Крит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 27: Ред 27:
[[Файл:CreteMap.jpg|мини|ляво|300px|Карта на остров Крит]]
[[Файл:CreteMap.jpg|мини|ляво|300px|Карта на остров Крит]]


След това над острова властта си налагат [[Римска империя|Римската империя]] и [[Византия]]. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на [[Венецианска република|Венецианската република]], която установява на острова т.н. [[херцогство Кандия]], като венецианците владеят острова чак докато [[османци]]те не го завладяват с дългата [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война]] (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в [[Египет]]. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължават борбата си, в резултат на което Крит постига автономия в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат [[Велики сили|Великите сили]] принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.
След това над острова властта си налагат [[Римска империя|Римската империя]] и [[Византия]]. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на [[Венецианска република|Венецианската република]], която установява на острова т.н. [[херцогство Кандия]], като венецианците владеят острова чак докато [[османци]]те не го завладяват с дългата [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война]] (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в [[Гръцка революция|гръцката революция]] от 1821 до 1828 г. островът не е освободен от османска власт, а остава под контрола на османския управител на [[Еялет Египет|Египет]]. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължават борбата си, в резултат на което Крит постига [[автономия]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат [[Велики сили|Великите сили]] принуждават султана да създаде независима критска [[република]]. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.


В края на май 1941 г. по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] военновъздушните сили на [[Германия]] превземат острова с [[Битка за Крит|въздушен десант]], който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история до момента.
В края на май 1941 г. по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] военновъздушните сили на [[Германия]] превземат острова с [[Битка за Крит|въздушен десант]], който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история до момента.

Версия от 20:35, 8 юли 2019

Крит
Περιφέρεια Κρήτης
остров
Местоположение на областта в ГърцияМестоположение на областта в Гърция
Страна Гърция
Адм. центърИраклион
Площ8336 km²
Население623666 души (2005)
74,8 души/km²
НомиХаня
Ираклион
Ласити
Ретимно
Официален сайтwww.crete-region.gr
Крит в Общомедия

Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.

Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортина; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.

Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дестинация. Минойската цивилизация (2600 – 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Петрас, Русолакос, Фестос, Гортина и др. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Сития, Ханя, Ретимно.

История

На остров Крит от около средата 3-то хилядолетие пр. Хр. се развива най-древната европейска цивилизация – минойската. В продължение на дванайсет века минойците издигат великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните днес дворцови центрове са Кносос, Фестос, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на вулкана на о. Санторини около 1450 г. пр. Хр.[1]

Началото на минойската епоха съвпада с това на бронзовата епоха. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от Мала Азия около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те са индоевропейци, но тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.[2]

Карта на остров Крит

След това над острова властта си налагат Римската империя и Византия. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на Венецианската република, която установява на острова т.н. херцогство Кандия, като венецианците владеят острова чак докато османците не го завладяват с дългата Критска война (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. островът не е освободен от османска власт, а остава под контрола на османския управител на Египет. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължават борбата си, в резултат на което Крит постига автономия в рамките на Османската империя. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат Великите сили принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.

В края на май 1941 г. по време на Втората световна война военновъздушните сили на Германия превземат острова с въздушен десант, който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история до момента.

География

От всички гръцки острови, той е най-близо до Северна Африка. Остров Крит е с население от 623 666 жители (2005), площ от 8336 км², а гъстотата на населението му е 75 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Бреговете му са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи – Кисанос, Ханя, Суда, Мирабелос на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето – Родопос, Акротири, Сидерос.

Планината Лефка

Остров Крит има планински релеф с четири ясно оформени масива. От запад на изток те са: Лефка Ори (връх Пахнес – 2453 м), Ида (тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити – 2456 м), Дикти (2418 м) и Орнос (1179 м). Критските планини са част от Динарската планинска система, която започва от Словения и минава през цялата западна част на Балканския полуостров.

Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи и високи температури, мека зима и топло лято. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг.

Северното крайбрежие на Крит е разчленено и по него са разположени основните курорти.
Пристанището на Ираклион

Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечнозелени гори и храсти (маквиси) – маслина, портокал, смокиня, лоза. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Намират се находища на манганова руда, азбест и гипс. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.

Стопанство

Остров Крит от древни времена е известен по цял свят със своя вкусен и лековит зехтин, наречен още „течното зелено злато на о.Крит“. Според археолозите маслиновото дърво е култивирано преди 6 хиляди години, а местните жители се научили да добиват зехтин преди 2500 години. Близо до село Кавуси в стара маслинова горичка днес все още може да се види едно хилядолетно маслиново дърво - неговата възраст е над 2000 години и е най-внушителното не само на територията на Гърция, но и из цялото Средиземноморие.[3] В онези далечни времена зехтинът е продукт от първа необходимост и не е случайно, че днешните гърци могат да се похвалят с най-ниско ниво на сърдечно–съдови заболявания.[4]

Личности

Крит е родина на известния художник Ел Греко, на значимия политик Елефтериос Венизелос и на писателя Никос Казандзакис.

Вижте също

Източници

  1. ((ru)) История Крита, посетен на 26 януари 2008 г.
  2. ((ru)) История острова Крит, посетен на 26 януари 2008 г.
  3. Старое оливковое дерево в деревне Кавуси
  4. zehtin.free.bg

Външни препратки

Области в Гърция
Източна Македония и Тракия • Централна Македония • Западна Македония • Тесалия • Епир • Йонийски острови • Централна Гърция • Западна Гърция • Пелопонес • Атика • Крит • Северен Егей • Южен Егей