Инвазивен вид: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Линк
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Инвазивни''' (''от [[Латински език|лат.]]''invasio''нашествие, нападение, набег, насилие, окупация'') за определено място са такива [[Вид (биология)|вид]]ове, които не са естествено разпространени там, а са интродуцирани по един или друг начин и имат тенденцията да се разпространяват до степен да увредят местната [[екосистема]], като в някои дефиниции се включва също и вреда за човешката [[икономика]] и [[здраве]]<ref>{{Citation|title=Ecosystem Consequences of Biological Invasions |author=Joan G. Ehrenfeld |journal=Annual Review of Ecology, Evolution, and Systematics |year=2010 |volume=41 |pages=59 – 80 |doi=10.1146/annurev-ecolsys-102209-144650 }}</ref>.
'''Инвазивни''' ({{lang|la|на=от|invasio}} – нашествие, нападение, набег, насилие, окупация) за определено място са такива [[Вид (биология)|вид]]ове, които не са естествено разпространени там, а са интродуцирани по един или друг начин и имат тенденцията да се разпространяват до степен да увредят местната [[екосистема]], като в някои дефиниции се включва също и вреда за човешката [[икономика]] и [[здраве]]<ref>{{Citation|title=Ecosystem Consequences of Biological Invasions |author=Joan G. Ehrenfeld |journal=Annual Review of Ecology, Evolution, and Systematics |year=2010 |volume=41 |pages=59 – 80 |doi=10.1146/annurev-ecolsys-102209-144650 }}</ref>.


Критериите за това дали един вид е инвазивен са доста противоречиви, поради разнообразните възприятия на изследователите и свързаната с това загриженост за субективността на понятието инвазия<ref name=neutral/>[http://www.esf.edu/efb/parry/502_reading/colautti2004.pdf "A neutral terminology to define 'invasive species'"], Robert I. Colautti et al., Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2004) 10, 135–141. Има различни алтернативни предложения за употребата на това понятие. Най-честата употреба на понятието се отнася до интродуцираните видове (наричани още „не местни“, „не автохтонни“), които въздействат неблагоприятно в екологичен и икономически план върху [[хабитат]]ите и [[биотоп]]ите, в които са навлезли. Тези нашественици могат да бъдат както [[Растения|растителни]], така и [[Животни|животински]] видове и да нанесат вреди чрез доминирането си както в определени хабитати в [[дива природа|дивата природа]], а също и в преходната зона между дива природа и [[градска среда]] поради липсата на естествен контрол, каквито са например [[хищници]]те или съответно [[тревопасни]]те. Това включва растения, определяни като „екзотични плевели“ или „инвазивна екзотика“, завземащи местните растителни съобщества<ref>Exotic Pest Plant Council. '[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plants of Greatest Ecological Concern in California]' accessed 4/10/2010.</ref>. Понятието в този си смисъл е използвано от правителствени организации<ref>(September 21, 2006). [http://www.invasivespeciesinfo.gov/whatis.shtml National Invasive Species Information Center – What is an Invasive Species?]. ''United States Department of Agriculture: National Agriculture Library''. Retrieved on September 1, 2007.</ref><ref>{{cite journal|last1=USA|year=1999|title=Executive Order 13112 of February 3, 1999: Invasive Species|journal=Federal Register|volume=64|issue=25|pages=6183 – 6186 }}</ref>, както и от групи по опазване на природата като Международен Съюз за Опазване на Природата (International Union for Conservation of Nature (IUCN) и Калифорнийско Общество за Местните Растения<ref name=neutral/>. Европейският Съюз разглежда като „инвазивни несвойствени видове“ такива, които са първо извън зоната си ма естествено разпространение и второ, застрашават биолигичното разнообразие<ref>{{cite web |url= http://ec.europa.eu/environment/nature/invasivealien/docs/1_EN_resume_impact_assesment_part1_v3.pdf |title=Communication From The Commission To The Council, The European Parliament, The European Economic And Social Committee And The Committee Of The Regions Towards An EU Strategy On Invasive Species |accessdate=2011-05-17}}</ref><ref name="TsiamisGervasini2016">{{cite journal |last1=Tsiamis |first1=Konstantinos |last2=Gervasini |first2=Eugenio |last3=D’Amico|first3=Fabio|last4=Deriu|first4=Ivan |last5=Katsanevakis|first5=Stelios|last6=Crocetta|first6=Fabio|last7=Zenetos|first7=Argyro|last8=Arianoutsou|first8=Margarita|last9=Backeljau|first9=Thierry|last10=Bariche|first10=Michel|last11=Bazos|first11=Ioannis|last12=Bertaccini|first12=Assunta|last13=Brundu|first13=Giuseppe|last14=Carrete|first14=Martina|last15=Çinar|first15=Melih|last16=Curto|first16=Giovanna|last17=Faasse|first17=Marco|last18=Justine|first18=Jean-Lou|last19=Király|first19=Gergely|last20=Langer|first20=Martin|last21=Levitt|first21=Ya'arit|last22=Panov|first22=Vadim|last23=Piraino|first23=Stefano|last24=Rabitsch|first24=Wolfgang|last25=Roques|first25=Alain|last26=Scalera|first26=Riccardo|last27=Shenkar|first27=Noa|last28=Sîrbu|first28=Ioan|last29=Tricarico|first29=Elena|last30=Vannini|first30=Andrea|last31=Vøllestad|first31=Leif Asbjørn |last32=Zikos |first32=Andreas|last33=Cardoso|first33=Ana Cristina |title=The EASIN Editorial Board: quality assurance, exchange and sharing of alien species information in Europe|journal=Management of Biological Invasions |volume=7|issue=4 |year=2016 |pages=321 – 328 |issn=1989 – 8649|doi=10.3391/mbi.2016.7.4.02|url=http://www.reabic.net/journals/mbi/2016/4/MBI_2016_Tsiamis_etal.pdf}}{{open access}}</ref>.
Критериите за това дали един вид е инвазивен са доста противоречиви, поради разнообразните възприятия на изследователите и свързаната с това загриженост за субективността на понятието инвазия<ref name=neutral>[http://www.esf.edu/efb/parry/502_reading/colautti2004.pdf "A neutral terminology to define 'invasive species'"], Robert I. Colautti et al., Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2004) 10, 135 – 141.</ref> Има различни алтернативни предложения за употребата на това понятие. Най-честата употреба на понятието се отнася до интродуцираните видове (наричани още „не местни“, „не автохтонни“), които въздействат неблагоприятно в екологичен и икономически план върху [[хабитат]]ите и [[биотоп]]ите, в които са навлезли. Тези нашественици могат да бъдат както [[Растения|растителни]], така и [[Животни|животински]] видове и да нанесат вреди чрез доминирането си както в определени хабитати в [[дива природа|дивата природа]], а също и в преходната зона между дива природа и [[градска среда]] поради липсата на естествен контрол, каквито са например [[хищници]]те или съответно [[тревопасни]]те. Това включва растения, определяни като „екзотични плевели“ или „инвазивна екзотика“, завземащи местните растителни съобщества<ref>Exotic Pest Plant Council. '[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plants of Greatest Ecological Concern in California]' accessed 4/10/2010.</ref>. Понятието в този си смисъл е използвано от правителствени организации<ref>(September 21, 2006). [http://www.invasivespeciesinfo.gov/whatis.shtml National Invasive Species Information Center – What is an Invasive Species?]. ''United States Department of Agriculture: National Agriculture Library''. Retrieved on September 1, 2007.</ref><ref>{{cite journal|last1=USA|year=1999|title=Executive Order 13112 of February 3, 1999: Invasive Species|journal=Federal Register|volume=64|issue=25|pages=6183 – 6186 }}</ref>, както и от групи по опазване на природата като Международен Съюз за Опазване на Природата (International Union for Conservation of Nature (IUCN) и Калифорнийско Общество за Местните Растения<ref name=neutral/>. Европейският Съюз разглежда като „инвазивни несвойствени видове“ такива, които са първо извън зоната си ма естествено разпространение и второ, застрашават биолигичното разнообразие<ref>{{cite web |url= http://ec.europa.eu/environment/nature/invasivealien/docs/1_EN_resume_impact_assesment_part1_v3.pdf |title=Communication From The Commission To The Council, The European Parliament, The European Economic And Social Committee And The Committee Of The Regions Towards An EU Strategy On Invasive Species |accessdate=2011-05-17}}</ref><ref name="TsiamisGervasini2016">{{cite journal |last1=Tsiamis |first1=Konstantinos |last2=Gervasini |first2=Eugenio |last3=D’Amico|first3=Fabio|last4=Deriu|first4=Ivan |last5=Katsanevakis|first5=Stelios|last6=Crocetta|first6=Fabio|last7=Zenetos|first7=Argyro|last8=Arianoutsou|first8=Margarita|last9=Backeljau|first9=Thierry|last10=Bariche|first10=Michel|last11=Bazos|first11=Ioannis|last12=Bertaccini|first12=Assunta|last13=Brundu|first13=Giuseppe|last14=Carrete|first14=Martina|last15=Çinar|first15=Melih|last16=Curto|first16=Giovanna|last17=Faasse|first17=Marco|last18=Justine|first18=Jean-Lou|last19=Király|first19=Gergely|last20=Langer|first20=Martin|last21=Levitt|first21=Ya'arit|last22=Panov|first22=Vadim|last23=Piraino|first23=Stefano|last24=Rabitsch|first24=Wolfgang|last25=Roques|first25=Alain|last26=Scalera|first26=Riccardo|last27=Shenkar|first27=Noa|last28=Sîrbu|first28=Ioan|last29=Tricarico|first29=Elena|last30=Vannini|first30=Andrea|last31=Vøllestad|first31=Leif Asbjørn |last32=Zikos |first32=Andreas|last33=Cardoso|first33=Ana Cristina |title=The EASIN Editorial Board: quality assurance, exchange and sharing of alien species information in Europe|journal=Management of Biological Invasions |volume=7|issue=4 |year=2016 |pages=321 – 328 |issn=1989 – 8649|doi=10.3391/mbi.2016.7.4.02|url=http://www.reabic.net/journals/mbi/2016/4/MBI_2016_Tsiamis_etal.pdf}}</ref>.


