Клод Виктор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: Военно лице: Коригиране на параметри описание и портрет_описание редактирано с AWB
м →‎top: Военно лице: Коригиране на параметри описание и портрет_описание редактирано с AWB
Ред 5: Ред 5:
| описание =
| описание =
|портрет=[[File:Marechal-Victor.jpg|250п]]
|портрет=[[File:Marechal-Victor.jpg|250п]]
|описание1=Маршал Клод Виктор Перен
|портрет_описание=Маршал Клод Виктор Перен
|прякор=
|прякор=
|място на раждане=[[Ламарш]], [[Горна Лотарингия|Лотарингия]]
|място на раждане=[[Ламарш]], [[Горна Лотарингия|Лотарингия]]

Версия от 00:46, 1 септември 2019

Клод Виктор Перен
френски маршал
Маршал Клод Виктор Перен

ЗваниеМаршал на Франция
Години на служба17811823
Служи на Франция
Род войскиПехота, кавалерия
Битки/войниНаполеонови войни

Полуостровна война


Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 март 1841 г. (76 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Клод Виктор Перен в Общомедия

Клод Викто́р Пере́н (на френски: Claude-Victor Perrin), Първи херцог на Белуно (7 декември 1766 г.(1766-12-07), Ламарш, Лотарингия1 март 1841 г., Париж), е френски маршал (от 1807 г.). По неясна причина е по-известен не с фамилното си име Пере́н, а с името Викто́р.

Биография

Син на нотариус. На служба постъпва още на 15-годишна възраст (през 1781 г. като барабанчик на Гренобълския артилерийски полк). През октомври става доброволец в 3-ти батальон от департамента Дром.

Прави бърза кариера в Републиканската армия, изкачвайки се от унтерофицер (в началото на 1792 г.) до бригаден генерал (на 20 декември 1793 г.).

Герб на маршал Виктор

Участва в обсадата на Тулон, където се запознава с Наполеон (тогава все още само капитан).

По време на Италианската кампания, завладява Анкона.

През 1797 г. му е дадено званието дивизионен генерал.

В последвалите войни спомага за победите в битките при Монтебело (1800 г.), Маренго, Йена и Фридланд. За последната, Виктор получава маршалски жезъл.

В периода 1800-1804 г. е назначен за командващ войските на Батавската република. По-късно е на дипломатическа служба — посланик на Франция в Дания.

През 1808 г., участва в Полуостровната война в Испания и удържа победи при Уклес и Меделин.

През 1812 г. участва в похода в Русия.

В кампаниите през 1814 г. е тежко ранен.

Шаблон:Франция-мъниче