Джон Маккрей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
мРедакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


[[Подполковник]] '''Джон Александър Маккрей''' ({{lang|en|John Alexander McCrae}}; [[30 ноември]] [[1872]] – [[28 януари]] [[1918]]) е [[Канада|канадски]] [[поет]], [[писател]], [[художник]], участник в [[Първата световна война]], [[лекар]] и [[хирург]] по [[време]] на Второто сражение при [[Ипър]] (Второ Фландърско сражение) през 1914 г. Той е най-известен със своята военна мемориална [[поема]] ''Във Фландърските полета'' (''In Flander Fields'')
[[Подполковник]] '''Джон Александър Маккрей''' ({{lang|en|John Alexander McCrae}}; [[30 ноември]] [[1872]] – [[28 януари]] [[1918]]) е [[Канада|канадски]] [[поет]], [[писател]], [[художник]], участник в [[Първата световна война]], [[лекар]] и [[хирург]] по [[време]] на Второто сражение при [[Ипър]] (Второ Фландърско сражение) през 1914 г. Той е най-известен със своята военна мемориална [[поема]] „Във Фландърските полета“ (''In Flander Fields'')


== Биография ==
== Биография ==
Ред 15: Ред 15:
Маккрей е роден в [[Гуелф]], [[Онтарио]] и е внук на [[Шотландия|шотландски]] [[имигрант]]и. Учи в Гуелфския колегиален университет, става член на военния [[полк]] в Гуелф. През 1893 г. завършва Кралския военен колеж на Канада със специалност артилерист, произведен е в чин капитан.
Маккрей е роден в [[Гуелф]], [[Онтарио]] и е внук на [[Шотландия|шотландски]] [[имигрант]]и. Учи в Гуелфския колегиален университет, става член на военния [[полк]] в Гуелф. През 1893 г. завършва Кралския военен колеж на Канада със специалност артилерист, произведен е в чин капитан.


Същевременно Маккрей работи за своята [[бакалавър]]ска степен в [[Университет]]а на [[Торонто]] през 1892 – 93. Налага му се да прекъсне своето обучение там поради честите проблеми с [[астма]]та си.
Същевременно Маккрей работи за своята [[бакалавър]]ска степен в университета на [[Торонто]] през 1892 – 93. Докато учи там е член на полка в Торонто ''Собствените пушки на кралицата в Канада'', където стига до чин [[капитан]] и командва [[рота]]та. Налага му се да прекъсне своето обучение поради честите проблеми с [[астма]]та си.

Той е член на полка в Торонто ''Собствените пушки на кралицата в Канада'', докато учи в тамошния университет. По това време е издигнат в [[капитан]] и командва [[рота]]та.


Измежду другите документи в къщата на Маккрей в Гуелф се намира и писмо, което той пише на 18 юни 1893 до [[Лаура Кейнс]], докато учи за артилерист в Кралския военен колеж на Канада в Кингстън, Онтарио. В писмото Маккрей пише: ''"... Имам прислужник... Доста елегантно място е всъщност... Моите прозорци гледат към залива и са близо до водата; в порта има доста кораби в момента, а реката изглежда много красиво."''
Измежду другите документи в къщата на Маккрей в Гуелф се намира и писмо, което той пише на 18 юни 1893 до [[Лаура Кейнс]], докато учи за артилерист в Кралския военен колеж на Канада в Кингстън, Онтарио. В писмото Маккрей пише: ''"... Имам прислужник... Доста елегантно място е всъщност... Моите прозорци гледат към залива и са близо до водата; в порта има доста кораби в момента, а реката изглежда много красиво."''


