Югославяни (народ): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| група = Югославяни |
| група = Югославяни |
||
| брой = около 500 000 |
| брой = около 500 000 |
||
| по_места = {{USA}}: 351 040 (2006)<br>{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br>{{Словения}}: 527 (2002)<br>{{Хърватия}}: 176 (2001)<br>{{Аржентина}}: 60,000 – 80,000 (2005) |
| по_места = {{USA}}: 351 040 (2006)<br>{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br>{{Словения}}: 527 (2002)<br>{{Хърватия}}: 176 (2001)<ref>[https://www.dzs.hr/Hrv/censuses/census2011/results/htm/H01_01_05/H01_01_05.html www.dzs.hr]</ref><br>{{Аржентина}}: 60,000 – 80,000 (2005) |
||
| езици = [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[македонска литературна норма]] |
| езици = [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[македонска литературна норма]] |
||
| религии = главно [[православие]] |
| религии = главно [[православие]] |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
* [[Югославия]] |
* [[Югославия]] |
||
* [[Южни славяни]] |
* [[Южни славяни]] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Югославяни| ]] |
[[Категория:Югославяни| ]] |
||
Версия от 09:43, 3 септември 2019
| Югославяни | |
| Общ брой | около 500 000 |
|---|---|
| По места |  САЩ: 351 040 (2006) Сърбия: 80 721 (2002) Канада: 65 305 (2006) Черна гора: 1860 (2003) Словения: 527 (2002) Хърватия: 176 (2001)[1] Аржентина: 60,000 – 80,000 (2005) |
| Език | сърбохърватски, македонска литературна норма |
| Религия | главно православие |
| Сродни групи | Индо-европейци |
| Югославяни в Общомедия | |
Югославяните са така нареченият „седми народ“ на Титова Югославия.
През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия – югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 г., когато в СФРЮ са преброени 1219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации – сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.
На преброявантето на населението през 1981 г. най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 – в Централна Сърбия.