Парси (Индия): Разлика между версии
м fixlink |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
{{Шри Ланка}}: 25 000<br> |
{{Шри Ланка}}: 25 000<br> |
||
{{Пакистан}}: 5000<br> |
{{Пакистан}}: 5000<br> |
||
|езици= [[гуджарати]], [[английски език|английски]] |
|езици= [[Гуджаратски език|гуджарати]], [[английски език|английски]] |
||
|религии= [[зороастризъм]] |
|религии= [[зороастризъм]] |
||
|сродни= |
|сродни= |
||
}} |
}} |
||
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]], [[Пакистан]] и други страни. Говорим език – [[гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци. |
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]], [[Пакистан]] и други страни. Говорим език – [[Гуджаратски език|гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци. |
||
== Произход и история == |
== Произход и история == |
||
Потомци са на зороастрийци от иранската провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 8 – 10 век сл. Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[араби]]те. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат [[Гуджарат]]. Впоследствие се разселват в съседната област [[Махаращра]], предимно в района на съвременния град [[Мумбай]]. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат. |
Потомци са на зороастрийци от иранската провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 8 – 10 век сл. Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[араби]]те. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат [[Гуджарат]]. Впоследствие се разселват в съседната област [[Махаращра]], предимно в района на съвременния град [[Мумбай]]. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат. |
||
Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в поемата |
Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в поемата „История на Санджан“ (Qeṣṣa-ye Sanjān), съчинена от жреца Бахман около 1600 г. Според легендата бежанците с няколко кораба, водени от съветите на астролозите, акостирали на о-в [[Див]] (край бреговете на Гуджарат). Там те бързо научили езика гуджарати. След това, пак по съвета на астролозите, отново тръгнали на път с корабите, попаднали в морска буря и дали обет, ако се спасят, да построят храм на огъня. Впоследствие се добрали до континенталния бряг – до Гуджарат, където получили разрешение от местния владетел Джади Рана да се заселят. Построили град Санджан (наречен така на името на родния им град в иранската област Хорасан). Сключили договор с Джади Рана, включващ 16 точки, определящи правилата на техния живот и дейността на тяхната община: задължавали се да говорят гуджарати, да носят дрехи като на местните хора, да не носят оръжие и други. На новото място – в село Удвада – те построили храм на огъня. |
||
Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай. |
Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай. |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град [[Бомбай]] (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселват в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите. |
Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град [[Бомбай]] (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселват в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите. |
||
Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област [[Гуандун|Кантон]], [[Хонконг]], Пакистан (около [[Карачи]]), в по-ново време |
Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област [[Гуандун|Кантон]], [[Хонконг]], Пакистан (около [[Карачи]]), в по-ново време – във [[Великобритания]] и [[Канада]]. |
||
С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен – [[маратхи]] и английски. |
С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен – [[маратхи]] и английски. |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
Парсите изповядват [[зороастризъм|зороастризма]]. |
Парсите изповядват [[зороастризъм|зороастризма]]. |
||
Най-почитаното място за парсите е храмът Ираншо ( |
Най-почитаното място за парсите е храмът Ираншо („Аташ бехрам“) в град [[Удвада]] (щат Гуджарат), построен през 1742 г. Според преданието огънят в този храм е същият, който през VІІІ в. е донесен от Иран. Този храм е обявен от индийското правителство за един от деветте обекта за общонационално поклонничество. |
||
В храмовете на огъня (агиари) служат преминали през специално обучение жреци (дастури), които носят бели тюрбани и платнени бели маски върху носа и устата (наподобяващи медицинските). |
В храмовете на огъня (агиари) служат преминали през специално обучение жреци (дастури), които носят бели тюрбани и платнени бели маски върху носа и устата (наподобяващи медицинските). |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
Религиозните обреди те провеждат в домовете си – пред лампа със свещения огън. |