Той става [[магистър]] по [[английски език|английски]] и [[математика]] през 1894 в Селскостопанския колеж. <ref>[http://guelph.ca/museum/mccrae/story_of_john_mccrae.htm Биография от Джон Педи]</ref>
Той става [[магистър]] по [[английски език|английски]] и [[математика]] през 1894 в Селскостопанския колеж.<ref>[http://guelph.ca/museum/mccrae/story_of_john_mccrae.htm Биография от Джон Педи]</ref>


Джон Маккрей се завръща в Университета в Торонто и завършва своята бакалавърска степен. Той по-късно учи [[медицина]]. Докато учи в университета Маккрей се включва в братството „Зета Пси“ и публикува своите първи поеми.
Джон Маккрей се завръща в университета в Торонто и завършва своята бакалавърска степен. По-късно учи [[медицина]]. Докато учи в университета, Маккрей се включва в братството „Зета Пси“ и публикува своите първи поеми.


Докато е в медицинското училище, той дава уроци на други студенти, за да успее да плати собственото си обучение. Две от неговите ученички са сред първите [[жени]] доктори в Онтарио. <ref>[http://www.vac-acc.gc.ca/remembers/sub.cfm?source=history/firstwar/mccrae/earlyyears "Ранните години"] ''Подполковник Джон Маккрей'' в [http://www.vac-acc.gc.ca/ Veterans Affairs Canada]</ref>
Докато е в медицинското училище, той дава уроци на други студенти, за да успее да плати собственото си обучение. Две от неговите ученички са сред първите [[жени]] доктори в Онтарио.<ref>[http://www.vac-acc.gc.ca/remembers/sub.cfm?source=history/firstwar/mccrae/earlyyears "Ранните години"] ''Подполковник Джон Маккрей'' в [http://www.vac-acc.gc.ca/ Veterans Affairs Canada]</ref>


Маккрей завършва своята лекарска специализация в болница „Робърт Гарет“, дом за възстановяващи се деца в [[Балтимор]], [[Мериленд]]. <ref>[http://guelph.ca/museum/mccrae/story_of_john_mccrae.htm Биография от Джон Педи]</ref>
Маккрей завършва своята лекарска специализация в болница „Робърт Гарет“, дом за възстановяващи се деца в [[Балтимор]], [[Мериленд]].<ref>[http://guelph.ca/museum/mccrae/story_of_john_mccrae.htm Биография от Джон Педи]</ref>


През 1902, той е назначен за патолог в Монреалската болница, а след това също става и асистент-патолог в Кралската болница „Виктория“ в Монреал. През 1904 г. е назначен за лекарски сътрудник в същата болница. По-късно същата година заминава за [[Англия]], където учи няколко месеца и става член на Кралския колеж на лекарите.
През 1902 е назначен за патолог в Монреалската болница, а след това също става и асистент-патолог в Кралската болница „Виктория“ в Монреал. През 1904 г. е назначен за лекарски сътрудник в същата болница. По-късно същата година заминава за [[Англия]], където учи няколко месеца и става член на Кралския колеж на лекарите.


През 1905 г. Маккрей започва своята практика, въпреки че продължава да чете лекции в няколко болници. Назначен е за [[патолог]] в Монреалската болница за бебета и бездомни деца през 1905. През 1908 работи като лекар в Кралската болница „Александра“ за инфекциозни болести.
През 1905 г. Маккрей започва своята практика, въпреки че продължава да чете лекции в няколко болници. Назначен е за [[патолог]] в Монреалската болница за бебета и бездомни деца през 1905. През 1908 работи като лекар в Кралската болница „Александра“ за инфекциозни болести.


[[Файл:John McCrae leaning against a sundial.jpg|мини|200п|Джон Маккрей през 1912 г., облегнал се на [[слънчев часовник]].]]
[[Файл:John McCrae leaning against a sundial.jpg|мини|200п|Джон Маккрей през 1912 г., облегнал се на [[слънчев часовник]]]]


През 1910 той придружава лорд Грей, [[генерал-губернатор]] на Канада, на [[кану]] пътуване до залива Хъдсън, при което Маккрей служи като лекар на експедицията.
През 1910 той придружава лорд Грей, [[генерал-губернатор]] на Канада, на [[кану]]-пътуване до залива Хъдсън, при което Маккрей служи като лекар на експедицията.


