Ерехтейон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м One better picture, sharper and in much higher resolution. Quality image on Commons
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Athen Erechtheum BW 2017-10-09 13-47-38.jpg|мини|Ерехтейонът]]
[[File:Athen Erechtheum BW 2017-10-09 13-47-38.jpg|мини|300п|Ерехтейонът]]
'''Ерехтейон''' е древногръцки [[храм]] в [[йонийски стил]], посветен на [[Атина (митология)|Атина Палада]], [[Посейдон]] и [[Ерехтей]], част от архитектурния ансамбъл на [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]. Построен е точно на мястото, където според легендата [[Атина (митология)|Атина]] и [[Посейдон]] спорят за покровителството над града (вж. [[Атина (митология)|Атина Палада]]).
'''Ерехтейон''' е древногръцки [[храм]] в [[йонийски стил]], посветен на [[Атина (митология)|Атина Палада]], [[Посейдон]] и [[Ерехтей]], част от архитектурния ансамбъл на [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]. Построен е точно на мястото, където според легендата [[Атина (митология)|Атина]] и [[Посейдон]] спорят за покровителството над града (вж. [[Атина (митология)|Атина Палада]]).



Версия от 08:19, 31 юли 2019

Ерехтейонът

Ерехтейон е древногръцки храм в йонийски стил, посветен на Атина Палада, Посейдон и Ерехтей, част от архитектурния ансамбъл на Атинския акропол. Построен е точно на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за покровителството над града (вж. Атина Палада).

Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. кариатиди, станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта Кария, откъдето идва названието им. Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ксоанон (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира олтар за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на Посейдон, Хефест и Ерехтей. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното маслинено дърво, наречен Пандрозион по името на Пандроза – дъщерята на митичния основател на града Атина Кекропс, чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния портик, където е и олтарът на Кекропс – Кекропионът.

Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на Мнезикъл. През 1801 г. Томас Брюс, лорд Елджин, с разрешението на султана взема части от храма и ги закарва в Лондон като част от т.нар. Мрамори на Елджин (на английски: Elgin marbles). В началото на 20 век е извършена частична реставрация.[1].

Източници

  1. Erechtheum // Енциклопедия Британика, 2 май 2016. Посетен на 18 март 2018. (на английски)

Вижте също