Кърджали

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

---

Кърджали
Изглед към Кърджали, Храм „Св. Георги“, Паметникът на Васил Левски, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, Паметникът на Освободителите, Домът на културата, Сградата на Община Кърджали, Историческият музей, ДКТ „Д.Димов“, Художествената галерия
Кърджали 41.644721, 25.374966 Кърджали Кърджали
Общи данни
Население	52 355 души (15 март 2024 г.) 1702 души/km²
Землище	30,759 km²
Надм. височина	275 m
Пощ. код	6600
Тел. код	0361
МПС код	К
ЕКАТТЕ	40909
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община    – кмет	Кърджали Ерол Мюмюн (ДПС; 2023)
Уебсайт	www.kardjali.bg/en/index.php
Кърджали в Общомедия

Кърджали (на турски: Kırcaali; на гръцки: Κάρντζαλι) е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към 31.12.2018 г. е 43 263 души. Намира се на 47 km от град Хасково, на 84 km от град Смолян, на 95 km от град Пловдив, на 111 km от град Стара Загора, на 243 km от София, на 78 km от Гюмюрджина и на 383 km от Истанбул.

География

Местоположение

Кърджали е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият друг областен град е Хасково на приблизително 50 km разстояние, а на около 15 km от Кърджали е разположен древният скален град Перперек (наричан и Перперикон), обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г., както следва: "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С.Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./". През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е 54 km.

Административно деление

Град Кърджали включва кварталите Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг. Наблизо са селата Прилепци (№ 6 на плана на града), Резбарци, Петлино, Айрово, Опълченско, Пропаст, Сипей.

Карта	Наименования
Деление на Кърджали	Квартали: Боровец Байкал Център Студен кладенец Възрожденци Прилепци Веселчане Гледка Горна гледка Райони: Крайбрежна зона и Парк „Арпезос-Север“ Индустриална зона A Индустриална зона Б Източна индустриална зона Южна Индустриална зона Гробищен парк Парк Простор Парк Горубсо

Релеф и води

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато.

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.

Климат

Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури достигат до 40 – 45 °С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.

Климатични данни за Кърджали
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	21	29	26,9	29,7	33,5	38,0	42,3	39,4	36,5	31,2	28,9	25,8	42,3
Средни максимални температури (°C)	6	9	11	17	22	26	30	30	26	20	13	9	18,3
Средни минимални температури (°C)	−1	−0,5	2	6	10	14	16	16	12	8	5	1	7,4
Абсолютни минимални температури (°C)	−17	−16	−9,1	−11,7	−1,6	5	9,6	9	−1,4	−3,4	−8	−16	−17
Средни месечни валежи (mm)	52	64	53,8	37	72,1	54,1	39,4	23,7	55,5	70,9	56,7	74,6	653,8
Брой на дните с валежи	7	3	5	7	8	6	2	1	4	6	6	10	65
Източник: [1]

Панорамна снимка от Кърджали

Води

Река Арда

През града протича река Арда. Водосборния басейн обхваща 5795 km². Край реката са изградени 3 язовира:Язовир “Кърджали”, Язовир „Студен кладенец“, Язовир „Боровица“ ....

Почви

В землището край града почвите са предимно сиви горски и чернозеемни.

Полезни изкопаеми

В общината се намират значителни по размери находища на нерудни изкопаеми: бентонит, зеолит, трас, фелдшпат, слюда, варовик, пясък, чакъл и др.

Екология

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

История на града

Възникване

В продължение на над три хилядолетия този край е средище на различни цивилизации и култури.^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]} С основание се смята, че първите жители на тези места са били предшественици на траките. Тук е имало селища, обитавани от траки, древни елини, римляни; словени/славяни, българи, ромеи, латини и османски турци. Недалеч е забележителният древен скален град-светилище Перперек (Перперикон). През Средновековието днешният Кърджали е известен под името Вишеград^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]} в областта Ахрида (Източните Родопи) и се приема, че е епископски християнски център. Основите на тази крепост^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]} ca поставени още от предшествениците на траките^{[източник? (Поискан преди 1789 дни)]} и се отнасят към IV – I в. пр. Хр.