Понятето се използва също и от земеделци, градинари, [[Ботаника|ботаници]], изследователи, еколози и интересуващите се от опасни растения<ref>[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plant Council]. p. 1. accessed 4/10/2010.</ref>. Алтернативна употреба разширява понятието също и до местни видове, които са колонизирали зони от естественото си разпространение<ref name=neutral/>, като например елените, при които има свръхнаселени популации в някои крайградски зони в североизтока на [[САЩ]]<ref name="Rachael E.">{{cite journal |last=Urbanek |first=Rachael E. |author2=K.R. Allen |author3=K.C. Neilsen |year=2011 |title=Urban and Suburban Deer Management by State Wildlife-Conservation Agencies|journal=Wildlife Society Bulletin |volume=35 |issue=3 |pages=310 – 315 |doi=10.1002/wsb.37|jstor=wildsocibull2011.35.3.310}}</ref>. Понякога понятието се използва за видове, които са се разпространили навсякъде (p.&nbsp;136) <ref name=neutral/>. Не всеки интродуциран вид обаче оказва неблагоприятно въздействие на околната среда. Такъв пример е обикновената златна рибка (''[[Carassius auratus]]''), която днес се среща навсякъде в САЩ, но рядко достига значителна населеност (p.&nbsp;136)<ref name=neutral/>. Ярки примери за инвазивни видове са [[Европейски заек подземник|европейският заек]], [[сива катерица|сивата катерица]], [[Домашна котка|домашната котка]], [[шаран]]ът, [[пор]]ът<ref>{{Cite journal|last=Krishna|first=Neal|last2=Krishna|first2=Vandana M.|last3=Krishna|first3=Ryan N.|last4=Krishna|first4=Sampath|date=February 2018|title=The Invasiveness of the Genus Sylvilagus in Massachusetts and the Resulting Increase in Human Allergen Sensitization to Rabbits|journal=Journal of Allergy and Clinical Immunology|volume=141|issue=2|pages=AB236|doi=10.1016/j.jaci.2017.12.747|issn=0091 – 6749}}</ref>. Някои учени предлагат [[ГМО|генетично модифицираните организми]] да се разглеждат и третират като нашественици<ref>{{cite journal|last=Paull|first=J.|year=2017|title=Genetically Modified Organisms (GMOs) as Invasive Species|journal=Journal of Environment Protection and Sustainable Development|volume=4|pages=31 – 37|url=https://www.academia.edu/36848516}}</ref>.
ПонятIето се използва също и от земеделци, градинари, [[Ботаника|ботаници]], изследователи, еколози и интересуващите се от опасни растения<ref>[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plant Council]. p. 1. accessed 4/10/2010.</ref>. Алтернативна употреба разширява понятието също и до местни видове, които са колонизирали зони от естественото си разпространение<ref name=neutral/>, като например елените, при които има свръхнаселени популации в някои крайградски зони в североизтока на [[САЩ]]<ref name="Rachael E.">{{cite journal |last=Urbanek |first=Rachael E. |author2=K.R. Allen |author3=K.C. Neilsen |year=2011 |title=Urban and Suburban Deer Management by State Wildlife-Conservation Agencies|journal=Wildlife Society Bulletin |volume=35 |issue=3 |pages=310 – 315 |doi=10.1002/wsb.37|jstor=wildsocibull2011.35.3.310}}</ref>. Понякога понятието се използва за видове, които са се разпространили навсякъде<ref name=neutral/>{{rp|136}}. Не всеки интродуциран вид обаче оказва неблагоприятно въздействие на околната среда. Такъв пример е обикновената златна рибка (''[[Carassius auratus]]''), която днес се среща навсякъде в САЩ, но рядко достига значителна населеност <ref name=neutral/>{{rp|136}}. Ярки примери за инвазивни видове са [[Европейски заек подземник|европейският заек]], [[сива катерица|сивата катерица]], [[Домашна котка|домашната котка]], [[шаран]]ът, [[пор]]ът<ref>{{Cite journal|last=Krishna|first=Neal|last2=Krishna|first2=Vandana M.|last3=Krishna|first3=Ryan N.|last4=Krishna|first4=Sampath|date=February 2018|title=The Invasiveness of the Genus Sylvilagus in Massachusetts and the Resulting Increase in Human Allergen Sensitization to Rabbits|journal=Journal of Allergy and Clinical Immunology|volume=141|issue=2|pages=AB236|doi=10.1016/j.jaci.2017.12.747|issn=0091 – 6749}}</ref>. Някои учени предлагат [[ГМО|генетично модифицираните организми]] да се разглеждат и третират като нашественици<ref>{{cite journal|last=Paull|first=J.|year=2017|title=Genetically Modified Organisms (GMOs) as Invasive Species|journal=Journal of Environment Protection and Sustainable Development|volume=4|pages=31 – 37|url=https://www.academia.edu/36848516}}</ref>.


