Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
" Шумкарски измами " !
Ред 10: Ред 10:


На [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. отрядът овладява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]].
На [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. отрядът овладява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]].

ПП : МАЛКО ВРЕМЕ не стигна на Войсковите и Жандармерийските " ЛОВНИ РОТИ " / дружини / в Царство България да отрежат главите - " до крак " , на цялата Червена БРП /к/ - БКП каскетаджийско-цървулска сган , като терористи - разбойници - обирджии на мандри , вдигнали оръжие по заповед и с пари на Червена Москва - СССР и КОМИНТЕРНА , срещу законната власт в Царство България ! Много хуманна е била властта в Царството ...трябвало е да ги избият - не до 9-то Червено коляно , а до " до крак " - " из корен ".... !

ВТОРИ ПЪТ няма да има т.н. " Червена армийка " , да им спаси Червените кратуни , като на 9.Септември.1944 г.... !

БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР .


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 07:04, 31 август 2019

Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“[1] е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина.[2]

През есента на 1941 г. в района на Червен бряг излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията Телиш – Роман, София – Варна, изгорен е германски склад на гара Червен бряг.

На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. Бресте се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. [3] Командир на втора чета е Никола Милчев Нешев Соколов от с. Гложене (Тетевен).

През април 1944 г. на партизанска среща в с. Стояновци отрядът е наименуван Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в Партизански отряд „Дядо Вълко“. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.[4]

Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. Дъбен, с. Добревци, с. Орешене и с. Стояновци. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката Брусенска битка [5], в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на Златна Панега, с. Радовене, с. Торос, с. Славщица и с. Пещерна.

На 9 септември 1944 г. отрядът овладява и установява властта на ОФ в гр. Червен бряг, с. Румянцево и с. Торос. На 11 септември влиза в Плевен.

ПП  : МАЛКО ВРЕМЕ не стигна на Войсковите и Жандармерийските " ЛОВНИ РОТИ " / дружини / в Царство България да отрежат главите - " до крак " , на цялата Червена БРП /к/ - БКП каскетаджийско-цървулска сган , като терористи - разбойници - обирджии на мандри , вдигнали оръжие по заповед и с пари на Червена Москва - СССР и КОМИНТЕРНА , срещу законната власт в Царство България  ! Много хуманна е била властта в Царството ...трябвало е да ги избият - не до 9-то Червено коляно , а до " до крак " - " из корен ".... !

ВТОРИ ПЪТ няма да има т.н. " Червена армийка " , да им спаси Червените кратуни , като на 9.Септември.1944 г.... !

БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР .

Източници

  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
  3. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18
  4. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24
  5. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 38 – 52