Кулакия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1
Ред 56: Ред 56:
Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.</ref>
Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.</ref>


Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Кулакия'' (Κουλακιά) е ''елиногласно'' и ''славяногласно'' селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 – 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>
Според доклад на [[Димитриос Сарос]] от 1906 година ''Кулакия'' (Κουλακιά) е ''елиногласно'' и ''славяногласно'' селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 – 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>


=== В Гърция ===
=== В Гърция ===

Версия от 21:08, 6 юли 2019

Кулакия
Χαλάστρα
Кулакия
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Централна Македония
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Гърция
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население7298 души (2001)
ПокровителАтанасий Кулакийски и Йоан Кулакийски[1]
Пощенски код573 00
Телефонен код2310-74
Кулакия в Общомедия

Кулакия или Халастра (на гръцки: Χαλάστρα, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакия, Κουλιακιὰ, Кулякия или Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[2]

География

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село Чалъково, е запазена църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.[3]

История

Античност

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

В Османската империя

Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), Paris, 1863 – 1869.

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[4] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[5] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

„ ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[6] “

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[7] “

От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на Гръцкото въстание в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.[5] През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[8]

Кулакийското евангелие

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[10]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1720 гърци[11], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[12] Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[13] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[14] Рафаел Жакмен в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (Bulgare de Collakia) в народна носия.[15]

Цялото селище е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[16]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кулакия (Κουλακιά) е елиногласно и славяногласно селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.[17]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[18] “

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

Личности

 Основна статия: Кулакийци

От Кулакия са двама новомъченици за християнската вяра от XVIII век – Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци – от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава – от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  3. ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.
  4. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182-183. Посетен на 10 юни 2014.
  5. ↑ а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 183. Посетен на 10 юни 2014.
  6. ↑ Leake, William Martin, F.R.S. &c. Travels in Northern Greece. London, J. Rodwell, New Bond Street, Gilbert & Rivington, 1835. с. 259.
  7. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  8. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
  9. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  12. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.
  13. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  14. ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5
  15. ↑ Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.
  16. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.
  17. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  18. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулакия&oldid=9540141“.