Той работи и в артилерийските части по време на [[Бурски войни|Втората Бурска война]] и след неговото завръщане е назначен като [[професор]] по [[патология]] в университета във [[Вермонт]], където преподава до 1911 г. Маккрей също преподава и в университета Макгил в [[Монреал]], [[Квебек]].
Той работи и в артилерийските части по време на [[Бурски войни|Втората Бурска война]] и след неговото завръщане е назначен като [[професор]] по [[патология]] в университета във [[Вермонт]], където преподава до 1911 г. Маккрей също преподава и в университета Макгил в [[Монреал]], [[Квебек]].


Когато [[Обединеното кралство]] обявява война на [[Германската империя]] в началото на [[Първата световна война]], Канада като част от [[Британската империя]] също обявява война. Маккрей е назначен като полеви [[хирург]] в канадската [[артилерия]] и е начело на полева болница по време на битката при Ипр през 1915 г. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба ''„Във Фландърските полета“'' (''„In Flander Fields“''), написана на [[3 май]] [[1915]] и публикувана за пръв път в списание ''„Пънч“'' (''„Punch“'').
Когато [[Обединеното кралство]] обявява война на [[Германската империя]] в началото на [[Първата световна война]], Канада като част от [[Британската империя]] също обявява война. Маккрей е назначен като полеви [[хирург]] в канадската [[артилерия]] и е начело на полева болница по време на битката при Ипър през 1915 г. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба „Във Фландърските полета“ (''„In Flander Fields“''), написана на [[3 май]] [[1915]] и публикувана за пръв път в списание ''„Пънч“'' (''„Punch“'').


На 1 юни 1915 на Маккрей му е заповядано да се оттегли от артилерията, за да създаде канадската основна болница номер 3 в близост до [[Булон сюр Мер]], Западна [[Франция]]. К.Л.К. Алисън рапортува, че Маккрей ''"съвсем невоенно [ми] каза какво мисли за това да бъде изпратен в болницата и да бъде отделен от неговите обичани оръдия. Последните му думи към мен бяха: „Алисън, всичките проклети доктори на света няма да спечелят тази война – това, от което се нуждаем, са повече войници.“"'' <ref>Прескот (1985), стр. 99</ref>
На 1 юни 1915 на Маккрей му е заповядано да се оттегли от артилерията, за да създаде канадската основна болница номер 3 в близост до [[Булон сюр Мер]], Западна [[Франция]]. К.Л.К. Алисън рапортува, че Маккрей ''„съвсем невоенно [ми] каза какво мисли за това да бъде изпратен в болницата и да бъде отделен от неговите обичани оръдия. Последните му думи към мен бяха: „Алисън, всичките проклети доктори на света няма да спечелят тази война – това, от което се нуждаем, са повече войници.“''<ref>Прескот (1985), стр. 99</ref>


Поемата ''Във Фландърските полета'' се появява анонимно в списание „Punch“ на 8 декември 1915 г., но през същата година Маккрей е обявен за нейния автор. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства. Творбата се превежда на много езици (на [[латински]] например заглавието е ''„In agro belgico“''). „Във Фландърските полета“ е издадена с голям успех и в [[САЩ]].
Поемата „Във Фландърските полета“ се появява анонимно в списание „Punch“ на 8 декември 1915 г., но през същата година Маккрей е обявен за нейния автор. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства. Творбата се превежда на много езици (на [[латински]] например заглавието е ''„In agro belgico“''). „Във Фландърските полета“ е издадена с голям успех и в [[САЩ]].


