Александра Александровна: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Великата княгиня Александра Александровна''' е родена на [[30 август]] [[1842]] г. в [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. Родителите ѝ - [[Александър II (Русия)|Александър II]] и [[Мария Александровна]], я наричат на галено ''Лина'' или ''Сашенка''. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На [[10 юли]] [[1849]], малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от [[менингит]]. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си [[Мария Александровна|императрицата]] се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб. |
'''Великата княгиня Александра Александровна''' е родена на [[30 август]] [[1842]] г. в [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. Родителите ѝ - [[Александър II (Русия)|Александър II]] и [[Мария Александровна]], я наричат на галено ''Лина'' или ''Сашенка''. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На [[10 юли]] [[1849]], малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от [[менингит]]. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си [[Мария Александровна|императрицата]] се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб. |
||
През 60-те години на 19 век на мода в руския |
През 60-те години на 19 век на мода в руския импраторски двор са [[спиритизъм|спиритическите]] сеанси. По всеобщо мнение, по времето на два такива сеанса, организирани от великата княгиня [[Александра Йосифовна]], се появил духът на покойната Александра Александровна заедно с този на покойния ѝ дядо, император [[Николай I (Русия)|Николай I]]. |
||
След смъртта на Александра Александровна няма нито една руска императорска дъщеря, която да носи името Александра. Според Маргерет Ийгър, гувернантка на дъщерите на император [[Николай II (Русия)|Николай II]], това се обяснява с факта, че името [[Александра (име)|Александра]] носело нещастие на Романови. Други злощастни Александри в семейството на Романови са великите княгини [[Александра Павловна]], [[Александра Николаевна]] и [[Александра Георгиевна]]. Ийгър посочва, че и в другите разклонения на фамилията има Александри, но нито една от тях не е живяла повече от 21 години. |
След смъртта на Александра Александровна няма нито една руска императорска дъщеря, която да носи името Александра. Според Маргерет Ийгър, гувернантка на дъщерите на император [[Николай II (Русия)|Николай II]], това се обяснява с факта, че името [[Александра (име)|Александра]] носело нещастие на Романови. Други злощастни Александри в семейството на Романови са великите княгини [[Александра Павловна]], [[Александра Николаевна]] и [[Александра Георгиевна]]. Ийгър посочва, че и в другите разклонения на фамилията има Александри, но нито една от тях не е живяла повече от 21 години. |
Версия от 22:48, 19 юли 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Александра Александровна | |
велика руска княгиня | |
Великата княгиня Александра Александровна с по-малкия си брат, Николай Александрович | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | „Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия |
Награди | орден на Света Екатерина |
Семейство | |
Род | Холщайн-Готорп-Романов |
Баща | Александър II |
Майка | Мария Александровна |
Братя/сестри | Мария Александровна Олга Юриевска Екатерина Юриевска Александър III Сергей Александрович Георгий Юриевски Владимир Александрович Алексей Александрович Павел Александрович Николай Александрович |
Александра Александровна в Общомедия |
Великата княгиня Александра Александровна е родена на 30 август 1842 г. в Санкт Петербург, Русия. Родителите ѝ - Александър II и Мария Александровна, я наричат на галено Лина или Сашенка. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На 10 юли 1849, малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от менингит. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си императрицата се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб.
През 60-те години на 19 век на мода в руския импраторски двор са спиритическите сеанси. По всеобщо мнение, по времето на два такива сеанса, организирани от великата княгиня Александра Йосифовна, се появил духът на покойната Александра Александровна заедно с този на покойния ѝ дядо, император Николай I.
След смъртта на Александра Александровна няма нито една руска императорска дъщеря, която да носи името Александра. Според Маргерет Ийгър, гувернантка на дъщерите на император Николай II, това се обяснява с факта, че името Александра носело нещастие на Романови. Други злощастни Александри в семейството на Романови са великите княгини Александра Павловна, Александра Николаевна и Александра Георгиевна. Ийгър посочва, че и в другите разклонения на фамилията има Александри, но нито една от тях не е живяла повече от 21 години.