Сами по себе си разпръскването и последващото населване обаче не са в резултат единствено на човешко въздействие върху околната среда. Има много други възможни механизми организми от всички биологични [[таксон]]и да преминават големи разстояния дори до други [[континент]]и за кратко време, например върху плаващи дънери или по въздушни течения. [[Чарлз Дарвин]] доказва, че семената, получени от изпражнения от насекоми и пръстта, полепнала по краката на птици могат да покълнат, след като са преминали значителни разстояния от хиляди мили. Нашествието в дълготрайно установили се екосистеми на организми от отдалечени райони е естествено явление, което обаче се ускорява от причинената или подпомогната от човека миграция и това не винаги може да бъде адекватно измерено.
Сами по себе си разпръскването и последващото населване обаче не са в резултат единствено на човешко въздействие върху околната среда. Има много други възможни механизми организми от всички биологични [[таксон]]и да преминават големи разстояния дори до други [[континент]]и за кратко време, например върху плаващи дънери или по въздушни течения. [[Чарлз Дарвин]] доказва, че семената, получени от изпражнения от насекоми и пръстта, полепнала по краката на птици могат да покълнат, след като са преминали значителни разстояния от хиляди мили. Нашествието в дълготрайно установили се екосистеми на организми от отдалечени райони е естествено явление, което обаче се ускорява от причинената или подпомогната от човека миграция и това не винаги може да бъде адекватно измерено.
Ред 26: Ред 26:
| title = Niche tradeoffs, neutrality, and community structure: A stochastic theory of resource competition, invasion, and community assembly |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=101 |pages=10854 – 10861
| title = Niche tradeoffs, neutrality, and community structure: A stochastic theory of resource competition, invasion, and community assembly |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=101 |pages=10854 – 10861
| doi = 10.1073/pnas.0403458101
| doi = 10.1073/pnas.0403458101
| pmid = 15243158 |issue= 30 |pmc= 503710|bibcode=2004PNAS..10110854T }}</ref>. В такива условия за тях може да се окаже трудно да се установят и възпроизведат ефективно и за това е необходимо многократно да достигат новата си локация. Това се осигурява от повтарящи се човешки активности, като например кораби, пътуващи редовно между определени пристанища, автомобилен трафик и др., които дават многократни възможности за заселване. Това е т.нар. „интродуцивен натиск“<ref name="verl">{{cite journal |last= Verling|first=E. |author2=G.M. Ruiz|author3=L.D. Smith|author4= B. Galil|author5= A.W. Miller|author6= K.R. Murphy |year=2005 |title=Supply-side invasion ecology: characterizing propagule pressure in coastal ecosystems |journal=[[Proceedings of the Royal Society B]] |volume= 272 |pages=1249 – 1256 |doi=10.1098/rspb.2005.3090 |pmid= 16024389 |issue= 1569 |pmc= 1564104}}</ref>.
| pmid = 15243158 |issue= 30 |pmc= 503710|bibcode=2004PNAS..10110854T }}</ref>. В такива условия за тях може да се окаже трудно да се установят и възпроизведат ефективно и за това е необходимо многократно да достигат новата си локация. Това се осигурява от повтарящи се човешки активности, като например кораби, пътуващи редовно между определени пристанища, автомобилен трафик и др., които дават многократни възможности за заселване. Това е т.нар. „интродуцивен натиск“<ref name="verl">{{cite journal |last= Verling|first=E. |author2=G.M. Ruiz|author3=L.D. Smith|author4= B. Galil|author5= A.W. Miller|author6= K.R. Murphy |year=2005 |title=Supply-side invasion ecology: characterizing propagule pressure in coastal ecosystems |journal=Proceedings of the Royal Society B |volume= 272 |pages=1249 – 1256 |doi=10.1098/rspb.2005.3090 |pmid= 16024389 |issue= 1569 |pmc= 1564104}}</ref>.