Българско и ромейско средновековие

Крепостта Вишеград

През VI век по средното течение на река Арда се заселват словени/славяни и българи. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. Те установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува българската държава, този край все още остава в пределите на Източната римска империя. По времето на хан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост) до квартал Горна гледка над язовир „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре защитената цитадела е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост, която е на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда. От своя страна тя понякога бива отъждествявана с известната от исторически източници крепост Моняк (Moniac), където е имало лагер на IV кръстоносен поход, и където в 1206 г. е избран Анри – вторият император на Латинската империя. По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се е откроява и забележителният раннохристиянски комплекс с черква Свети Йоан Предтеча, основан през късната античност и развит до определен тип манастирски комплекс през IX-XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Наличието на обширно средновековно гробище в пределите на крепостта на Свети Йоан Предтеча и извън нея, което е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир и което по своя характер е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение, води до обоснованото заключение, че гробището е обслужвало късноантичен и средновековен град на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс (ст.н.с Екатерина Манова, проф.д-р Стамен Михайлов и др.). Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латини, разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Под стените на Вишеград преминава неуспешното контранастъпление на кръстоносците^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]}, предвождано от маршал Жофруа дьо Вилардуен. Отзвук от битките на латините от IV кръстоносен поход вероятно достига до мястото, където днес е Кърджали, но какви са точните исторически дании още не е установено. На 4 септември 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски навлиза в планината откъм юг. Съгласно пестеливия разказ на Жофруа дьо Вилардуен, местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари. Главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от деспот Слав, а при цар Иван Асен II е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Източната римска империя установява кратковременен контрол тук, в 1254 година цар Михаил Асен отхвърля ромеите. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар Kонстатин Асен – Тих районът отново е в България, после пак ромейски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. Легенди и материални доказателства говорят^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]}, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.

Паметник

Под османска власт

През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава в началото на 17 век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара. Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“. За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Възможно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешният град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в 14 век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в 14 век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение.

Внимание заслужава обяснението на видния български езиковед Проф. Борис Симеонов, който убедително извежда името на града – Кърджали (Кърджалий), от старобългарската дума с дълбоко древен произход „Кърчаг“ – кана, глинен/керамичен съд за течности – вода, вино и др., изработен на грънчарско колело, „Гърне“, „Грънец“. Така се образува топонимът Кърчаг-ли (Кърчаг-лий) със значение: Грънчари, Грънчарово.

А Кърджали е по-късна, пак българска, народна етимология, свързана с представата за поле, нива - кър. В речника на проф. Стефан Младенов Кърджали се извежда от установеното през 18-19 век "кърджалии = поленци", хора от полето (низината).

В речника на Найден Геров е отбелязано "Кѫрджѫлъ (съвр.произн. "кърджъл") пр.[прилагателно] неизм. - Т.[турски] За чловѣкъ: побѣлѣлъ неколко ...".

18 септември 1924 г.

Изглед от Кърджали, 1939 г.

След Освобождението

Сградата на Регионален исторически музей в Кърджали

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г., като на откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия , на генерала след смъртта му също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града. Манастирът край Кърджали

Между Балканските и световните войни

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център.

През комунизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия ОЦК Кърджали. Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптора. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.

Кърджали днес

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това продадено в собственост на „Интертръст холдинг“ с президент Валентин Захариев, заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници.

Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др.

