Реселец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: повторен ref
мРедакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.
На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.


Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец. Празник на водния лук  в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук.
Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец.
Селото е известно с празника на водния лук, провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с традиционния [[Реселешки воден лук]].


=== Скалните кукли „Купените“ ===
=== Скалните кукли „Купените“ ===

Версия от 19:24, 29 август 2019

Реселец
Общи данни
Население1005 души[1] (15 март 2024 г.)
30,9 души/km²
Землище32,598 km²
Надм. височина299 m
Пощ. код5993
Тел. код06578
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ62503
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Червен бряг
Атанас Атанасов
(ССД; 2023)
Кметство
   кмет
Реселец
Петко Христов
(независим)
Реселец в Общомедия

Реселѐц е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

История

Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.

Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.

В началото на 1951 година, по време на колективизацията, жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото малко преди това Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местния милиционер. От Бяла Слатина са и 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.[2]

Българска Православна Църква Св. Георги Победоносец в Реселец
Мостът над река Искър край Реселец

В 1893 година е завършена църквата „Свети Георги“. Зографията в нея са от 1894 година и са дело на дебърските майстори Мирон Илиев и Велко Илиев.[3][4]

Културни и природни забележителности

На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.

Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец.

Селото е известно с празника на водния лук, провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с традиционния Реселешки воден лук.

Скалните кукли „Купените“

Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест детртус, бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и рядко амонити.[5]

Личности

Редовни събития

Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май.

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 164 – 165.
  3. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 204.
  5. сайт Геоложки феномени на България

Външни препратки