Интродуцираните видове могат да станат инвазивни, ако успеят да се преборят с местните видове за ресурси като хранителни вещества, светлина, пространство, вода. Ако те са се развивали в среда със силен натиск от конкуренция или от хищници може да се окаже, че на новото място този натиск е по-слаб и това е предпоставка за бърз разцвет. Екосистеми, които са използвани до пълния си капацитет от местните видове могат да бъдат описани с модел, наречен „[[игра с нулев резултат]]“, при която печалбата за нашественика е загуба за местните видове. Такова едностранно конкурентно превъзходство обаче не е общият случай<ref name="stoh">{{cite journal |last=Stohlgren |first=T.J. |author2= D. Binkley |year=1999 |title=Exotic plant species invade hot spots of native plant diversity |journal=Ecological Monographs |volume=69 |pages=25 – 46 |doi=10.1890/0012 – 9615(1999)069[0025:EPSIHS]2.0.CO;2|last3=Chong |first3=Geneva W. |last4=Kalkhan |first4=Mohammed A. |last5=Schell |first5=Lisa D. |last6=Bull |first6=Kelly A. |last7=Otsuki |first7=Yuka |last8=Newman |first8=Gregory |last9=Bashkin |first9=Michael |last10=Son |first10=Yowhan }}</ref><ref name="sax">{{cite journal |last=Sax |first= D.F. |author2= S. D. Gaines |author3=J. H. Brown |year=2002 |title=Species Invasions Exceed Extinctions on Islands Worldwide: A Comparative Study of Plants and Birds |journal=American Naturalist |volume=160 |pages=766 – 783 |doi=10.1086/343877 |pmid=18707464 |issue=6}}</ref>. Често инвазивните видове съжителстват дълго време с местните и постепенно по-голямата им конурентна способност става очевидна, когато популацията им стане по-гъста и многоройна от местната.
Интродуцираните видове могат да станат инвазивни, ако успеят да се преборят с местните видове за ресурси като хранителни вещества, светлина, пространство, вода. Ако те са се развивали в среда със силен натиск от конкуренция или от хищници може да се окаже, че на новото място този натиск е по-слаб и това е предпоставка за бърз разцвет. Екосистеми, които са използвани до пълния си капацитет от местните видове могат да бъдат описани с модел, наречен „[[игра с нулев резултат]]“, при която печалбата за нашественика е загуба за местните видове. Такова едностранно конкурентно превъзходство обаче не е общият случай<ref name="stoh">{{cite journal |last=Stohlgren |first=T.J. |author2= D. Binkley |year=1999 |title=Exotic plant species invade hot spots of native plant diversity |journal=Ecological Monographs |volume=69 |pages=25 – 46 |doi=10.1890/0012 – 9615(1999)069[0025:EPSIHS]2.0.CO;2|last3=Chong |first3=Geneva W. |last4=Kalkhan |first4=Mohammed A. |last5=Schell |first5=Lisa D. |last6=Bull |first6=Kelly A. |last7=Otsuki |first7=Yuka |last8=Newman |first8=Gregory |last9=Bashkin |first9=Michael |last10=Son |first10=Yowhan }}</ref><ref name="sax">{{cite journal |last=Sax |first= D.F. |author2= S. D. Gaines |author3=J. H. Brown |year=2002 |title=Species Invasions Exceed Extinctions on Islands Worldwide: A Comparative Study of Plants and Birds |journal=American Naturalist |volume=160 |pages=766 – 783 |doi=10.1086/343877 |pmid=18707464 |issue=6}}</ref>. Често инвазивните видове съжителстват дълго време с местните и постепенно по-голямата им конурентна способност става очевидна, когато популацията им стане по-гъста и многоройна от местната.


[[File:Lantana Invasion of abandoned citrus plantation Sdey Hemed Israel.JPG|right|thumb|upright=1.8|[[Lantana]] растяща в изоставена цитрусова плантация. [[Мошав]] [[Сдей Хемед]], [[Израел]]]]
[[File:Lantana Invasion of abandoned citrus plantation Sdey Hemed Israel.JPG|right|thumb|upright=1.8|''[[Lantana]]'' растяща в изоставена цитрусова плантация. [[Мошав]] [[Сдей Хемед]], [[Израел]]]]


В някои случаи инвазивните видове могат да използват ресурси, които са били недостъпни за местните видове, например растенията с дълъг централен корен и осева коренова система достигат подземните води. Такъв е случаят с интродуцираната в Калифорния трева [[Aegilops triuncialis]] върху серпентинитова почва, която не може да задържа вода, има висока пропорция Mg/Ca, както възможна голяма токсичност от замърсяване с тежки метали. Обикновено на такива терени растителността е рядка, но въпросната трева успещно създава гъст килим и надвива зле адаптираните към серпентинитни почви местни видове<ref>{{cite journal |last=Huenneke |first=L. |author2=S. Hamburg |author3=R. Koide |author4=H. Mooney |author5=P. Vitousek |year=1990 |title=Effects of soil resources on plant invasion and community structure in California (USA) serpentine grassland |journal=Ecology |volume= 71 |pages=478 – 491 |doi=10.2307/1940302 |jstor=1940302 |issue=2 }}</ref>.
В някои случаи инвазивните видове могат да използват ресурси, които са били недостъпни за местните видове, например растенията с дълъг централен корен и осева коренова система достигат подземните води. Такъв е случаят с интродуцираната в Калифорния трева [[Aegilops triuncialis]] върху серпентинитова почва, която не може да задържа вода, има висока пропорция Mg/Ca, както възможна голяма токсичност от замърсяване с тежки метали. Обикновено на такива терени растителността е рядка, но въпросната трева успешно създава гъст килим и надвива зле адаптираните към серпентинитни почви местни видове<ref>{{cite journal |last=Huenneke |first=L. |author2=S. Hamburg |author3=R. Koide |author4=H. Mooney |author5=P. Vitousek |year=1990 |title=Effects of soil resources on plant invasion and community structure in California (USA) serpentine grassland |journal=Ecology |volume= 71 |pages=478 – 491 |doi=10.2307/1940302 |jstor=1940302 |issue=2 }}</ref>.