Регионалният исторически музей в Кърджали е включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на престижното 25-то място. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ век по проект на архитекта на Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София – проф. Александър Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България, и тази първоначалното е била замислена за друга цел. Имало е идея там да се помещава медресе, но тя никога не е била такова, обаче началният замисъл за функцията на сградата и руският архитект, добре познаващ северноафриканската и средноазиатска архитектура, оставят интересни пластични решения. Сградата е в модерния тогава в неомавритански стил, доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура не на османския, а на арабския свят и Средна Азия. Поради уникалния си вид сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Регионалният исторически музей Кърджали притежава богата колекция от образци на култова пластика, нумизматика, керамика, накити, средновековни и възрожденски икони, традиционно облекло и други. Намира се близо до центъра на града. Музеят разполага с три големи отдела: етнология, археология и минералогия. Етнографската експозиция отразява различни занаяти в местността по онова време и най-вече отглеждането на тютюн. Археологическата експозиция представя различни образци от ранния неолит до средновековието, тук са изложени и находки от забележителния Перперикон. Показани са и полускъпоценни, скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали, минерали и други.

На 29.10.2003 г. на централния площад на града пред общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена и стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове.

Носът Кърджали на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на град Кърджали на 23 ноември 2009 г.

Население

Брой на населението

Година	Брой на населението
1887	ок. 650
1910	ок. 2500
1934	7767
1946	10 502
1956	20 955
1965	33 271
1975	47 786
1985	55 906
1992	45 793
2001	45 729
2011	43 880

Религия и етнически състав

Манастир Свети Йоан Предтеча

През средновековието Източните Родопи са наричани област Ахридос. Тогава тукашният епископски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е средище на една от големите средновековни християнски епархии. Той е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Манастирът е основан през шести – осми век. Бил е епископско средище на Източните Родопи през Средновековието. На това място са били изграждани няколко църкви, които са имали визнатийски стил, както сочат разкопките, направени от учените. Има голяма крепостна стена с правоъгълни кули. Били са издигани голяма църква, параклис, представителна сграда, манастирска трапезария, монашеска баня и други. В центъра на манастирския комплекс в църквата са открити запазени уникални стенописи. Те достигат близо 4 m височина. През 1998 г. на храма е направена реставрация на голямата църква, със съдействието на проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.^{[източник? (Поискан преди 1792 дни)]} В наши дни обаче са останали много малко от сградите на големия манастирски комплекс. Една от петте открити гробници на това място се оказва, че е на висш християнски духовник от периода 12 – 13 век. Тя е била затворена херметически, и когато изследователите я отварят, намират мощите на този духовник, който не може да се изключи да е дори Патриарх Евтимий Търновски, но това е само една възможна хипотеза. Целият манастирски комплекс с голямата църква са обявени за паметници на културата от национално значение.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е издигнат в началото на 20 век, разположен е в центъра на града. Той е трикорабна, кръстокуполна църква, която има вградена камбанария. Сградата е паметник на културата от местно значение.

Храм Успение Богородично

Православното духовно средище „Успение Богородично“ е изградено по инициатива на отец Боян Саръев. Той има съновидение, което получава от Божията майка. В него тя му дава наставление да изгради на това място (квартал Гледка) православно духовно средище във връзка с двехилядната годишнина от рождението на Иисус Христос. Така на 17 август 2000 година започва подготовката за изграждането на бъдещия духовен център, който е осветен тържествено през 2003 година от митрополит Арсений. В него се съхраняват частици от светия Кръст Господен, които са открити в един от кръстовете реликвариуми от открития стар архиепископски център в Перперикон. Агиазмото „Живоприемни източник“ е изграден в двора на храма. За него се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще намират там изцеление.

Православен храм Свети Георги

От християнските вероизповедания доминира Българската православна църква. Други представители на християнството са протестантските Евангелска петдесятна църква и Българска божия църква. Заявилите се в града за турци от гражданите, българите мюсюлмани, както и част от циганите изповядват исляма. В миналото е имало и еврейска общност.

Джамия

В цялата област на преброяването в 2011 г. за турци се заявяват 66,15 %, българите са 30,22 %, не се определят – 2,01% и цигани – 0,99 %. Към 8% от хората не се определят като обвързани с някаква религия.

Българите християни в областта са около 2/3 от всички българи в нея.

