Четвърта армия: Разлика между версии

Четвърта българска армия
	Четвърта българска армия
Информация
Активна	14 декември 1912 – 6 август 1913; 25 ноември 1917 – октомври 1918; юли 1940 – 19 декември 1944
Държава	България
Битки/войни	Балкански войни ; Бой при Шаркьой (1913); Бой при Булаир (1913); Битка при Брегалница (1913); Битка при Калиманци (1913); Първа световна война ; Македонски фронт(1917 – 18); Втора световна война ; Брегалнишко-Струмишка операция(1944)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:16, 20 август 2019

Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Балканска война (1912 – 13)

В очакване на османска контраофанзива българското командване на 14 декември 1912 г. формира тази армия в състав: Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Македоно-одринското опълчение и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал Стилиян Ковачев. Тя отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

Съсредоточава се в района на Радовиш – Щип – Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия.

С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Командване и състав

Щаб на армията

Командващ армията – генерал-лейтенант Сава Савов (1918), генерал от пехотата Стефан Тошев (1918)
Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, генерал-майор Стефан Азманов (1918)
Началник на артилерията – генерал-майор Йеротей Сирманов (1918)
Началник на инженерните войски – генерал-майор Петко Цъклев (1918)

Дивизии

10^-а пехотна беломорска дивизия
2^-ра конна дивизия – генерал-майор Иван Табаков

Втора световна война (1941 – 1945)

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември същата година армията организира и провежда Брегалнишко–Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

На 1 януари 1945 г. съгласно заповед № 9 за командващ на 4^-а армия е назначен генерал-майор Асен Греков, който командва армията до 6 август 1946 г., когато съгласно заповед № 73 поема командването на 2^-ра армия.^[1]

Командване

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Генерал-майор	Стилиян Ковачев	24 декември 1912 – 28 юни 1913
2.	Генерал-майор	Вичо Диков	28 юни 1913 – 2 септември 1913
3.	Генерал-лейтенант	Стефан Тошев	1917 – 1918
4.	Генерал-лейтенант	Сава Савов	февруари 1918
5.	Генерал от пехотата	Стефан Тошев	1918 – 1919
	Генерал-майор	Сотир Маринков	от 1931
	Генерал-майор	Иван Филипов	1933 – 1934
	Генерал-майор	Младен Филипов	от 1934
	Полковник	Константин Лукаш	септември 1934 – 19 юни 1935
	Генерал-майор	Христо Данчев	1935
	Генерал-майор	Никола Недев	от 1936
	Генерал-майор	Иван Марков	от 1938
	Генерал-майор	Атанас Стефанов	11 август 1941 – 12 септември 1944
	Генерал-майор	Боян Урумов	17 септември 1944 – 1 ноември 1944
	Генерал-майор	Асен Сираков	1 ноември 1944 – 15 декември 1944
	Генерал-майор	Асен Кръстев	1944 – 1945
	Генерал-майор	Асен Греков	1 януари 1945 – 6 август 1946

Вижте също

Бележки

↑ Камбуров, Георги. Генерал-лейтенант Асен Греков. София, Военно издателство, 1988. с. 116 и 123.

Използвана литература

Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368 – 369
Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.

[1] Камбуров, Георги. Генерал-лейтенант Асен Греков. София, Военно издателство, 1988. с. 116 и 123.

[1]

@@ Ред 126: / Ред 126: @@
 * Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368 – 369
 * {{cite book|last=Тодоров|first=Т.|last2=Ефтимов|first2=Т.|title=Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.|publisher=[[Военно издателство]]|location=София|year=1976|volume=1}}
+{{Портал|Военна история на България}}
 [[Категория:Български армии]]