Аристотелис Валаоритис: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име-оригинал = Αριστοτέλης Βαλαωρίτης |
| име-оригинал = Αριστοτέλης Βαλαωρίτης |
||
| категория = писател |
| категория = писател |
||
| портрет = Valaoritis.jpg |
| портрет = Valaoritis.jpg |
||
| описание = гръцки писател |
| описание = гръцки писател |
||
| роден-място = [[Левкада]], [[Йонийска република]] |
| роден-място = [[Левкада]], [[Йонийска република]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = [[Левкада]], [[Гърия]] |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Aristotelis Valaoritis monumnt.jpg|мини|ляво|Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – [[Левкада]]]] |
[[Файл:Aristotelis Valaoritis monumnt.jpg|мини|ляво|Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – [[Левкада]]]] |
Версия от 06:30, 18 юли 2019
Аристотелис Валаоритис Αριστοτέλης Βαλαωρίτης | |
гръцки писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Литература | |
Период | 1847 – 1879 |
Семейство | |
Подпис | |
Аристотелис Валаоритис в Общомедия |
Аристотелис Валаоритис (на гръцки: Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) е гръцки писател, поет, преводач и политик.
Биогарфия
Роден е през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат. Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.[1]
Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).
Бележки
- ↑ Βαλαωρίτης Αριστοτέλης // livepedia.gr. (на гръцки)