Башкири: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоанес де Плано Карпини и Уилям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като „паскатир“, твърдейки, че говорят на един и същ език като [[унгарци]]те.
Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоанес де Плано Карпини и Уилям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като „паскатир“, твърдейки, че говорят на един и същ език като [[унгарци]]те.


До пристигането на [[монголци]]те през 13 век башкирите воюват често със съседните [[прабългари|волжки българи]] и [[печенези]]те. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на [[Русия]], която основава град [[Уфа]] през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните [[казахи]]), и ги задължава да плащат данъци.
До пристигането на [[монголци]]те през 13 век башкирите воюват често със съседните [[волжки българи]] и [[печенези]]те. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на [[Русия]], която основава град [[Уфа]] през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните [[казахи]]), и ги задължава да плащат данъци.


Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните [[татари]], [[чуваши]], [[марийци]] и [[мордовци]], са преки наследници на волжките българи. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. [[Татари]]те и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и [[ерзяни]]те са финоезични, а [[чуваши]]те говорят на изолиран тюркски език.
Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните [[татари]], [[чуваши]], [[марийци]] и [[мордовци]], са преки наследници на волжките българи. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. [[Татари]]те и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и [[ерзяни]]те са финоезични, а [[чуваши]]те говорят на изолиран тюркски език.

Версия от 16:04, 14 август 2019

башкири
башҡорттар
Общ брой1 800 000
По места Русия: 1 673 389 (2002)[1]

 Узбекистан: 41 000
 Казахстан: 23 224 (1999)
 Таджикистан: 5 000
 Украйна: 4 300 (2001)[2]
 Киргизстан: 3 200
 Туркменистан: 2 600
 Беларус: 1 300
 Латвия: 600

 Литва: 400
Езикбашкирски, руски, татарски
Религияислям (сунити)
Сродни групитатари, чуваши
башкири
башҡорттар
в Общомедия
Млади башкири.

Башкирите са тюркски народ в Руската федерация. Населяват главно Башкирия и говорят на башкирски език.

География

Живеят основно в Република Башкортостан, но също и в съседните Татарстан, Челябинска, Оренбургска, Курганска, Пермски край, Свердловска, Самарска и Саратовска области. Обитават подножието и предпланините на Южен Урал и съседните равнини.

Език

Говорят башкирски език, близко свързан с татарския, но според някои учени имат фински произход. Башкирският език е по-скоро друга литературна норма на татарския, създадена по времето на СССР. Много башкири смятат татарския за роден език.

История

Наименованието „башкири“ се споменава за първи път през 10 век от арабския пътешественик и писател ибн Фадлан. По време на пътуването си през Волжка България той споменава башкирите като войнствен езически народ. Според него те са обожествявали фалически идоли и живеели като скотовъдци.

Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоанес де Плано Карпини и Уилям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като „паскатир“, твърдейки, че говорят на един и същ език като унгарците.

До пристигането на монголците през 13 век башкирите воюват често със съседните волжки българи и печенезите. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на Русия, която основава град Уфа през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните казахи), и ги задължава да плащат данъци.

Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните татари, чуваши, марийци и мордовци, са преки наследници на волжките българи. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. Татарите и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и ерзяните са финоезични, а чувашите говорят на изолиран тюркски език.

Историческите факти накланят везните по-скоро в полза на твърдението, че башкирите са угрофински народ, който е асимилран от татарите и приема техния език, а не че са преки наследници на прабългарите.

Култура

В началото на 20 век в Башкирия имат само аматьорски театрални колективи. Първият професионален театър е от ­ 1919 г., създаден скоро след образуването на Башкирска АССР. Това е днешният Башкирски академичен драматичен театър „М. Гафур“. През 1930-те години в Уфа се откриват още театър за опера и балет и куклен театър[1].

Бележки

Литература

  • J. P. Carpini, Liber Tartarorum, edited under the title Relations des Mongols ou Tartares, by d'Avezac (Paris, 1838).
  • Gulielmus de Rubruquis, The Journey of William of Rubruck to the Eastern Parts of the World, translated by V.W. Rockhill (London, 1900).
  • Semenoff, Slovar Ross. Imp., s.v.
  • Frohn, „De Baskiris“, in Mrn. de l'Acad. de St-Pitersbourg (1822).
  • Florinsky, in Вестник Европы [Vestnik Evropy] (1874).
  • Katarinskij, Dictionnaire Bashkir-Russe (1900).