Инвазивните видове могат да променят средата си чрез отделянето на химични съединения, които модифицират неживите фактори, или въздействат на поведението тревопасните, въздействайки положително или отрицателно на останалите видове. Видове като ''[[Bryophyllum daigremontianum|Kalanchoe daigremontana]]'' произвеждат [[Алелопатия|алелопатични]] вещества, подтискащи конкурентните видове и въздействащи на някои процеси в почвата, като минерализацията на [[въглерод]]а и [[азот]]а<ref name="HERRERAFERRER-PARIS2018">{{cite journal|last1=HERRERA|first1=Ileana|last2=FERRER-PARIS|first2=José R.|last3=BENZO|first3=Diana|last4=FLORES|first4=Saúl|last5=GARCÍA|first5=Belkis|last6=NASSAR|first6=Jafet M.|title=An Invasive Succulent Plant (Kalanchoe daigremontiana) Influences Soil Carbon and Nitrogen Mineralization in a Neotropical Semiarid Zone|journal=Pedosphere|volume=28|issue=4|year=2018|pages=632 – 643|issn=1002 – 0160|doi=10.1016/S1002-0160(18)60029-3}}</ref>. Други видове, като ''[[Stapelia gigantea]]'' създават благоприятен микроклимат за развитие на семеначета на други видове в иначе безплодни места и така намаляват опасността от тревопасни в ранните етапи на развитието си<ref>{{cite journal|last1=Herrera|first1=Ileana|last2=Ferrer-Paris|first2=José R.|last3=Hernández-Rosas|first3=José I.|last4=Nassar|first4=Jafet M.|title=Impact of two invasive succulents on native-seedling recruitment in Neotropical arid environments|journal=Journal of Arid Environments|date=2016|volume=132|pages=15 – 25|doi=10.1016/j.jaridenv.2016.04.007|url=https://www.researchgate.net/publication/301927334|accessdate=6 May 2016|bibcode=2016JArEn.132...15H}}</ref>.
Инвазивните видове могат да променят средата си чрез отделянето на химични съединения, които модифицират неживите фактори, или въздействат на поведението тревопасните, въздействайки положително или отрицателно на останалите видове. Видове като ''[[Bryophyllum daigremontianum|Kalanchoe daigremontana]]'' произвеждат [[Алелопатия|алелопатични]] вещества, подтискащи конкурентните видове и въздействащи на някои процеси в почвата, като минерализацията на [[въглерод]]а и [[азот]]а<ref name="HERRERAFERRER-PARIS2018">{{cite journal|last1=HERRERA|first1=Ileana|last2=FERRER-PARIS|first2=José R.|last3=BENZO|first3=Diana|last4=FLORES|first4=Saúl|last5=GARCÍA|first5=Belkis|last6=NASSAR|first6=Jafet M.|title=An Invasive Succulent Plant (Kalanchoe daigremontiana) Influences Soil Carbon and Nitrogen Mineralization in a Neotropical Semiarid Zone|journal=Pedosphere|volume=28|issue=4|year=2018|pages=632 – 643|issn=1002 – 0160|doi=10.1016/S1002-0160(18)60029-3}}</ref>. Други видове, като ''[[Stapelia gigantea]]'' създават благоприятен микроклимат за развитие на семеначета на други видове в иначе безплодни места и така намаляват опасността от тревопасни в ранните етапи на развитието си<ref>{{cite journal|last1=Herrera|first1=Ileana|last2=Ferrer-Paris|first2=José R.|last3=Hernández-Rosas|first3=José I.|last4=Nassar|first4=Jafet M.|title=Impact of two invasive succulents on native-seedling recruitment in Neotropical arid environments|journal=Journal of Arid Environments|date=2016|volume=132|pages=15 – 25|doi=10.1016/j.jaridenv.2016.04.007|url=https://www.researchgate.net/publication/301927334|accessdate=6 May 2016|bibcode=2016JArEn.132...15H}}</ref>.


Друга форма на улеснение на инвазията е въздействието върху режима на природните пожари. Произлизащата от [[Евразия]] ''[[Bromus tectorum]]'', добре адаптирана към пожарите бързо се разпространява след сезона на пожарите в западната част на [[Северна Америка]]. Тя увеличава честотата и интензивността на пожарите, осигуравайки им голямо количество сух лесно запалим [[детрит]]. Местните не толкова адаптирани видове не издържат на толкова пожари и биват изтласкани от регионите на инвазия<ref name="Brooks 2004 677–688">{{cite journal |last=Brooks |first=M.L. |last2=D'Antonio |first2=C.M. |last3=Richardson |first3=D.M. |last4=Grace |first4=J.B. |last5=Keeley |first5=J.E. |last6=DiTomaso |first6=J.M. |last7=Hobbs |first7=R.J. |last8=Pellant |first8=M. |last9=Pyke |first9=D. <!--exactly 9 authors--> |year=2004 |title=Effects of invasive alien plants on fire |journal=BioScience |issue=7 |pages=677 – 688 |doi=10.1641/0006 – 3568(2004)054[0677:EOIAPO]2.0.CO;2 |volume=54|url=https://naldc-legacy.nal.usda.gov/naldc/download.xhtml?id=42480&content=PDF }}</ref>.
Друга форма на улеснение на инвазията е въздействието върху режима на природните пожари. Произлизащата от [[Евразия]] ''[[Bromus tectorum]]'', добре адаптирана към пожарите бързо се разпространява след сезона на пожарите в западната част на [[Северна Америка]]. Тя увеличава честотата и интензивността на пожарите, осигурявайки им голямо количество сух лесно запалим [[детрит]]. Местните не толкова адаптирани видове не издържат на толкова пожари и биват изтласкани от регионите на инвазия<ref name="Brooks 2004 677–688">{{cite journal |last=Brooks |first=M.L. |last2=D'Antonio |first2=C.M. |last3=Richardson |first3=D.M. |last4=Grace |first4=J.B. |last5=Keeley |first5=J.E. |last6=DiTomaso |first6=J.M. |last7=Hobbs |first7=R.J. |last8=Pellant |first8=M. |last9=Pyke |first9=D. <!--exactly 9 authors--> |year=2004 |title=Effects of invasive alien plants on fire |journal=BioScience |issue=7 |pages=677 – 688 |doi=10.1641/0006 – 3568(2004)054[0677:EOIAPO]2.0.CO;2 |volume=54|url=https://naldc-legacy.nal.usda.gov/naldc/download.xhtml?id=42480&content=PDF }}</ref>.


