Разлика между версии на „Александър Цанков“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Тайм, квалификация
(Тайм, квалификация)
|бележки = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}}
}}
Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]].
 
[[Министър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931). В сформираното след [[Деветоюнски преврат]] 1923 г. правителство покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[БЗНС|земеделци]] свързани с отвличания, изтезания и многобройни убийства, за което получава от техни привърженици прозвище „кръволок“, „кървав професор“ и „фашист“.
 
В сформираното след [[Деветоюнски преврат]] 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[БЗНС|земеделци]]. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства, което създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Мнозина чуждестранни наблюдатели определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.<ref>{{cite web|url=http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,728882,00.html|title=BULGARIA: Tsankov Out|publisher=[[Тайм (списание)]]|date=18 януари 1926|accessdate=27 юни 2019}}</ref>
 
== Биография ==
[[Файл:Burov - Tzankov.jpg|мини|С външния министър Атанас Буров, 1929 година]]
 
През [[1925]] г. от крайно настроени дейци на БКП първо е убит на 14 април 1925 г. героят от войните и народен представител от Демократическия сговор ген. [[Константин Георгиев]], а след това е извършен ужасяващият [[атентат в църквата Света Неделя]] – загиват 134 души, а около 500 са ранени – сред тях е и Александър Цанков.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 157 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
Тези терористични събития от непознат тогава за света мащаб са последвани от репресивни мерки от страна на правителството, включващи масови убийства без съд и присъда на комунисти и други политически опоненти. По време на [[априлските събития през 1925 г.]] след атентата в черквата „Св. Неделя“ правителството погазва гражданските свободи и започва репресии срещу политическите си опоненти и някои от противопоставящите му се интелектуалци. От агенти на властта са извършени многобройни среднощни отвличания, изтезания и убийства, някои от които направо на улицата. Повечето от тези деяния не са признати от правителството, то ги приписва на така наречените „[[неотговорни фактори]]“. Всъщност, „неотговорните фактори“ представляват екзекуторски групи запасни офицери, полицаи и дейци на ВМРО, от които най-известна е тази на кап. Кочо Стоянов и капитан Цвятко Николов-Черния капитан. Групите действат по пряката заповед на генерал Иван Вълков.{{hrf|Трифонов|1996|66}} Ползват се с подкрепата на правителството – използват за убийствата сградите на [[Обществена безопасност]], военни поделения, полицейски участъци, за хайките ползват инвентар на държавно финансиране. За погребването на труповете в Илиянския форт се използват редови военнослужещи.

Навигация