Свети Илия (Влахи): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
| съвременно състояние = |
| съвременно състояние = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| категория= християнство |
|||
}} |
}} |
||
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в кресненското пиринско село [[Влахи]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=150 |url= |accessdate=}}</ref> Обявена е за паметник на културата.<ref name="Bgglobe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-4733 | заглавие = Църква “Св. Пророк Илия” | достъп_дата = 5 декември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Bgglobe.net | цитат = | език = }}</ref><ref name="Община Кресна">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://kresna.cbbbg.com/plan.php | заглавие = Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 | достъп_дата = 14 декември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Община Кресна | цитат = | език = }}</ref> |
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в кресненското пиринско село [[Влахи]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=150 |url= |accessdate=}}</ref> Обявена е за паметник на културата.<ref name="Bgglobe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-4733 | заглавие = Църква “Св. Пророк Илия” | достъп_дата = 5 декември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Bgglobe.net | цитат = | език = }}</ref><ref name="Община Кресна">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://kresna.cbbbg.com/plan.php | заглавие = Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 | достъп_дата = 14 декември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Община Кресна | цитат = | език = }}</ref> |
||
Версия от 16:06, 2 септември 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ | |
 | |
  „Свети Илия“  „Свети Илия“ | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Влахи |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Неврокопска |
| Архитект | Илия Йосифов |
| Изграждане | 1844 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска църква в кресненското пиринско село Влахи, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2][3]
История
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „Рождество Богородично“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.[4] Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.[5]
Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.[5] По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.[5] След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва Балканската война през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят.[5][1]
В 1923 година свещеник Григор Янев от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката Макарий Неврокопски.[5][1] Строител на последното възстановяване на църквата е Илия Йосифов от Каракьой.[6]
Пръв свещеник в храма и пръв учител в килийното училище е Стоян Ангелов. След това до 1899 година в него служи Тодор Аризанов, аза при казалийската община в Мелник. От 1878 до 1900 година заедно с отец Аризанов служи и Янаки Спандолиев. По време на Балканската война свещеник е Костадин Попянакиев от Влахи, убит във Валовища заедно с 24 други местни селяни. След 1912 година служат Прокоп Павлов от Свети Врач, Никола Стоянов от Голешево, Григор Янев от Богданци, Александър Иванов от Елешница, Георги Петрунов (1930 – 1940) от Враня стена, Иван Джолев (1940 – 1948), съден от комунистическата власт, Пантелей Шопов от Панагюрище (1948 – 1963), Климент (Крум) Лъджов от Влахи, Димитър Драмалиев от Кресна, Георги от Долна Градешница и от 2002 година – Павел (Румен) Симов.[5]
Архитектура
Храмът е с размери 24 m на 14 m и е обграден с каменен зид. Вътре има женска църква. Таваните са дъсчени Богато украсен е с икони, но иконостасът не е резбован. Ценен е и владишкият трон.[5][2]
Бележки
- ↑ а б в Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 150.
- ↑ а б Църква “Св. Пророк Илия” // Bgglobe.net. Посетен на 5 декември 2014.
- ↑ Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 // Община Кресна. Посетен на 14 декември 2014.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 262.
- ↑ а б в г д е ж Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 294.
