Стефан Кисов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 53: Ред 53:
[[Категория:Родени в Болград]]
[[Категория:Родени в Болград]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]]

Версия от 08:44, 12 август 2019

Стефан Кисов
български офицер

Роден
Стефан Иванов Кисов
Починал
14 ноември 1915 г. (53 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Наградиорден на свети Владимир, 4-та степен
Стефан Кисов в Общомедия

Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).

Биография

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връхШипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.

Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.

Военни звания

Съчинения

Награди

Източници

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.

Бележки

  1. Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.