За общината състояща се от града, където е 64,87% от населението, и още други 117 селища, данните са: за турците се заявяват 55,5 %, българите са 40,5%, не се определят – 1,92%, циганите са 1,69% и други 0,38 %. В самия град Кърджали обаче българите са 61,02%, заявилите се за турци са 34,9%, не се определят – 2,17%, циганите са 1,33% и други 0,56%.

Политика

Сградата на община Кърджали е известна като „Белия кораб“ заради характерната ѝ форма и белия цвят

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Петко Калчев (1959 – 1974)
• Димитър Милев (1974 – 1981)
• Милчо Милчев (1983 – 1984)
• Тодор Запрянов (1985 – 1989 )
• Милан Йорданов Миланов (1990 – 1991)
• Исмет Яшаров Саралийски (1991 – 1995)
• Расим Муса Сеидахмед (1995 – 1999)
• Румен Димитров Иванов (1999 – 2003)
• Хасан Азис Исмаил (2003 – 2017)

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Председател на Общинския съвет, Кърджали: Сейфи Азис Неджиб (ДПС) (1996 – 2012) Раиф Мустафа (ДПС)(2012 – .....)

Побратимени градове

Кърджали е побратимен град или има сътрудничество с:

• Гюмюрджина, Гърция (октомври 1997)
• Ийст Стафордшир, Великобритания (8 ноември 2001)
• Елхарт, САЩ (25 май 2002)
• Филипи, Гърция (май 2002)
• Софлу, Гърция (април 2003)
• Родосто, Турция (декември 2003)
• Владикавказ, Русия (април 1962)
• Владимир, Русия (21 октомври 2004 г.)
• Газиосманпаша, Турция

Икономика

Характеристика

Новият пазар

Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир Кърджали и ВЕЦ Кърджали. През 2007 г. в града са открити хипермаркети от веригите на Техномаркет Европа, Лидъл, „Билла“ и Технополис. Завърши изграждането на новия и модерен пазар на производителите, разположен на 23 дка площ. Общата стойност на инвестицията на пазара е 8590 790 лв. (без ДДС)

Транспорт

Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка.

Медии

Сградата на Пощата

Новинарски

• Нов Живот
• 24 Родопи
• Арда Нюз
• Кърджали Хабер
• Кърджали БГ Вести
• Кърджали Прес
• Кърджали Нюз
• Кърджали Инфо
• Дарик Кърджали
• Кърджали ЕУ

Радио

На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“ със седалище в Кърджали на адрес бул. „България“ 74, ет. 3.

В Кърджали ефирно се приемат следните радиостанции на ултракъси вълни:

Честота, MHz	Радиостанция
90.0	Радио Кърджали – Гласът на Родопите
90.5	Радио Фреш
93.2	Дарик Радио
94.0	Радио 1
97.1	Радио Веселина
98.8	bTV Радио
99.2	Програма Христо Ботев – БНР
101.3	Радио NovaNews
102.8	Радио Фокус
103.6	България он Ер
105.0	Програма Хоризонт – БНР
106.5	Радио Витоша
107.5	Радио The Voice

Общинското Радио Кърджали се разпространява по кабелна мрежа.

Телевизия

В Кърджали ефирно се приемат следните телевизионни програми:

Цифрово излъчване на ТВ програми

канал 26	канал 42	канал 45
	bTV
	Нова Телевизия
	БНТ 1
	БНТ 2
	БНТ 3
	Bulgaria on Air

До 2013 година в града ефирно излъчва Телевизия Родопи.