Религиозните обреди те провеждат в домовете си – пред лампа със свещения огън. |
||
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома ( |
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома („чоук“). |
||
„Навджот“ – обрядът за [[инициация]] (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур „кущи“ и обличане на риза „судре“. |
|||
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ( |
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан („благодарност“). |
||
Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените |
Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените „кули на мълчанието“ (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив – огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три „ложета“: за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в „Кулите на мълчанието“ ги хвърлят надолу – в кладенеца. При всяка „кула на мълчанието“ има един вид параклис („сагри“ или „сагади“), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до „ложето“. Параклисът се състои от две помещения – едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието „кула на мълчанието“ (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия<ref>[http://www.ng.ru/style/2012-07-18/8_parsy.html www.ng.ru]</ref>. |
||
Парсите имат свое летоброене – през 2006 г. сл. Хр. е 1348 г. |
Парсите имат свое летоброене – през 2006 г. сл. Хр. е 1348 г. |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
В Мумбай се намира главната организация на парсите – Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години. |
В Мумбай се намира главната организация на парсите – Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години. |
||
Парсите смятат богатството за резултат от набожността и за религиозна заслуга. Като цяло парсите са с добри доходи – средният доход на парсите е много по-висок от средния за страната. Традиционнен поминък е търговията и банковото дело, освен това се занимават с винарство, корабостроене, работят в авиацията и образованието, сред тях има много лекари, адвокати, бизнесмени, учени, преподаватели, военни, политици. Също така характерна сфера на реализация е спортът крикет. Парсите се отличават и с високо средно ниво на образование, както и с високата си степен на урбанизация. Политически активни са, предимно в партията |
Парсите смятат богатството за резултат от набожността и за религиозна заслуга. Като цяло парсите са с добри доходи – средният доход на парсите е много по-висок от средния за страната. Традиционнен поминък е търговията и банковото дело, освен това се занимават с винарство, корабостроене, работят в авиацията и образованието, сред тях има много лекари, адвокати, бизнесмени, учени, преподаватели, военни, политици. Също така характерна сфера на реализация е спортът крикет. Парсите се отличават и с високо средно ниво на образование, както и с високата си степен на урбанизация. Политически активни са, предимно в партията „[[Индийски национален конгрес]]“. |
||
Парси са: видният деец на индийското освободително движение [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Джехангир Бхабха]], диригентът [[Зубин Мета]], солистът на рок-групата |
Парси са: видният деец на индийското освободително движение [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Джехангир Бхабха]], диригентът [[Зубин Мета]], солистът на рок-групата „Куийн“ [[Фреди Меркюри]], собствениците на световноизвестните концерни – фамилиите Тата, Моди, Дастури. |
||
Сред парсите няма просяци, скитници, проститутки; няма и парии. Съвсем малобройна е кастата на кхандиярите – това са служителите, които извършват погребалните ритуали и пренасят телата на мъртвите до |
Сред парсите няма просяци, скитници, проститутки; няма и парии. Съвсем малобройна е кастата на кхандиярите – това са служителите, които извършват погребалните ритуали и пренасят телата на мъртвите до „кулите на мълчанието“. Тази каста постепенно измира, тъй като се смята за оскверняващо дори да те погледне кхандияр; вследствие на това те се женят само помежду си. През 2002 г. в Мумбай е имало 13 семейства кхандияри<ref>Клюев, Б.И. Религия и конфликт в Индии. – М.: Институт востоковедения РАН, 2002. – С.232.</ref>. |
||
Парсите са дружелюбна и напредничава общност, ползваща се с голямо уважение в Индия. Единственият им проблем е консерватизмът при избора на брачен партньор. Ортодоксалните парси смятат, че бракът извън общността е грях и децата от него вече не са парси, тъй като не се допускат да преминат ритуала за инициация. Освен това сред парсите са традиционни късните бракове. Около 30% от тях изобщо не сключват брак. Браковете често се сключват между роднини, макар и далечни. През последните 2 десетилетия около 35% от сключилите брак парси го правят извън общността. В резултат на тези практики общността бързо остарява и намалява числено. Ако се запази тази тенденция, след няколко поколения парсите ще изчезнат. |