За осем месеца болницата, където Маккрей служи, представлява редица палатки, наречени „дурбар“ (дарени от управителя на [[Британска Индия|индийското]] княжество Бопал и докарани с [[кораб]]и от [[Индия]]), но след наводнения, бури и мраз болницата е преместена през февруари 1916 в Йезуитския колеж в [[Булон сюр Мер]].
За осем месеца болницата, където Маккрей служи, представлява редица палатки, наречени „дурбар“ (дарени от управителя на [[Британска Индия|индийското]] княжество Бопал и докарани с [[кораб]]и от [[Индия]]), но след наводнения, бури и мраз болницата е преместена през февруари 1916 в Йезуитския колеж в [[Булон сюр Мер]].
Ред 49: Ред 47:
[[Файл:John McCrae's Funeral Procession to Wimereux.jpg|ляво|мини|300п|Погребението на Джон Маккрей]]
[[Файл:John McCrae's Funeral Procession to Wimereux.jpg|ляво|мини|300п|Погребението на Джон Маккрей]]


Маккрей, вече известено име, говори за своята неочаквана слава с известно количество [[хумор]], желаейки ''"да печатат „Във Фландърските полета“ правилно – това никога не се случва в днешно време"'', но (както пише неговия биограф) ''„той се задоволяваше с това, че поемата дава възможност на хората да видят къде лежи техния дълг.“'' <ref>Прескот (1985), стр. 107</ref>
Маккрей, вече известено име, говори за своята неочаквана слава с известно количество [[хумор]], желаейки ''"да печатат „Във Фландърските полета“ правилно – това никога не се случва в днешно време"'', но (както пише неговия биограф) ''„той се задоволяваше с това, че поемата дава възможност на хората да видят къде лежи техния дълг.“''<ref>Прескот (1985), стр. 107</ref>


На [[28 януари]] [[1918]], докато все още командва болницата, Маккрей умира от [[пневмония]]. Той е погребан с всички почести <ref>[http://www.cwgc.org/search/certificate.aspx?casualty=84214 За погребението]</ref> в отделението в [[гробище]]то на Вимерукс на Федерацията на военните гробове, само на няколко километра по [[бряг|брега]] от Булон сюр Мер. Конят на Маккрей ''„Бонфайър“'' (''Bonfire'') води процесията. Надгробният камък на Джон Маккрей е поставен легнал, както са и всички останали поради песъчливата [[почва]] .
На [[28 януари]] [[1918]], докато все още командва болницата, Маккрей умира от [[пневмония]]. Той е погребан с всички почести<ref>[http://www.cwgc.org/search/certificate.aspx?casualty=84214 За погребението]</ref> в отделението в [[гробище]]то на Вимерукс на Федерацията на военните гробове, само на няколко километра по [[бряг|брега]] от Булон сюр Мер. Конят на Маккрей ''„Бонфайър“'' (''Bonfire'') води процесията. Надгробният камък на Джон Маккрей е поставен легнал, както са и всички останали поради песъчливата [[почва]].


== Завет ==
== Завет ==
[[Файл:John McCrae grave.JPG|250px|мини|Гробът на Джон Маккрей]]
[[Файл:John McCrae grave.JPG|250px|мини|Гробът на Джон Маккрей]]


Маккрей е съавтор, заедно с Дж. Г. Адами, на медицинската [[книга]] ''„Ръководство по патология за студентите по медицина“'' (1912, 2-ро издание 1914). Той е и брат на д-р [[Томас Маккрей]], професор по медицина в медицинското училище „Джон Хопкинс“ в [[Балтимор]] и близък сътрудник на сър [[Уилям Ослър]], известен канадски доктор.
Маккрей е съавтор, заедно с Дж. Г. Адами, на медицинската [[книга]] „Ръководство по патология за студентите по медицина“ (1912, 2-ро издание 1914). Той е и брат на д-р [[Томас Маккрей]], професор по медицина в медицинското училище „Джон Хопкинс“ в [[Балтимор]] и близък сътрудник на сър [[Уилям Ослър]], известен канадски доктор.


