Коста Лулчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
паметна плоча в Оряхово
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име= Коста Лулчев
| име = Коста Лулчев
| категория = политик
| портрет= Kosta Lulchev memorial plaque, Oryahovo.jpg
| описание = български политик
| портрет = Kosta Lulchev memorial plaque, Oryahovo.jpg
| портрет-описание = Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово
| портрет-описание = Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово
| роден-място = [[Оряхово]], [[Княжество България]]
| описание= Български политик, социалдемократ
| роден-място=[[Оряхово]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]]
| националност = [[българи]]н
| починал-място=[[София]], [[България]]
| работил =
| още=
| псевдоним =
{{Депутат-България|6в=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|22о=1}}
| вложки =
| още = {{Депутат-България|6в=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|22о=1}}
| баща =
| майка =
| брак =
| партньор =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| портал =
}}
}}
'''Коста Лулчев''' е български политик, роден е на [[9 март]] [[1882]] г. в [[Оряхово]].
'''Коста Лулчев''' е български [[политик]], социалдемократ.


== Биография ==
Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ ([[1898]] г.).
Роден е на 9 март 1882 г. в [[Оряхово]]. Той е един от лидерите на [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ ([[1898]] г.). В периода [[1924]] – [[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]] – [[1945]] г.).


През декември 1945 година [[Съединените американски щати]] и [[Великобритания]] поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699 – 704 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
В периода [[1924]]-[[1933]] г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От [[1913]] г. до [[1931]] г. е [[народен представител]]. Главен секретар е на БРСДП ([[1944]]-[[1945]] г.).

През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699-704 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>


През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]].
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]].
Ред 29: Ред 40:
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.]
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 31 януари 2006 г.]


{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}}
{{СОРТКАТ:Лулчев, Коста}}
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]

Версия от 10:48, 29 юли 2019

Коста Лулчев
български политик
Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово
Паметна плоча на Коста Лулчев в Оряхово

Роден
Починал
31 януари 1965 г. (82 г.)

Националностбългарин
Политика
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   VI ВНС   
Коста Лулчев в Общомедия

Коста Лулчев е български политик, социалдемократ.

Биография

Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и е основател на общоработническото дружество „Борец“ (1898 г.). В периода 1924 – 1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944 – 1945 г.).

През декември 1945 година Съединените американски щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с лидерите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, но те не променят позицията си.[1]

През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание.

През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от Държавна сигурност.

Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.

Бележки

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 699 – 704.

Външни препратки