Парсите са дружелюбна и напредничава общност, ползваща се с голямо уважение в Индия. Единственият им проблем е консерватизмът при избора на брачен партньор. Ортодоксалните парси смятат, че бракът извън общността е грях и децата от него вече не са парси, тъй като не се допускат да преминат ритуала за инициация. Освен това сред парсите са традиционни късните бракове. Около 30% от тях изобщо не сключват брак. Браковете често се сключват между роднини, макар и далечни. През последните 2 десетилетия около 35% от сключилите брак парси го правят извън общността. В резултат на тези практики общността бързо остарява и намалява числено. Ако се запази тази тенденция, след няколко поколения парсите ще изчезнат. |
||
== Парсите и индийската икономика == |
== Парсите и индийската икономика == |
||
⚫ | Един от най-известните парси е Джамсетджи Тата, положил основите през втората половина на ХІХ в. на днешния концерн Tata Group. През 1870 г. започва с тъкачна фабрика. Впоследствие построява първия стоманолеярен завод в страната. Като меценат основава Индийския научен институт в Бангалор. Неговият наследник Джехангир Рейтанджи Тата основава националната авиокомпания „Еър Индия“ („Air India“), а друг негов наследник – [[Ратан Тата]] – от 1991 до 2012 година е глава на концерна „[[Тата]]“, чието подразделение Tata Motors придобива през 2004 г. южнокорейската фирма за производство на товарни автомобили Daewoo Commercial Vehicles Company и през 2008 г. – британската „Джагуар Ленд Ровър“ („Jaguar Land Rover“). |
||
⚫ | Един от най-известните парси е Джамсетджи Тата, положил основите през втората половина на ХІХ в. на днешния концерн Tata Group. През 1870 г. започва с тъкачна фабрика. Впоследствие построява първия стоманолеярен завод в страната. Като меценат основава Индийския научен институт в Бангалор. Неговият наследник Джехангир Рейтанджи Тата основава националната авиокомпания |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 22:35, 28 август 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Парси.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Парси | |
Общ брой | около 100 000 |
---|---|
По места | Индия: 70 000 Шри Ланка: 25 000 |
Език | гуджарати, английски |
Религия | зороастризъм |
Парси в Общомедия |
Парсите са етнорелигиозна общност в Индия, Пакистан и други страни. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци.
Произход и история
Потомци са на зороастрийци от иранската провинция Фарс, дошли в Индия през 8 – 10 век сл. Хр. след завоюването на Иран от арабите. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат Гуджарат. Впоследствие се разселват в съседната област Махаращра, предимно в района на съвременния град Мумбай. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат.
Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в поемата „История на Санджан“ (Qeṣṣa-ye Sanjān), съчинена от жреца Бахман около 1600 г. Според легендата бежанците с няколко кораба, водени от съветите на астролозите, акостирали на о-в Див (край бреговете на Гуджарат). Там те бързо научили езика гуджарати. След това, пак по съвета на астролозите, отново тръгнали на път с корабите, попаднали в морска буря и дали обет, ако се спасят, да построят храм на огъня. Впоследствие се добрали до континенталния бряг – до Гуджарат, където получили разрешение от местния владетел Джади Рана да се заселят. Построили град Санджан (наречен така на името на родния им град в иранската област Хорасан). Сключили договор с Джади Рана, включващ 16 точки, определящи правилата на техния живот и дейността на тяхната община: задължавали се да говорят гуджарати, да носят дрехи като на местните хора, да не носят оръжие и други. На новото място – в село Удвада – те построили храм на огъня.
Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай.
Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град Бомбай (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселват в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите.
Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област Кантон, Хонконг, Пакистан (около Карачи), в по-ново време – във Великобритания и Канада.
С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен – маратхи и английски.
Религия
Парсите изповядват зороастризма.
Най-почитаното място за парсите е храмът Ираншо („Аташ бехрам“) в град Удвада (щат Гуджарат), построен през 1742 г. Според преданието огънят в този храм е същият, който през VІІІ в. е донесен от Иран. Този храм е обявен от индийското правителство за един от деветте обекта за общонационално поклонничество.
В храмовете на огъня (агиари) служат преминали през специално обучение жреци (дастури), които носят бели тюрбани и платнени бели маски върху носа и устата (наподобяващи медицинските).