Няколко институции са наречени на името на Маккрей в негова част. Четири училища в Онтарио носят неговото име. В сегашния Военен музей на Канада има [[Художествена галерия|галерия]] със специални изложби, наречена ''„Галерията на подполковник Джон Маккрей“''. В родният му град се намира неговата къща-музей.
Няколко институции са наречени на името на Маккрей в негова част. Четири училища в Онтарио носят неговото име. В сегашния Военен музей на Канада има [[Художествена галерия|галерия]] със специални изложби, наречена „Галерията на подполковник Джон Маккрей“. В родния му град се намира неговата къща музей.


В [[Ипр]], град в [[Белгия]], има музей, наречен „Във Фландърските полета“ <ref>[http://www.inflandersfields.be/ Музей „In Flander Fields“]</ref>, а също и снимка, и биографичен [[мемориал]] в чест на Маккрей в [[църква]]та „Св. Джордж“ в същия град.
В [[Ипър]], град в [[Белгия]], има музей, наречен „Във Фландърските полета“,<ref>[http://www.inflandersfields.be/ Музей „In Flander Fields“]</ref> а също и снимка, и биографичен [[мемориал]] в чест на Маккрей в [[църква]]та „Св. Джордж“ в същия град.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:14, 26 август 2019

Джон Александър Маккрей
John McCrae
канадски поет, писател, художник, военен лекар

Роден
Починал
28 януари 1918 г. (45 г.)

Учил вУниверситет на Торонто[1]
Работил вУниверситет „Макгил“
Семейство

Уебсайт
Джон Александър Маккрей в Общомедия

Подполковник Джон Александър Маккрей (на английски: John Alexander McCrae; 30 ноември 1872 – 28 януари 1918) е канадски поет, писател, художник, участник в Първата световна война, лекар и хирург по време на Второто сражение при Ипър (Второ Фландърско сражение) през 1914 г. Той е най-известен със своята военна мемориална поема „Във Фландърските полета“ (In Flander Fields)

Биография

Къщата на Джон Маккрей в Гуелф

Маккрей е роден в Гуелф, Онтарио и е внук на шотландски имигранти. Учи в Гуелфския колегиален университет, става член на военния полк в Гуелф. През 1893 г. завършва Кралския военен колеж на Канада със специалност артилерист, произведен е в чин капитан.

Същевременно Маккрей работи за своята бакалавърска степен в университета на Торонто през 1892 – 93. Докато учи там е член на полка в Торонто Собствените пушки на кралицата в Канада, където стига до чин капитан и командва ротата. Налага му се да прекъсне своето обучение поради честите проблеми с астмата си.

Измежду другите документи в къщата на Маккрей в Гуелф се намира и писмо, което той пише на 18 юни 1893 до Лаура Кейнс, докато учи за артилерист в Кралския военен колеж на Канада в Кингстън, Онтарио. В писмото Маккрей пише: "... Имам прислужник... Доста елегантно място е всъщност... Моите прозорци гледат към залива и са близо до водата; в порта има доста кораби в момента, а реката изглежда много красиво."

Той става магистър по английски и математика през 1894 в Селскостопанския колеж.[2]

Джон Маккрей се завръща в университета в Торонто и завършва своята бакалавърска степен. По-късно учи медицина. Докато учи в университета, Маккрей се включва в братството „Зета Пси“ и публикува своите първи поеми.

Докато е в медицинското училище, той дава уроци на други студенти, за да успее да плати собственото си обучение. Две от неговите ученички са сред първите жени доктори в Онтарио.[3]

Маккрей завършва своята лекарска специализация в болница „Робърт Гарет“, дом за възстановяващи се деца в Балтимор, Мериленд.[4]

През 1902 е назначен за патолог в Монреалската болница, а след това също става и асистент-патолог в Кралската болница „Виктория“ в Монреал. През 1904 г. е назначен за лекарски сътрудник в същата болница. По-късно същата година заминава за Англия, където учи няколко месеца и става член на Кралския колеж на лекарите.

