Коста Лулчев: Разлика между версии
паметна плоча в Оряхово |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
⚫ | |||
| име= Коста Лулчев |
| име = Коста Лулчев |
||
| категория = политик |
|||
⚫ | |||
| описание = български политик |
|||
⚫ | |||
| портрет-описание = Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово |
| портрет-описание = Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово |
||
⚫ | |||
| описание= Български политик, социалдемократ |
|||
| |
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]] |
||
| националност = [[българи]]н |
|||
⚫ | |||
| работил = |
|||
| още= |
|||
| псевдоним = |
|||
⚫ | |||
| вложки = |
|||
⚫ | |||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| брак = |
|||
| партньор = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| портал = |
|||
}} |
}} |
||
'''Коста Лулчев''' е български |
'''Коста Лулчев''' е български [[политик]], социалдемократ. |
||
⚫ | |||
Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ ([[1898]] г.). |
Роден е на 9 март 1882 г. в [[Оряхово]]. Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ ([[1898]] г.). В периода [[1924]] – [[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]] – [[1945]] г.). |
||
⚫ | През декември 1945 година [[Съединените американски щати]] и [[Великобритания]] поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699 – 704 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
||
В периода [[1924]]-[[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]]-[[1945]] г.). |
|||
⚫ | През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699 |
||
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]]. |
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]]. |
||
Ред 29: | Ред 40: | ||
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.] |
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.] |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}} |
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}} |
||
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
Версия от 10:48, 29 юли 2019
Коста Лулчев | |
български политик | |
Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | българин |
Политика | |
Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС VI ВНС | |
Коста Лулчев в Общомедия |
Коста Лулчев е български политик, социалдемократ.
Биография
Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ (1898 г.). В периода 1924 – 1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944 – 1945 г.).
През декември 1945 година Съединените американски щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си.[1]
През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание.
През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от Държавна сигурност.
Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 699 – 704.
Външни препратки
|