Здравеопазване

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Образование и наука

Висши училища

• Филиал – Кърджали на МГУ „Св. Иван Рилски“, София
• Филиал ”Любен Каравелов” на ПУ „Паисий Хилендарски“
• Сдружение "Академия БГ" към ВУ „Земеделски колеж“, Пловдив

Училища

Гимназия Христо Ботев

• ГПЧЕ „Христо Ботев“
• СОУ „Отец Паисий“
• ПГИ „Алеко Константинов“
• СОУ „Владимир Димитров-Майстора“
• СОУ „Свети Климент Охридски“
• СОУ „П. Р. Славейков“
• СОУ „Йордан Йовков“
• ПГ по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“
• ПГ по Облекло и Дизайн „Евридика“
• ПГ по Еелектротехника и Електроника „Кап. Петко войвода“
• ПГ по Строителство „Христо Смирненски“
• ПГ „Васил Левски“
• ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
• ОУ „Васил Левски“

Обсерватории

Астрономическа обсерватория „Славей Златев“

Здравеопазване

Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали

Лечебното заведение е създадено през 1932 година. Първи изпълнителен директор е д-р Димо Чолаков.

Култура и развлечение

Театри

• Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“

Музеи и галерии

Регионален исторически музей в Кърджали

Мемориал на еврейската общност от града

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи в България. Негов проектант е един от най-видните руски архитекти на епохата – проф. Александър Померанцев ректор на Художествената академия в Санкт Петербург, член на Руската академия на изкуствата и на руското научно археологическо общество, той работи и в Цариград и е създател на най-забележителния паметник на освободената от османска власт България – катедралата Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София, на сецесионския комплекс на Червения площад в Москва „Верхние торговые ряды“, известен по-късно като ГУМ, на гарите по московската околовръстна жп линия, градската дума на Ростов на Дон, църкви и други забележителни сгради. Както повечето музейни сгради в България и за тази първоначалният замисъл е бил различен, общината към 1921 г. има идея там да се устрои светска турска езикова гимназия и така е записана в градоустройствения план от 1922 г., но сградата никога не е изпълнявала такава функция. Арх. Померанцев, е майстор на архитектурните стилове романтизъм и еклектика съчетани с принципите на най-актуалния тогава в Европа стил модерн, което отразяват неговите творби, от една страна – композиционна пищност при изобилие и шлифоване на декора, от друга – грандиозност и размах, разработка на нови конструкции и нови типове планировка, влечение към големи размери и крупен мащаб, от трета – великолепно познаване и съчетание на класическите и различни екзотични стилове. Под въздействието на първоначалната идея и творческите си виждания той проектира сградата с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв поглед, романтични пластични архитектурни решения, архитектът интерпретира много елементи от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, подобно на мавританските колони които поставя в интериора на проектираната от него църква Св. Димитър Солунски в с. Берьозовка Липецка област, в Кърджали доминиращи във фасадата на музия са мароканските арки и детайли напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на строежа на сградата на музея е от местната община, извършен е в периода 1922 – 1930 г. предимно от майстори от града и околността.

Театър в Кърджали

Поради уникалната си архитектура, сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Музеят е открит в 1965 г. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5 900 – 5700 г. пр. Хр.) с вероятно най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни, една от най-впечатляващите находки от тези селища – малка свастика, изящно направена от зелен нефрит, уникална и поради факта, че на Балканите няма находища на такъв нефрит и не е изключено дори суровината ѝ да е внесена от Китай, забележителни са бронзовите брадви (15 – 13 век пр. Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, 3 век), сребърни и златни накити, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската епоха; богати колекции от луксозна керамика, нагръдни и литургични кръстове, различни паметници, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и мн. др. Етническата пъстрота на региона е показана чрез традиционни облекла, тъкани, накити; художествената обработка на метал, дърво, глина; празниците с тяхната обредност и символика.. Експозицията на музея представя уникалната история на този български край – Източните Родопи от 5900 г. пр. Хр. до съвременността, след основно обновяване на сградата тя е открита в 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел „Археология и история“, отдел „Етнография“ и отдел „Минералология и Природа“ представени в 30 зали и обширен открит лапидариум. За всеки отдел е отделен по един етаж – първия за археолого-историческата, втория за геологическата и третия за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 – антични и 37 – средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.

Художествената галерия в града съхранява стотици живописни платна, скулптори и пластики на български и чужди класици и съвременници. Най-старата запазена икона в Кърджали датира от XIII век.

