Виктор Вълков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12: Ред 12:


== Биография ==
== Биография ==
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983г е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989г когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на секретаря на БЗНС и [[Държавен съвет на Народна република България|първи зам.председател на Държавния съвет]] [[Петър Танчев]] , [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]] , а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] - дотогавашен международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и главен инициатор на преврата в БЗНС , Виктор Вълков , дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС , на който пост е до 36 конгрес на БЗНС - 3 март 1990г когато след оставката на Ангел Димитров , Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС , организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев]]. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации , но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание.В началото на 1991г Виктор Вълков и [[Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков" в лицето на [[Ценко Барев]] - доскорошен емигрант във Франция , като през юли 1991г се състоява съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС - Единен с председател Ценко Барев , а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]] , [[Дончо Каракачанов]] , [[Васил Чичибаба]] , [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия -БЗНС "Александър Стамболийски" ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994г.
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983г е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989г когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на [[БЗНС (казионен)| секретаря на БЗНС]] и [[Държавен съвет на Народна република България|първи зам.председател на Държавния съвет]] [[Петър Танчев]] , [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]] , а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] - дотогавашен международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и главен инициатор на преврата в БЗНС , Виктор Вълков , дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС , на който пост е до 36 конгрес на БЗНС - 3 март 1990г когато след оставката на Ангел Димитров , Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС , организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев]]. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации , но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание.В началото на 1991г Виктор Вълков и [[Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков" в лицето на [[Ценко Барев]] - доскорошен емигрант във Франция , като през юли 1991г се състоява съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС - Единен с председател Ценко Барев , а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]] , [[Дончо Каракачанов]] , [[Васил Чичибаба]] , [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия -БЗНС "Александър Стамболийски" ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994г.


=== Агент на Държавна сигурност ===
=== Агент на Държавна сигурност ===

Версия от 22:54, 25 август 2019

Виктор Вълков
български политик
Роден
Починал
6 юли 2022 г. (86 г.)

Учил вТехнически университет (София)
ПартияБългарски земеделски народен съюз (казионен)
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Виктор Вълков в Общомедия

Виктор Георгиев Вълков е български политик, агент на бившата Държавна сигурност.[1] Като депутат във 7 Велико Народно събрание, свикано след промените от 1989 г., участва в изработването на Конституцията приета на 12 юли 1991 г. Дългогодишен функционер на казионния Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1990 той става негов председател. Участва в правителството на Димитър Попов (1990 – 1991) като вицепремиер и външен министър.

Биография

Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката Ивайла Вълкова. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – Машинно-електротехническия институт в София.[2] Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983г е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.[3]. Впоследствие на 21 май 1986г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989г когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на секретаря на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет Петър Танчев , организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и доскорошен зам.председател на Министерския съвет и министър на земеделието и горите Алекси Иванов и селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и бивш министър на съобщенията Пандо Ванчев , а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран Ангел Димитров - дотогавашен международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и главен инициатор на преврата в БЗНС , Виктор Вълков , дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС , на който пост е до 36 конгрес на БЗНС - 3 март 1990г когато след оставката на Ангел Димитров , Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС , организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става Костадин Янчев. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации , но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание.В началото на 1991г Виктор Вълков и Костадин Янчев започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков" в лицето на Ценко Барев - доскорошен емигрант във Франция , като през юли 1991г се състоява съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС - Единен с председател Ценко Барев , а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци Светослав Шиваров , Дончо Каракачанов , Васил Чичибаба , Светослав Сеизов и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия -БЗНС "Александър Стамболийски" ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994г.

Агент на Държавна сигурност

Виктор Георгиев Вълков е вербуван и регистриран в службите през октомври 1957 г. и пререгистриран още веднъж през февруари 1964 г.[4] с псевдонимите Пенчо и Пенчев. Няма данни за снемане от действащия оперативен отчет[1]

През 1965 г. става член на БЗНС, а от 1973 г. работи в администрацията на неговото Постоянно присъствие. През 1981 г. става член на Управителния съвет, а през 1986 г. – на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие.[2]

Депутат във 7 Велико народно събрание

През 1990 г. Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на Конституцията приета на 12 юли 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи в коалиционното правителство на Димитър Попов.

От 1993 до 1998 г. е посланик в Анкара[2], а от 2002 до 2006 г. - в Загреб.[5]

Източници

  1. а б www.comdos.bg
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 98.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114
  4. www.mediapool.bg
  5. desebg.com

Външни препратки