Крачимир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Крачимир се намира на около 4 км от три съседни села: на северозапад [[Салаш]], на североизток [[Праужда]] и на юг [[Стакевци]]. Разположено е в |
Село Крачимир се намира на около 4 км от три съседни му села: на северозапад [[Салаш]], на североизток [[Праужда]] и на юг [[Стакевци]]. Разположено е в западната част на [[Стара планина]], в източните поли на граничната с Република [[Сърбия]] [[Светиниколска планина]], по прорязващата ги от запад на изток долина на река ''Станци'' (Крачимирска река) – малък ляв приток на [[Стакевска река]]. |
||
Надморската височина в най-източната част на пътя през селото е около 452 м, а в най-западната част – около 515 м. |
Надморската височина в най-източната част на пътя през селото е около 452 м, а в най-западната част – около 515 м. |
||
Крачимир има пътна връзка по общински път през село [[Чифлик (област Видин)|Чифлик]] до неговата махала (квартал) ''Извос'' и от там |
Крачимир има пътна връзка по общински път през село [[Чифлик (област Видин)|Чифлик]] до неговата махала (квартал) ''Извос'' и от там по [[Републикански път III-102|третокласен републикански път]] – с общинския административен център [[Белоградчик]]. |
||
Населението на село Крачимир<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2572&ezik=bul Справка за населението на с. Крачимир, общ. Белоградчик, обл. Видин]</ref>, наброяващо 308 души към [[1946]] г., намалява до 79 души към [[1992]] г. – средногодишно с по 5, и до 13 души към [[2018]] г. – средногодишно с по |
Населението на село Крачимир<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2572&ezik=bul Справка за населението на с. Крачимир, общ. Белоградчик, обл. Видин]</ref>, наброяващо 308 души към [[1946]] г., намалява до 79 души към [[1992]] г. – средногодишно с по 5, и до 13 души към [[2018]] г. – средногодишно с по двама – трима. |
||
Село Крачимир се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания ''[[Преходни говори|торлашки диалект]]''. |
Село Крачимир се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания ''[[Преходни говори|торлашки диалект]]''. |
||
== История == |
== История == |
||
Според съществуващо [[предание]] за основаването и името на селото, преди много време двама братя – ''Крачун'' и ''Стайко'', живели със семействата си заедно на едно място, на 6 км от бъдещото село Стакевци и на 3 км от бъдещото село Крачимир, но се скарали поради спор и решили да се разделят. Установили се на нови места – Крачун основал село Крачемир, а Стайко – Стакевци. |
|||
През [[1966]] г. дотогавашното име на селото – ''Крачемѝр'', е променено на ''Крачимир''.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=17193&ezik=bul&e=72495 Справка за с. Крачимир, общ. Белоградчик, обл. Видин към 8 януари 1966 г.]</ref> |
|||
Един ден поради спор поради неизвестна причина братята се скарали и решили да сменят местожителството си. Единият тръгнал наляво, другият – надясно и двамата се установили на нови места. Крачун основал днешен Крачимир, а Стайко – Стакевци. |
|||
Има данни за наличието през периода [[1921]] – [[1944]] г. в село Крачимир на начално училище „Кирил и Методий“.<ref>[http://www.archives.government.bg/tda/docs/masiv_K_Vidin.doc Списък на фондовете от масив „К“ на Териториален държавен архив – Видин; 259К – село Крачимир]</ref> |
|||
== Природни забележителности == |
|||
При разклона за селата Крачимир и Стакевци се намира ''[[карст]]овият извор'' с променлив дебит ''„Стакевско (Крачимирско) врело̀“'' или само „Врело̀то“, извиращ от ''едноименната [[пещера]]''. Дебитът му се изменя от няколко литра в секунда в края на лятото до над 100 л/сек. през пролетта. Изворът вероятно отводнява кредните варовици от масива на връх ''Ведерник'', разкриващи се северозападно от него. <ref>[https://www.helictit.info/bg/content/доклад-за-резултатите-от-експедиция-стакевци-2010-проведена-от-03032010-до-07032010-в-района ДОКЛАД за резултатите от експедиция „Стакевци 2010“, проведена от 03.03.2010 до 07.03.2010 в района на селата Стакевци, Крачимир, Салаш, Пролазница и Върбово, общ. Белоградчик]</ref> |
|||
Пещерата е водна, многоетажна, разклонена, с обща дължина 333 м и денивелация 22 м. <ref>[http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=4236 Крачимирско врело | Стакевско врело]</ref> |
|||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
Версия от 08:26, 25 юли 2019
Крачимир | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 12 души[1] (15 март 2024 г.) 0,484 души/km² |
Землище | 25,811 km² |
Надм. височина | 475 m |
Пощ. код | 3964 |
Тел. код | 09320 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 39606 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП за България; 2023) |
Крачимѝр е село в Северозападна България, община Белоградчик, област Видин.
География
Село Крачимир се намира на около 4 км от три съседни му села: на северозапад Салаш, на североизток Праужда и на юг Стакевци. Разположено е в западната част на Стара планина, в източните поли на граничната с Република Сърбия Светиниколска планина, по прорязващата ги от запад на изток долина на река Станци (Крачимирска река) – малък ляв приток на Стакевска река.
Надморската височина в най-източната част на пътя през селото е около 452 м, а в най-западната част – около 515 м.
Крачимир има пътна връзка по общински път през село Чифлик до неговата махала (квартал) Извос и от там по третокласен републикански път – с общинския административен център Белоградчик.
Населението на село Крачимир[2], наброяващо 308 души към 1946 г., намалява до 79 души към 1992 г. – средногодишно с по 5, и до 13 души към 2018 г. – средногодишно с по двама – трима.
Село Крачимир се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания торлашки диалект.
История
Според съществуващо предание за основаването и името на селото, преди много време двама братя – Крачун и Стайко, живели със семействата си заедно на едно място, на 6 км от бъдещото село Стакевци и на 3 км от бъдещото село Крачимир, но се скарали поради спор и решили да се разделят. Установили се на нови места – Крачун основал село Крачемир, а Стайко – Стакевци.
През 1966 г. дотогавашното име на селото – Крачемѝр, е променено на Крачимир.[3]
Има данни за наличието през периода 1921 – 1944 г. в село Крачимир на начално училище „Кирил и Методий“.[4]
Природни забележителности
При разклона за селата Крачимир и Стакевци се намира карстовият извор с променлив дебит „Стакевско (Крачимирско) врело̀“ или само „Врело̀то“, извиращ от едноименната пещера. Дебитът му се изменя от няколко литра в секунда в края на лятото до над 100 л/сек. през пролетта. Изворът вероятно отводнява кредните варовици от масива на връх Ведерник, разкриващи се северозападно от него. [5]
Пещерата е водна, многоетажна, разклонена, с обща дължина 333 м и денивелация 22 м. [6]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка за населението на с. Крачимир, общ. Белоградчик, обл. Видин
- ↑ Справка за с. Крачимир, общ. Белоградчик, обл. Видин към 8 януари 1966 г.
- ↑ Списък на фондовете от масив „К“ на Териториален държавен архив – Видин; 259К – село Крачимир
- ↑ ДОКЛАД за резултатите от експедиция „Стакевци 2010“, проведена от 03.03.2010 до 07.03.2010 в района на селата Стакевци, Крачимир, Салаш, Пролазница и Върбово, общ. Белоградчик
- ↑ Крачимирско врело | Стакевско врело
Външни препратки
|