Библиотеки и читалища

• Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“
• Читалище „Юмер Лютфи“
• Читалище „Обединение“
• Читалище „Родопски фар“ – кв. Гледка

Редовни събития

Празникът на града е 21 октомври. На тази дата през 1912 г. Кърджали е присъединен към територията на България (дотогава е бил в пределите на Османската империя). Смята се, че градът е присъединен точно в 12 часа по обяд и по тази причина градският часовник свири „Велик е нашият войник“ преди да удари 12 пъти (на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни).

Забележителности

Статуя на Орфей на входа на града

В Кърджали се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Регионалния исторически музей и Перперек/Перперикон. Печатът е в Туристическо дружество „Кърджали“ и в Регионалния исторически музей. Възможности за нощувка: хижа „Боровица“, хижа „Млечино“, хижа „Бели брези“.

Тракийски

• На 15 km североизточно от Кърджали се намира тракийското мегалитно светилище Перперек/Перперикон (Хиперперакион, Перперакион)^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]}. Извисява се на скален връх в Източните Родопи на с кота 470 m. В подножието му се намира с. Горна крепост. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто естествен център се явява Перперек.
• Близо до с. Татул се намира скална гробница – предполагаем гроб на тракийския певец Орфей^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]}.
• Орлови Скали е тракийско светилище. Скалните ниши са култови места, в които траките са полагали урните на своите починали събратя.

Крепости

• Средновековна крепост Моняк;
• Тракийската крепост над село Иванци;
• Тракийска крепост и скални ниши до село Лисиците;
• Крепост „Хисара“ близо до село Вишеград;
• Крепост „Устра“.

Храмове и манастири

• „Свети Йоан Предтеча“ е бил средновековен укрепен с крепостна стена и кули манастирски комплекс с триконхална и триабсидна черква, с корени в IV – VII век, развит до XIV век. Реставриран е през 2000 г. Към него проявяват интерес не само историци, реставратори и археолози, но и многобройни туристи от страната и чужбина.

• Манастирски комплекс Успение Богородично е уникално духовно средище. Реставрирано и достроено от отец Боян Саръев. Частиците от Честния кръст, на който е бил разпънат Исус Христос, намерени на скалния град Перперек/Перперикон^{[източник? (Поискан преди 1794 дни)]}, бяха пренесени с литийно шествие в манастирския комплекс, където се и съхраняват до днес.

Водното огледало

• Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта преминаваща през града. Започва малко след стената на язовир Кърджали и завършва с бент преди Ардински мост. Основната функция на съоръжението е да провежда големи количества вода при аварийно източване на язовир Кърджали, без да бъдат нанесени щети на хората и сградите. Освен за защита от наводнения, изкуственото езеро ще се използва за водни спортове, а терените край реката вече се превръщат в паркове и зони за отдих, както и се ползва от любителите на водни спортове.

Часовниковата кула

Файл:Tower clock Kj.JPG

Часовниковата кула в Кърджали

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Природни

• Близо до града се намират скални образувания известни като Каменна сватба и Каменни гъби.
• На територията на община Кърджали се намира и резерватът на редки растения „Вълчи дол“, находищата на уникалното цвете силивряк или „Орфеево цвете“, на снежното кокиче, червения божур, дървовидната синя хвойна и др. Стара легенда разказва, че силивряк е родено от кръвта на митичния певец Орфей.
• Животворна, според някой и чудодейна вода извира веднъж годишно в нощта на 5 срещу 6 май от стръмна скала в митичната местност Дамбалъ над село Груево, на около 25 km южно от Кърджали. В съдбовната нощ, стотици вярващи в чудото търсят изцеление в лековития извор .
• Най-голямото на Балкански полуостров естествено находище на бели брези, на 26 km от Кърджали по пътя за Ардино.
• Пещера Утробата е дооформена от човешка ръка с форма на утроба, с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие. Свещеният брак между скалата и слънцето олицетворява възраждането на живота.