Обичаи и традиции
Облеклото и кухнята на парсите не се отличават от тези на другите общности в Гуджарат.
Религиозните обреди те провеждат в домовете си – пред лампа със свещения огън.
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома („чоук“).
„Навджот“ – обрядът за инициация (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур „кущи“ и обличане на риза „судре“.
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан („благодарност“).
Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените „кули на мълчанието“ (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив – огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три „ложета“: за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в „Кулите на мълчанието“ ги хвърлят надолу – в кладенеца. При всяка „кула на мълчанието“ има един вид параклис („сагри“ или „сагади“), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до „ложето“. Параклисът се състои от две помещения – едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието „кула на мълчанието“ (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия[1].
Парсите имат свое летоброене – през 2006 г. сл. Хр. е 1348 г.
Социални практики
Членовете на парсийската общност се делят на атхорнан (свещенослужители) и бехдин (миряни).
Традиционно навсякъде, където живеят по-големи групи, парсите се обединяват в анджумани – общини, занимаващи се с благотворителност и взаимопомощ; анджуманите са и място за социални и културни контакти между членовете на общността. Анджуманите издържат множество учебни заведения и болници. Те поддържат също така агиарите (храмовете на огъня) и „кулите на мълчанието“.
В Мумбай се намира главната организация на парсите – Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години.
Парсите смятат богатството за резултат от набожността и за религиозна заслуга. Като цяло парсите са с добри доходи – средният доход на парсите е много по-висок от средния за страната. Традиционнен поминък е търговията и банковото дело, освен това се занимават с винарство, корабостроене, работят в авиацията и образованието, сред тях има много лекари, адвокати, бизнесмени, учени, преподаватели, военни, политици. Също така характерна сфера на реализация е спортът крикет. Парсите се отличават и с високо средно ниво на образование, както и с високата си степен на урбанизация. Политически активни са, предимно в партията „Индийски национален конгрес“.
Парси са: видният деец на индийското освободително движение Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Джехангир Бхабха, диригентът Зубин Мета, солистът на рок-групата „Куийн“ Фреди Меркюри, собствениците на световноизвестните концерни – фамилиите Тата, Моди, Дастури.
Сред парсите няма просяци, скитници, проститутки; няма и парии. Съвсем малобройна е кастата на кхандиярите – това са служителите, които извършват погребалните ритуали и пренасят телата на мъртвите до „кулите на мълчанието“. Тази каста постепенно измира, тъй като се смята за оскверняващо дори да те погледне кхандияр; вследствие на това те се женят само помежду си. През 2002 г. в Мумбай е имало 13 семейства кхандияри[2].
Парсите са дружелюбна и напредничава общност, ползваща се с голямо уважение в Индия. Единственият им проблем е консерватизмът при избора на брачен партньор. Ортодоксалните парси смятат, че бракът извън общността е грях и децата от него вече не са парси, тъй като не се допускат да преминат ритуала за инициация. Освен това сред парсите са традиционни късните бракове. Около 30% от тях изобщо не сключват брак. Браковете често се сключват между роднини, макар и далечни. През последните 2 десетилетия около 35% от сключилите брак парси го правят извън общността. В резултат на тези практики общността бързо остарява и намалява числено. Ако се запази тази тенденция, след няколко поколения парсите ще изчезнат.
Парсите и индийската икономика
Един от най-известните парси е Джамсетджи Тата, положил основите през втората половина на ХІХ в. на днешния концерн Tata Group. През 1870 г. започва с тъкачна фабрика. Впоследствие построява първия стоманолеярен завод в страната. Като меценат основава Индийския научен институт в Бангалор. Неговият наследник Джехангир Рейтанджи Тата основава националната авиокомпания „Еър Индия“ („Air India“), а друг негов наследник – Ратан Тата – от 1991 до 2012 година е глава на концерна „Тата“, чието подразделение Tata Motors придобива през 2004 г. южнокорейската фирма за производство на товарни автомобили Daewoo Commercial Vehicles Company и през 2008 г. – британската „Джагуар Ленд Ровър“ („Jaguar Land Rover“).