Пара: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Екватор -> екватор |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{към пояснение}} |
{{към пояснение}} |
||
[[Файл:Crepuscular Rays Beam through the Mist Blown from Takkakaw Falls.jpg|мини|На [[Водна пара|водната пара]] се дължи [[влажност]]та на въздуха.]] |
|||
[[Файл:Nitrogen dioxide gas.jpg|мини|Ампула с пара от [[азотен оксид]]: кафяв [[азотен диоксид]] и безцветен [[диазотен тетраоксид]] в равновесие.]] |
|||
'''Пàрата''' е [[вещество]] в [[газ]]ообразно [[агрегатно състояние]] при температура по-ниска от съответната [[Критична точка (термодинамика)|критична точка]] на това вещество. |
'''Пàрата''' е [[вещество]] в [[газ]]ообразно [[агрегатно състояние]] при температура по-ниска от съответната [[Критична точка (термодинамика)|критична точка]] на това вещество.<ref name=Petrucci>R. H. Petrucci, W. S. Harwood, and F. G. Herring, ''General Chemistry'', Prentice-Hall, 8th ed. 2002, с. 483 – 86.</ref> Това означава, че тази пара може да [[Кондензация|кондензира]] до течност при увеличение на налягането върху нея, без да се намалява температурата. |
||
Чистата [[водна пара]] представлява прозрачен газ, който при стандартно [[атмосферно налягане]] заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко [[море]]тата и [[океан]]ите. В областта над [[екватор]]а е изчислено, че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра. |
Чистата [[водна пара]] представлява прозрачен газ, който при стандартно [[атмосферно налягане]] заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко [[море]]тата и [[океан]]ите. В областта над [[екватор]]а е изчислено, че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра. |
||
В разговорния език „пара“ често се нарича и [[вода]]та, която кондензира във [[въздух]]а и е видима във вид на [[мъгла]], [[облак|облаци]] и други. |
В разговорния език „пара“ често се нарича и [[вода]]та, която кондензира във [[въздух]]а и е видима във вид на [[мъгла]], [[облак|облаци]] и други. |
||
Парата е различна от [[аерозол]]а по това, че аерозолът съдържа малки твърди или течни частици (или и двете) в газ.<ref name=Cheng2014>{{cite journal|last1=Cheng|first1=T.|title=Chemical evaluation of electronic cigarettes|journal=Tobacco Control|volume=23|issue=Supplement 2|year=2014|pages=ii11–ii17|issn=0964–4563|doi=10.1136/tobaccocontrol-2013-051482|pmc=3995255|pmid=24732157}}</ref> |
|||
== Свойства == |
|||
Парата представлява газова фаза с темепратура, при която същото вещество може да съществува в течно или твърдо състояние, под [[Критична температура|критичната темепратура]] на това вещество. Например, водата има критична температура от 374 °C, което е най-високата температура, при която може да съществува течна вода. Ако парата се докосва с течна или твърда фаза, двете фази ще се намират в състояние на [[термодинамично равновесие]]. На парата се дължат процесите на образуване на облаци и кондензация. Тя често се използва за провеждане на физични процеси, като например [[дестилация]]. Съставните молекули на парата притежават вибрационно, ротационно и транслационно движение. Тези движения се взимат предвид в [[кинетична теория на газовете|кинетичната теория на газовете]]. |
|||
== Парно налягане == |
|||
{{основна|Парно налягане}} |
|||
[[Парно налягане|Парното налягане]] е налягането на равновесие от дадена течност или твърдо тяло при определена температура. Това парно налягане на равновесие не зависи от това колко контакт е осъществен с течната и твърдата повърхност на допир. |
|||
[[Температура на кипене|Температурата на кипене]] на дадена течност е температурата, при която парното налягане се изравнява с [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]].<ref name=Petrucci/> |
|||
За двуфазни системи (например две течни фази), парните налягания на отделните фази са равни. Ако няма по-силни привличания между молекулите, парното налягане следва [[Закон на Раул|закона на Раул]], който гласи, че [[парциалното налягане]] на всеки компонент е произведение от парното налягане на чистия компонент и молната му част в сместа. Общото парно налягане е сума от парциалните налягания на компонентите.<ref>Thomas Engel and Philip Reid, ''Physical Chemistry,'' Pearson Benjamin-Cummings, 2006, с. 194</ref> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
{{колони|2| |
|||
* [[Изпарение]] |
* [[Изпарение]] |
||
* [[Водна пара]] |
* [[Водна пара]] |
||
| Ред 15: | Ред 31: | ||
* [[Закон на Хенри]] |
* [[Закон на Хенри]] |
||
* [[Закон на Раул]] |
* [[Закон на Раул]] |
||
}} |
|||
== Източници == |
|||
{{физикохимия-мъниче}} |
|||
<references/> |
|||
[[Категория:Физикохимия]] |
[[Категория:Физикохимия]] |
||
Версия от 11:52, 8 юли 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пара.
Пàрата е вещество в газообразно агрегатно състояние при температура по-ниска от съответната критична точка на това вещество.[1] Това означава, че тази пара може да кондензира до течност при увеличение на налягането върху нея, без да се намалява температурата.
Чистата водна пара представлява прозрачен газ, който при стандартно атмосферно налягане заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко моретата и океаните. В областта над екватора е изчислено, че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра.
В разговорния език „пара“ често се нарича и водата, която кондензира във въздуха и е видима във вид на мъгла, облаци и други.
Парата е различна от аерозола по това, че аерозолът съдържа малки твърди или течни частици (или и двете) в газ.[2]
Свойства
Парата представлява газова фаза с темепратура, при която същото вещество може да съществува в течно или твърдо състояние, под критичната темепратура на това вещество. Например, водата има критична температура от 374 °C, което е най-високата температура, при която може да съществува течна вода. Ако парата се докосва с течна или твърда фаза, двете фази ще се намират в състояние на термодинамично равновесие. На парата се дължат процесите на образуване на облаци и кондензация. Тя често се използва за провеждане на физични процеси, като например дестилация. Съставните молекули на парата притежават вибрационно, ротационно и транслационно движение. Тези движения се взимат предвид в кинетичната теория на газовете.
Парно налягане
Парното налягане е налягането на равновесие от дадена течност или твърдо тяло при определена температура. Това парно налягане на равновесие не зависи от това колко контакт е осъществен с течната и твърдата повърхност на допир.
Температурата на кипене на дадена течност е температурата, при която парното налягане се изравнява с атмосферното налягане.[1]
За двуфазни системи (например две течни фази), парните налягания на отделните фази са равни. Ако няма по-силни привличания между молекулите, парното налягане следва закона на Раул, който гласи, че парциалното налягане на всеки компонент е произведение от парното налягане на чистия компонент и молната му част в сместа. Общото парно налягане е сума от парциалните налягания на компонентите.[3]
Вижте също
Източници
- ↑ а б R. H. Petrucci, W. S. Harwood, and F. G. Herring, General Chemistry, Prentice-Hall, 8th ed. 2002, с. 483 – 86.
- ↑ Cheng, T. Chemical evaluation of electronic cigarettes // Tobacco Control 23 (Supplement 2). 2014. DOI:10.1136/tobaccocontrol-2013-051482. с. ii11–ii17.
- ↑ Thomas Engel and Philip Reid, Physical Chemistry, Pearson Benjamin-Cummings, 2006, с. 194