През 1905 г. Маккрей започва своята практика, въпреки че продължава да чете лекции в няколко болници. Назначен е за патолог в Монреалската болница за бебета и бездомни деца през 1905. През 1908 работи като лекар в Кралската болница „Александра“ за инфекциозни болести.

Джон Маккрей през 1912 г., облегнал се на слънчев часовник

През 1910 той придружава лорд Грей, генерал-губернатор на Канада, на кану-пътуване до залива Хъдсън, при което Маккрей служи като лекар на експедицията.

Той работи и в артилерийските части по време на Втората Бурска война и след неговото завръщане е назначен като професор по патология в университета във Вермонт, където преподава до 1911 г. Маккрей също преподава и в университета Макгил в Монреал, Квебек.

Когато Обединеното кралство обявява война на Германската империя в началото на Първата световна война, Канада като част от Британската империя също обявява война. Маккрей е назначен като полеви хирург в канадската артилерия и е начело на полева болница по време на битката при Ипър през 1915 г. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба „Във Фландърските полета“ („In Flander Fields“), написана на 3 май 1915 и публикувана за пръв път в списание „Пънч“ („Punch“).

На 1 юни 1915 на Маккрей му е заповядано да се оттегли от артилерията, за да създаде канадската основна болница номер 3 в близост до Булон сюр Мер, Западна Франция. К.Л.К. Алисън рапортува, че Маккрей „съвсем невоенно [ми] каза какво мисли за това да бъде изпратен в болницата и да бъде отделен от неговите обичани оръдия. Последните му думи към мен бяха: „Алисън, всичките проклети доктори на света няма да спечелят тази война – това, от което се нуждаем, са повече войници.“[5]

Поемата „Във Фландърските полета“ се появява анонимно в списание „Punch“ на 8 декември 1915 г., но през същата година Маккрей е обявен за нейния автор. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства. Творбата се превежда на много езици (на латински например заглавието е „In agro belgico“). „Във Фландърските полета“ е издадена с голям успех и в САЩ.

За осем месеца болницата, където Маккрей служи, представлява редица палатки, наречени „дурбар“ (дарени от управителя на индийското княжество Бопал и докарани с кораби от Индия), но след наводнения, бури и мраз болницата е преместена през февруари 1916 в Йезуитския колеж в Булон сюр Мер.

Погребението на Джон Маккрей

Маккрей, вече известено име, говори за своята неочаквана слава с известно количество хумор, желаейки "да печатат „Във Фландърските полета“ правилно – това никога не се случва в днешно време", но (както пише неговия биограф) „той се задоволяваше с това, че поемата дава възможност на хората да видят къде лежи техния дълг.“[6]

На 28 януари 1918, докато все още командва болницата, Маккрей умира от пневмония. Той е погребан с всички почести[7] в отделението в гробището на Вимерукс на Федерацията на военните гробове, само на няколко километра по брега от Булон сюр Мер. Конят на Маккрей „Бонфайър“ (Bonfire) води процесията. Надгробният камък на Джон Маккрей е поставен легнал, както са и всички останали поради песъчливата почва.

Завет

Гробът на Джон Маккрей

Маккрей е съавтор, заедно с Дж. Г. Адами, на медицинската книга „Ръководство по патология за студентите по медицина“ (1912, 2-ро издание 1914). Той е и брат на д-р Томас Маккрей, професор по медицина в медицинското училище „Джон Хопкинс“ в Балтимор и близък сътрудник на сър Уилям Ослър, известен канадски доктор.

Няколко институции са наречени на името на Маккрей в негова част. Четири училища в Онтарио носят неговото име. В сегашния Военен музей на Канада има галерия със специални изложби, наречена „Галерията на подполковник Джон Маккрей“. В родния му град се намира неговата къща музей.

В Ипър, град в Белгия, има музей, наречен „Във Фландърските полета“,[8] а също и снимка, и биографичен мемориал в чест на Маккрей в църквата „Св. Джордж“ в същия град.

Източници

Външни препратки