Екологично подпомагане се наблюдава, когато един вид моделира средата си по начин, благоприятен за развитието на други видове. Например [[Зеброва мида|зебровата мида]] увеличава разнообразието в хабитата си, като осигурява цепнатини, които се заселват от други безгъбначни. Заедно с отделяните от филтриращата водата мида отпадъчни вещества това увеличава плътността и разнообразието на общностите безгръбначни в [[бентос]]ната зона<ref name="silv">{{cite journal |last=Silver Botts |first=P. |last2=Patterson |first2=B.A. |last3=Schlosser |first3=D. |year=1996 |title=Zebra mussel effects on benthic invertebrates: Physical or biotic?|journal=Journal of the North American Benthological Society |volume= |issue=15 |pages= 179 – 184}}</ref>.
Екологично подпомагане се наблюдава, когато един вид моделира средата си по начин, благоприятен за развитието на други видове. Например [[Зеброва мида|зебровата мида]] увеличава разнообразието в хабитата си, като осигурява цепнатини, които се заселват от други безгъбначни. Заедно с отделяните от филтриращата водата мида отпадъчни вещества това увеличава плътността и разнообразието на общностите безгръбначни в [[бентос]]ната зона<ref name="silv">{{cite journal |last=Silver Botts |first=P. |last2=Patterson |first2=B.A. |last3=Schlosser |first3=D. |year=1996 |title=Zebra mussel effects on benthic invertebrates: Physical or biotic?|journal=Journal of the North American Benthological Society |volume= |issue=15 |pages= 179 – 184}}</ref>.


=== Механизми, свързани с особености на екосистемата ===
=== Механизми, свързани с особености на екосистемата ===
Количеството на налични ресурси в екосистемата и сепента, в която тези ресурси се използват от организмите определят определят ефекта от допълнително внесените в нея видове. В стабилните екосистеми има равновесие между използваните и наличните ресурси. Различни механизми могат да опишат ситуацията, когато екосистемата страда от различни видове смущения<ref>{{cite journal |last=Byers |first=J.E. |year=2002 |title=Impact of non-indigenous species on natives enhanced by anthropogenic alteration of selection regimes |journal=Oikos |volume=97 |issue=3 |pages=449 – 458 |doi=10.1034/j.1600-0706.2002.970316.x}}</ref>.
Количеството на налични ресурси в екосистемата и сTепента, в която тези ресурси се използват от организмите определят определят ефекта от допълнително внесените в нея видове. В стабилните екосистеми има равновесие между използваните и наличните ресурси. Различни механизми могат да опишат ситуацията, когато екосистемата страда от различни видове смущения<ref>{{cite journal |last=Byers |first=J.E. |year=2002 |title=Impact of non-indigenous species on natives enhanced by anthropogenic alteration of selection regimes |journal=Oikos |volume=97 |issue=3 |pages=449 – 458 |doi=10.1034/j.1600-0706.2002.970316.x}}</ref>.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:43, 4 юли 2019

Инвазивни (от латински: invasio – нашествие, нападение, набег, насилие, окупация) за определено място са такива видове, които не са естествено разпространени там, а са интродуцирани по един или друг начин и имат тенденцията да се разпространяват до степен да увредят местната екосистема, като в някои дефиниции се включва също и вреда за човешката икономика и здраве[1].

Критериите за това дали един вид е инвазивен са доста противоречиви, поради разнообразните възприятия на изследователите и свързаната с това загриженост за субективността на понятието инвазия[2] Има различни алтернативни предложения за употребата на това понятие. Най-честата употреба на понятието се отнася до интродуцираните видове (наричани още „не местни“, „не автохтонни“), които въздействат неблагоприятно в екологичен и икономически план върху хабитатите и биотопите, в които са навлезли. Тези нашественици могат да бъдат както растителни, така и животински видове и да нанесат вреди чрез доминирането си както в определени хабитати в дивата природа, а също и в преходната зона между дива природа и градска среда поради липсата на естествен контрол, каквито са например хищниците или съответно тревопасните. Това включва растения, определяни като „екзотични плевели“ или „инвазивна екзотика“, завземащи местните растителни съобщества[3]. Понятието в този си смисъл е използвано от правителствени организации[4][5], както и от групи по опазване на природата като Международен Съюз за Опазване на Природата (International Union for Conservation of Nature (IUCN) и Калифорнийско Общество за Местните Растения[2]. Европейският Съюз разглежда като „инвазивни несвойствени видове“ такива, които са първо извън зоната си ма естествено разпространение и второ, застрашават биолигичното разнообразие[6][7].

