Шестдесет и пети пехотен полк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎Формиране: replaced: предвижва → придвижва редактирано с AWB
Ред 38: Ред 38:


== Формиране ==
== Формиране ==
Историята на полка започва на 20 май 1913 година, когато във [[Монтана|Фердинанд]] от 4<sup>-та</sup> дружина на [[Втори пехотен искърски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк]] и 4<sup>-та</sup>, 17<sup>-а</sup> и 35<sup>-а</sup> допълваща дружина се формира ''Шестдесет и пети пехотен полк''. Полкът влиза в подчинение на ''Отделната бригада'' и участва в [[Междусъюзническата война]] (1913). На 30 май 1913 година в полка избухва т.н. [[Белоградчишки бунт]] против войната при който войници и подофицери умъртвяват командир на 2<sup>-ра</sup> дружина от полка капитан [[Симеон Вакъвчиев]]. На следващият ден поради „голямото огорчение“ от тези събития се самоубива командира на бригадата полковник [[Иван Пенев (офицер)|Иван Пенев]]. На 3 юни 1913 г. полкът тръгва към с. [[Чупрея]], предвижва се през с. [[Калугер (село)|Калугер]] и на 3 август същата година се завръща в [[Брезник]]. До 7 август 1913 г. се демобилизира, а на 8 август се разформира.<ref name="dvia">ДВИА, ф. 372, История на фондообразувателя</ref><ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 87</ref>
Историята на полка започва на 20 май 1913 година, когато във [[Монтана|Фердинанд]] от 4<sup>-та</sup> дружина на [[Втори пехотен искърски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен искърски полк]] и 4<sup>-та</sup>, 17<sup>-а</sup> и 35<sup>-а</sup> допълваща дружина се формира ''Шестдесет и пети пехотен полк''. Полкът влиза в подчинение на ''Отделната бригада'' и участва в [[Междусъюзническата война]] (1913). На 30 май 1913 година в полка избухва т.н. [[Белоградчишки бунт]] против войната при който войници и подофицери умъртвяват командир на 2<sup>-ра</sup> дружина от полка капитан [[Симеон Вакъвчиев]]. На следващият ден поради „голямото огорчение“ от тези събития се самоубива командира на бригадата полковник [[Иван Пенев (офицер)|Иван Пенев]]. На 3 юни 1913 г. полкът тръгва към с. [[Чупрея]], придвижва се през с. [[Калугер (село)|Калугер]] и на 3 август същата година се завръща в [[Брезник]]. До 7 август 1913 г. се демобилизира, а на 8 август се разформира.<ref name="dvia">ДВИА, ф. 372, История на фондообразувателя</ref><ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 87</ref>


== Първа световна война (1915 – 1918) ==
== Първа световна война (1915 – 1918) ==

Версия от 20:41, 23 юли 2019

Шестдесет и пети пехотен полк
Печат на Първи пехотен планински полк, 1917 г.
Информация
Активна20 май 1913 – 7 август 1913
18 ноември 1916 – май 1919
10 март 1943 – 18 декември 1943
22 май 1944 – 1 октомври 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Шестдесет и пети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Историята на полка започва на 20 май 1913 година, когато във Фердинанд от 4-та дружина на 2-ри пехотен искърски полк и 4-та, 17 и 35 допълваща дружина се формира Шестдесет и пети пехотен полк. Полкът влиза в подчинение на Отделната бригада и участва в Междусъюзническата война (1913). На 30 май 1913 година в полка избухва т.н. Белоградчишки бунт против войната при който войници и подофицери умъртвяват командир на 2-ра дружина от полка капитан Симеон Вакъвчиев. На следващият ден поради „голямото огорчение“ от тези събития се самоубива командира на бригадата полковник Иван Пенев. На 3 юни 1913 г. полкът тръгва към с. Чупрея, придвижва се през с. Калугер и на 3 август същата година се завръща в Брезник. До 7 август 1913 г. се демобилизира, а на 8 август се разформира.[1][2]

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 18 ноември 1916 година в Скопие към Планинската дивизия се формира Първи планински пехотен полк и се състои от две дружини. Влиза в състава на 1-ва бригада на дивизията. На 1 януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и пети пехотен полк. Взема участие във войната, демобилизиран е в Кюстендил през октомври 1918 и разформирован на 17 май 1919 година.[2][3] Заповеди са отдавани до 10 юни 1919 година.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 10 март 1943 година е формиран Шестдесет и пети пехотен маневрен полк, който влиза в състава на 1-ви окупационен корпус. На 24 март 1943 се отправя към Сърбия, а на 10 април е в Крушевац. По-късно се преименува в Шестдесет и пети пехотен полк и се установява на гарнизон в Крушевац. Води сражения с партизаните. Към полка се числи и ловна рота. През ноември се завръща в Свищов, а на 18 декември 1943 година е разформирован.

Повторно е формиран на 22 май 1944 година в Свищов, влиза в състава на 27-a пехотна дивизия от 1-ви окупационен корпус, като щаба на полка се установява в Прокупле, 1-ва дружина в Лесковац, а 2-ра в Куршумяни. На 9 септември 1944 г. полкът се намира в Куршумяни. На 26 септември се завръща в Свищов, на 20 октомври е обявена демобилизацията му, а заповеди се отдават до 31 октомври.[2][1]

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Григор Кюркчиев юни 1913 – август 1913
2. Подполковник Атанас Арнаудов Първа световна война
3. Подполковник Иван Кабакчиев
4. Подполковник Борис Станчев 12 май 1942 – 1946?

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шестдесет и пети пехотен полк (20 май 1913 – 7 август 1913)
  • Първи планински пехотен полк (18 ноември 1916 – 1 януари 1918)
  • Шестдесет и пети пехотен полк (1 януари 1918 – май 1919)
  • Шестдесет и пети пехотен маневрен полк (10 март 1943 – 1943)
  • Шестдесет и пети пехотен полк (1943 – 18 декември 1943, 22 май 1944 – 1 октомври 1944)

Бележки

  1. а б в ДВИА, ф. 372, История на фондообразувателя
  2. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 87
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници

Външни препратки