Архитектурни

• Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балкански полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град.
• Сградата на кметството
• Дяволският мост е най-големия и величествен родопски мост. Той е истински шедьовър на строителството от средновековието, когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 m, а дебитът ѝ достига над 2600 m³/s. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.

Спорт

Стадион Дружба

Кърджали е град с добри традиции в спорта. Дълги години всички спортове са обединени в общо спортно дружество – ДФС Арда Кърджали. Тук са добре развити както колективните (футбол, баскетбол, волейбол, водна топка), така и индивидуалните (борба, бокс, вдигане на тежести, бадминтон). Кърджали разполага също и с добре поддържан мотополигон, пригоден основно за състезания по мотокрос. Местоположението на Кърджали обуславя и развитието на водните и водомоторни спортове. Гребната база на язовир Кърджали е сред най-добрите в страната и се използва за подготовка от националните отбори.

Понастоящем Кърджали е най-добре представен във спортовете волейбол и футбол. Представителните отбори са ВК Арда Кърджали и ФК Арда Кърджали, които са наследници на някогашните клубове, съставящи ДФС Арда Кърджали. В последните години се забелязва възвръщане на интереса и към други, традиционни за региона спортове като бокс, водна топка, баскетбол.

Основните спортни съоръжения са:

• Стадион „Дружба“
• Стадион „Горубсо“
• Спортна зала „Арпезос“
• Плувен комплекс „Арпезос“
• Мотополигон край село Сипей
• Арена „Спартак“ (Спортната площадка)
• Гребна база на яз. Кърджали

ФК Арда – Кърджали

Личности

Паметник на Хетагуров

Родени в Кърджали

• Вася Попова (24.7.1989 г.), певица
• Георги Георгиев (1930 – 1980), ветроходец
• Таня Гогова (р. 1950), волейболистка
• Мариян Димитров (р. 1972), гребец
• Мюмюн Кашмер (р. 1962), бивш футболист и мениджър
• Давид Овадия (1923 – 1995), поет
• Иво Папазов (р. 1952), музикант
• Здравко Желязков от дует Ритон, поп певец, (р. 20.1.1953)
• Мария Бояджиева – Луизова, виден български музиковед, гл.ас. и преподавател по История на българската музикална култура в Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив
• Шибил Пейчев (р. 1965), футболист
• Тодор Симеонов (р. 1976), футболист
• Параскева Симова (р. 1920), физик
• Мехмед Талат паша (1872 – 1921), османски политик, младотурчин
• Иван Тончев (р. 1973), футболист
• Тахсин Йозгюч (1916 – 2005), турски археолог
• проф. Хикмет Мехмедов (р.1950), хореограф-балетист
• Николай Ташев (р.1974) ветроходство-многократен републикански шампион в различни класове както и участник на световни и европейски първенства.
• Александър Гребенаров – български историк, председател на Македонския научен институт.
• Димитър Иванов – спортист по кану-каяк, олимпиец (1975 г.)

Починали в Кърджали

• Димитър Маджаров (1882 – 1949), революционер
• Пандо Сидов (1878 – 1933), революционер
• Никола Поповски (ок. 1876 – 1922), български предприемач

Други

• Валентин Иванов (р. 1967), астроном, завършва гимназия през 1985
• Младен Киселов (1943 – 2012), режисьор, работи в града през 1968 – 1970
• Боян Саръев (р. 1956), свещеник, работи в града от 90-те години
• Георги Танев (р. 1943), политик, първи секретар на ОК на БКП през 1981 – 1987
• Николай Павлов, писател, поет и драматург

Галерия

• 
  Художествена галерия „Станка Димитрова“, сградата е строена в средата на XIX век, бивш османски конак
• 
  Улица „Републиканска“ (старата главна)
• 
  Водното огледало на река Арда

Външни препратки

• Официална страница на община Кърджали
• Регионален исторически музей
• Сайтове за Кърджали в архивно копие на проект „Отворена директория“

Бележки

Градове в област Кърджали

Ардино • Джебел • Крумовград • Кърджали • Момчилград