. „София“, бр. 3, 1981.
  • Ганчев, Хр. „Паметникът дал името на нашата столица“, в-к „Отечествен фронт“, бр.11088, 1981.
  • Петрова, Арх. Елена Маринова. Църквата „Света София“ (33-36) - В: Сборник - София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, София, 1980.

Бележки

  1. а б Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. (стр. 30) - Изд. "Изток-Запад" (заедно със "Софийската църква "Свети Георги"), София, 2004
  2. Димитров 2013, с. 123 – 124.
  3. Димитров 2013, с. 124 – 125.
  4. Димитров 2013, с. 125.
  5. Димитров 2013, с. 125 – 126.
  6. а б Димитров 2013, с. 126.
  7. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословския факултет, Официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г.
  8. Димитров 2013, с. 126 – 127.
  9. Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
  10. а б в СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ /Данни от Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 и Публичния регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/
Цитирани източници
  • Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.

Вижте също

Други паметници на късно античната/раннохристиянската архитектура в България:

Външни препратки