ПонятIето се използва също и от земеделци, градинари, ботаници, изследователи, еколози и интересуващите се от опасни растения[8]. Алтернативна употреба разширява понятието също и до местни видове, които са колонизирали зони от естественото си разпространение[2], като например елените, при които има свръхнаселени популации в някои крайградски зони в североизтока на САЩ[9]. Понякога понятието се използва за видове, които са се разпространили навсякъде[2]:с. 136. Не всеки интродуциран вид обаче оказва неблагоприятно въздействие на околната среда. Такъв пример е обикновената златна рибка (Carassius auratus), която днес се среща навсякъде в САЩ, но рядко достига значителна населеност [2]:с. 136. Ярки примери за инвазивни видове са европейският заек, сивата катерица, домашната котка, шаранът, порът[10]. Някои учени предлагат генетично модифицираните организми да се разглеждат и третират като нашественици[11].

Сами по себе си разпръскването и последващото населване обаче не са в резултат единствено на човешко въздействие върху околната среда. Има много други възможни механизми организми от всички биологични таксони да преминават големи разстояния дори до други континенти за кратко време, например върху плаващи дънери или по въздушни течения. Чарлз Дарвин доказва, че семената, получени от изпражнения от насекоми и пръстта, полепнала по краката на птици могат да покълнат, след като са преминали значителни разстояния от хиляди мили. Нашествието в дълготрайно установили се екосистеми на организми от отдалечени райони е естествено явление, което обаче се ускорява от причинената или подпомогната от човека миграция и това не винаги може да бъде адекватно измерено.

Причини

Обект на изследванията са особеностите на видовете и факторите на екосистемите, чието комбиниране превръща един интродуциран вид в инвазивен.

Механизми, свързани особеностите на видовете

Всички видове са в надпревара за оцеляване, а при инвазивните явно има особености или комбинации от особености, които им позволяват да надвият местните видове. В някои случаи става дума за скорост на растеж и възпроизводство. В други случаи видовете взаимодействат по между си пряко.

Сред изследователите няма пълно съгласие относно използването на характерните особености на вида като маркер за инвазивност. Едно от изследванията показва, че от списък с инвазивни и неинвазивни видове, 86% от нашествениците могат да бъдат определени само от своите специфики[12]. Според друго изследване обаче много от инвазивните видове имат само малка част от предполагаемите качества и много подобни черти се срещат и при неинвазивни видове и трябва да се търси друго обяснение[12][13][14]. Общите черти на инвазивните видове са:

  • Бърз растеж
  • Бързо размножаване
  • Голяма способност за биологично разпространение
  • Фенотипна пластичност (способност да променят формата си в зависимост от условията)
  • Толеранс към широк обхват от условия на средата
  • Способност да оцеляват с различни видове храна
  • Сдружаване и връзка с хората[15]
  • Предишни успешни инвазии [16]

Най-често интродуцираните видове трябва да оцелеят един начален период на популация с ниска плътност преди да се проявят като завоеватели на новото място[17]. В такива условия за тях може да се окаже трудно да се установят и възпроизведат ефективно и за това е необходимо многократно да достигат новата си локация. Това се осигурява от повтарящи се човешки активности, като например кораби, пътуващи редовно между определени пристанища, автомобилен трафик и др., които дават многократни възможности за заселване. Това е т.нар. „интродуцивен натиск“[18].

Интродуцираните видове могат да станат инвазивни, ако успеят да се преборят с местните видове за ресурси като хранителни вещества, светлина, пространство, вода. Ако те са се развивали в среда със силен натиск от конкуренция или от хищници може да се окаже, че на новото място този натиск е по-слаб и това е предпоставка за бърз разцвет. Екосистеми, които са използвани до пълния си капацитет от местните видове могат да бъдат описани с модел, наречен „игра с нулев резултат“, при която печалбата за нашественика е загуба за местните видове. Такова едностранно конкурентно превъзходство обаче не е общият случай[19][20]. Често инвазивните видове съжителстват дълго време с местните и постепенно по-голямата им конурентна способност става очевидна, когато популацията им стане по-гъста и многоройна от местната.

Lantana растяща в изоставена цитрусова плантация. Мошав Сдей Хемед, Израел

В някои случаи инвазивните видове могат да използват ресурси, които са били недостъпни за местните видове, например растенията с дълъг централен корен и осева коренова система достигат подземните води. Такъв е случаят с интродуцираната в Калифорния трева Aegilops triuncialis върху серпентинитова почва, която не може да задържа вода, има висока пропорция Mg/Ca, както възможна голяма токсичност от замърсяване с тежки метали. Обикновено на такива терени растителността е рядка, но въпросната трева успешно създава гъст килим и надвива зле адаптираните към серпентинитни почви местни видове[21].

Инвазивните видове могат да променят средата си чрез отделянето на химични съединения, които модифицират неживите фактори, или въздействат на поведението тревопасните, въздействайки положително или отрицателно на останалите видове. Видове като Kalanchoe daigremontana произвеждат алелопатични вещества, подтискащи конкурентните видове и въздействащи на някои процеси в почвата, като минерализацията на въглерода и азота[22]. Други видове, като Stapelia gigantea създават благоприятен микроклимат за развитие на семеначета на други видове в иначе безплодни места и така намаляват опасността от тревопасни в ранните етапи на развитието си[23].

Друга форма на улеснение на инвазията е въздействието върху режима на природните пожари. Произлизащата от Евразия Bromus tectorum, добре адаптирана към пожарите бързо се разпространява след сезона на пожарите в западната част на Северна Америка. Тя увеличава честотата и интензивността на пожарите, осигурявайки им голямо количество сух лесно запалим детрит. Местните не толкова адаптирани видове не издържат на толкова пожари и биват изтласкани от регионите на инвазия[24].

Екологично подпомагане се наблюдава, когато един вид моделира средата си по начин, благоприятен за развитието на други видове. Например зебровата мида увеличава разнообразието в хабитата си, като осигурява цепнатини, които се заселват от други безгъбначни. Заедно с отделяните от филтриращата водата мида отпадъчни вещества това увеличава плътността и разнообразието на общностите безгръбначни в бентосната зона[25].

Механизми, свързани с особености на екосистемата

Количеството на налични ресурси в екосистемата и сTепента, в която тези ресурси се използват от организмите определят определят ефекта от допълнително внесените в нея видове. В стабилните екосистеми има равновесие между използваните и наличните ресурси. Различни механизми могат да опишат ситуацията, когато екосистемата страда от различни видове смущения[26].

