Богдан Добранов: Разлика между версии

Богдан Добранов
	Богдан Добранов
Католически епископ
Издигнат от	Йоан XIII
Роден	1 декември 1914 г. Пловдив, Царство България
Починал	4 октомври 1983 г. (68 г.) Пловдив, Народна република България
Националност	българин
	Богдан Добранов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:30, 20 август 2019

Богдан Добранов е български римокатолически духовник, викарий и по-късно епископ на Софийско–пловдивската епархия.^[1] По време на неговото архиерейско служене настъпва известно разведряване в отношенията между Католическата църква в България и официалната власт.

Биография

Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г.^[1] в град Пловдив. Средно образoвание завършва в Първа мъжка гимназия в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.

На 23 март 1940 г. е ръкоположен за свещеник.^[1] Завръща се в България и служи в катедралата „Свети Лудвиг“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на остров Белене.^[2]

От 25 август 1954 г. Богдан Добранов поема длъжността апостолически администратор на Софийско–пловдивската епархия. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.^[3]

С голямо упорство и след многобройни писма до различни инстанции, включително до Министерския съвет и Президиума на Народното събрание, Богдан Добранов успява да върне някои неправомерно конфискувани имоти - част от митрополитската сграда, църквата на капуцините в Пловдив с част от дворното място, западнообредния храм в София и др.

На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за епископ.^[1] Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ Кирил Куртев на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник Симеон Коков касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в енорията „Светият кръст“ в село Трънчовица, Плевенско.

Официално от 27 април 1965 г. с разпореждане на Ватикана отец Богдан Добранов освобождава длъжността апостолически администратор, но остава да служи в църквата в Пловдив.

На 25 юни 1975 г. Тодор Живков, придружен от дъщеря си Людмила Живкова и външния министър Петър Младенов е приет от папа Павел-VІ. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на Софийско-пловдивската епархия, като приемник на монсиньор Симеон Коков, а на 14 декември 1978 г. – за Софийско – Пловдивски епархиен епископ.

От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал Агостино Казароли, за да се запознае с положението на католиците в България, като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още Анджело Мотола, Иван Диас и Георги Елдъров. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., Петър Младенов, като външен министър посещава папа Йоан Павел ІІ. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образoванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.

След смъртта му на 4 октомври 1983 г., Софийско – Пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (Sede vacante), заради тежката политическа ситуация.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Bishop Bogdan Stefanov Dobranov † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
↑ БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ
↑ Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.

Джон Тинъсън	→	гюфски епископ (8 ноември 1953 – 13 ноември 1995)	→	Петър Чуле
епископ Симеон Коков	→	апостолически викарий на Софийско-пловдивския викариат (22 юли 1975 – 14 декември 1978)	→	…
…	→	софийско-пловдивски епископ (14 декември 1978 – 4 октомври 1983)	→	епископ Георги Йовчев

[Catholic_Hierarchy-1] а ^б ^в ^г Bishop Bogdan Stefanov Dobranov † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.

[:0-2] БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ

[:1-3] Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 == Биография ==
-Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в град Пловдив. Средно образoвание завършва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Първа мъжка гимназия]] в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.
+Богдан Стефанов Добранов е роден на 1 декември 1914 г.<ref name="Catholic Hierarchy"/> в град Пловдив. Средно образoвание завършва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Първа мъжка гимназия]] в родния си град, след което заминава за Италия и учи в „Пропаганда Фиде“, където изучава богословие и Философия.
-На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]]. Завръща се в България и служи в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на [[Белене (остров)|остров Белене]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref>
+На 23 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> Завръща се в България и служи в катедралата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на [[Белене (остров)|остров Белене]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref>
-От 25 август 1954 г. Богдан Добранов поема длъжността [[апостолически администратор]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско – Пловдивската епархия]]. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
+От 25 август 1954 г. Богдан Добранов поема длъжността [[апостолически администратор]] на Софийско–пловдивската епархия. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 С голямо упорство и след многобройни писма до различни инстанции, включително до [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]], Богдан Добранов успява да върне някои неправомерно конфискувани имоти - част от митрополитската сграда, [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините в Пловдив]] с част от дворното място, [[Свети Йосиф (София)|западнообредния храм]] в София и др.
-На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за [[епископ]]. Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ [[Кирил Куртев]] на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник [[Симеон Коков]] касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в енорията „[[Светият кръст (Трънчовица)|Светият кръст]]“ в село [[Трънчовица]], Плевенско.
+На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за [[епископ]].<ref name="Catholic Hierarchy"/> Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ [[Кирил Куртев]] на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник [[Симеон Коков]] касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в енорията „[[Светият кръст (Трънчовица)|Светият кръст]]“ в село [[Трънчовица]], Плевенско.
 Официално от 27 април 1965 г. с разпореждане на [[Светият престол|Ватикана]] отец Богдан Добранов освобождава длъжността апостолически администратор, но остава да служи в църквата в Пловдив.