Източници

  1. ↑ Joan G. Ehrenfeld (2010). Ecosystem Consequences of Biological Invasions. – Annual Review of Ecology, Evolution, and Systematics, 41, 59 – 80, doi:10.1146/annurev-ecolsys-102209-144650 
  2. ↑ а б в г д "A neutral terminology to define 'invasive species'", Robert I. Colautti et al., Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2004) 10, 135 – 141.
  3. ↑ Exotic Pest Plant Council. 'Exotic Pest Plants of Greatest Ecological Concern in California' accessed 4/10/2010.
  4. ↑ (September 21, 2006). National Invasive Species Information Center – What is an Invasive Species?. United States Department of Agriculture: National Agriculture Library. Retrieved on September 1, 2007.
  5. ↑ USA. Executive Order 13112 of February 3, 1999: Invasive Species // Federal Register 64 (25). 1999. с. 6183 – 6186.
  6. ↑ Communication From The Commission To The Council, The European Parliament, The European Economic And Social Committee And The Committee Of The Regions Towards An EU Strategy On Invasive Species // Посетен на 2011-05-17.
  7. ↑ Tsiamis, Konstantinos и др. The EASIN Editorial Board: quality assurance, exchange and sharing of alien species information in Europe // Management of Biological Invasions 7 (4). 2016. DOI:10.3391/mbi.2016.7.4.02. с. 321 – 328.
  8. ↑ Exotic Pest Plant Council. p. 1. accessed 4/10/2010.
  9. ↑ Urbanek, Rachael E. Urban and Suburban Deer Management by State Wildlife-Conservation Agencies // Wildlife Society Bulletin 35 (3). 2011. DOI:10.1002/wsb.37. с. 310 – 315.
  10. ↑ Krishna, Neal и др. The Invasiveness of the Genus Sylvilagus in Massachusetts and the Resulting Increase in Human Allergen Sensitization to Rabbits // Journal of Allergy and Clinical Immunology 141 (2). February 2018. DOI:10.1016/j.jaci.2017.12.747. с. AB236.
  11. ↑ Paull, J. Genetically Modified Organisms (GMOs) as Invasive Species // Journal of Environment Protection and Sustainable Development 4. 2017. с. 31 – 37.
  12. ↑ а б Kolar, C.S. Progress in invasion biology: predicting invaders // Trends in Ecology & Evolution 16 (4). 2001. DOI:10.1016/S0169-5347(01)02101-2. с. 199 – 204.
  13. ↑ Thebaud, C. Assessing why two introduced Conyza differ in their ability to invade Mediterranean old fields // Ecology 77 (3). 1996. DOI:10.2307/2265502. с. 791 – 804.
  14. ↑ Reichard, S.H. Predicting invasions of woody plants introduced into North America // Conservation Biology 11 (1). 1997. DOI:10.1046/j.1523-1739.1997.95473.x. с. 193 – 203.
  15. ↑ Williams, J.D. Non indigenous Species // Status and Trends of the Nation's Biological Resources. Reston, Virginia: United States Department of the Interior, Geological Survey 1. 1998.
  16. ↑ Ewell, J.J. Deliberate introductions of species: Research needs – Benefits can be reaped, but risks are high // BioScience 49 (8). 1999. DOI:10.2307/1313438. с. 619 – 630.
  17. ↑ Tilman, D. Niche tradeoffs, neutrality, and community structure: A stochastic theory of resource competition, invasion, and community assembly // Proceedings of the National Academy of Sciences 101 (30). 2004. DOI:10.1073/pnas.0403458101. с. 10854 – 10861.
  18. ↑ Verling, E. Supply-side invasion ecology: characterizing propagule pressure in coastal ecosystems // Proceedings of the Royal Society B 272 (1569). 2005. DOI:10.1098/rspb.2005.3090. с. 1249 – 1256.
  19. ↑ Stohlgren, T.J. Exotic plant species invade hot spots of native plant diversity // Ecological Monographs 69. 1999. DOI:[0025:EPSIHS2.0.CO;2 10.1890/0012-9615(1999)069[0025:EPSIHS]2.0.CO;2]. с. 25 – 46.
  20. ↑ Sax, D.F. Species Invasions Exceed Extinctions on Islands Worldwide: A Comparative Study of Plants and Birds // American Naturalist 160 (6). 2002. DOI:10.1086/343877. с. 766 – 783.
  21. ↑ Huenneke, L. Effects of soil resources on plant invasion and community structure in California (USA) serpentine grassland // Ecology 71 (2). 1990. DOI:10.2307/1940302. с. 478 – 491.
  22. ↑ HERRERA, Ileana и др. An Invasive Succulent Plant (Kalanchoe daigremontiana) Influences Soil Carbon and Nitrogen Mineralization in a Neotropical Semiarid Zone // Pedosphere 28 (4). 2018. DOI:10.1016/S1002-0160(18)60029-3. с. 632 – 643.
  23. ↑ Herrera, Ileana и др. Impact of two invasive succulents on native-seedling recruitment in Neotropical arid environments // Journal of Arid Environments 132. 2016. DOI:10.1016/j.jaridenv.2016.04.007. с. 15 – 25. Посетен на 6 May 2016.
  24. ↑ Brooks, M.L. и др. Effects of invasive alien plants on fire // BioScience 54 (7). 2004. DOI:[0677:EOIAPO2.0.CO;2 10.1641/0006-3568(2004)054[0677:EOIAPO]2.0.CO;2]. с. 677 – 688.
  25. ↑ Silver Botts, P. и др. Zebra mussel effects on benthic invertebrates: Physical or biotic? // Journal of the North American Benthological Society (15). 1996. с. 179 – 184.
  26. ↑ Byers, J.E. Impact of non-indigenous species on natives enhanced by anthropogenic alteration of selection regimes // Oikos 97 (3). 2002. DOI:10.1034/j.1600-0706.2002.970316.x. с. 449 – 458.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Инвазивен_вид&oldid=9538106“.