Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
подобрения
(изглаждане)
(подобрения)
|години на служба = 1895 – 1900{{Br}}1902 – 1924
|звание = [[Подполковник]]
|войни = [[Англо-афганска война]]{{Br}}[[Обсада на Малаканд]]{{Br}}[[Махдистка война]]{{Br}}[[Битка при Омдурман]]{{Br}}[[Бурски войни|Втора бурска война]]{{Br}}[[Обсада на Лейдисмит]]{{Br}}[[Първа световна война]]
|отличия = [[Орден на почетния легион]], Медал на Индия, Судански кралски медал, Южноафрикански кралски медал
}}
 
== Заемани постове в изпълнителната власт ==
В британската политическа практика имайерархията йерархияв междуправителството членовете(официално име „кабинет на кабинета,Нейно която(или Негово) Величество“) се разпростира далеч отвъд обичайното разграничение между министър-председател и всички останали министри в други държави. Наред с наименованията на фактическите сиим ресори, министрите носят и традиционни за постовете титли, останалинаследство от минали епохи. Най-високо в йерархията на „кабинета на Нейно (или Негово) Величество“ – правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – стои [[премиер-министър]]ът ({{lang|en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|канцлерът на хазната]]. Това е- финансовият министър, който е и Първи държавен секретар ({{lang|en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State, пост}}, съответстващ на [[вицепремиер]] в правителствата на други държави). Следват държавните секретари ({{lang|en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. Едно стъпало по-надолу в йерархията са министрите, които в кабинета са с ранг на заместник-министри (например в Министерството на външните работи има държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (''{{lang|en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs''}}), но има и министър (''{{lang|en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs''}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи) или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но с по-нисък ранг от министерстваминистерство, пряко подчинени на премиера. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, сформирани към правителството с административна заповед на премиера, а не със закон на парламента. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, те спират да съществуват с приключването на мандата и следващият премиер трябва да създаде нови.
 
Чърчил е заемал следните правителствени постове:
{| class="wikitable"
!Пост
|President of the Board of Trade
|Председател на правителствената комисия по търговията
|<small>По това време търговиятаняма не е ресорминистерство на министерствотърговията.</small>
|12 април 1908 г. – 14 февруари 1910 г.
14 февруари 1910 г.
| rowspan="4" |Либерално управление в различни състави от 1905 г. до 1916 г.
| rowspan="4" |[[Хърбърт Хенри Аскуит]]
[[Файл:ChurchillRooseveltNewBondStreet.jpg|мини|Статуя на Чърчил и [[Франклин Рузвелт]] на Ню Бонд Стрийт, Лондон]]
 
Уинстън Чърчил е талантлив художник и с удоволствие рисува, особено след оставката си като първи лорд на адмиралтейството през 1915.{{hrf|Jenkins|279}} В изкуството той открива убежище от [[депресия]]та или както той я нарича „черното куче“, от която страда през целия си живот. Както Уилям Рийс Мог заявява, „В собственияличния си живот той трябва да страда от „черното куче“ на депресията. В[Но] в неговите пейзажи и натюрморти няма признак на депресия.“<ref name="TimesOnline-mogg">{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/william_rees_mogg/article1824692.ece|title=Portrait of the artist with his black dog|accessdate=6 март 2008|location=London|work=The Times|first=William|last=ReesMogg|date=22 май 2007}}</ref> Чърчил е убеден и научен да рисува от приятеля му художник, Пол Мейз, когото среща през Първата световна война. Мейз оказва голямо влияние върху рисуването на Чърчил и става негов доживотен спътник в изкуството.<ref>{{cite web|url=http://www.albanyfineart.co.uk/maze/biog.html|title=Paul Maze Biography|publisher=Albanyfineart.co.uk|accessdate=16 юни 2010}}</ref> Чърчил е най-известен със своите [[импресионизъм|импресионисткиимпресионистични]] пейзажни[[Пейзажна сцениживопис|пейзажи]], много от които са нарисувани докато е на почивка в Южна [[Франция]], [[Египет]] или [[Мароко]].<ref name="TimesOnline-mogg"/> Той продължавапрактикува хобито си през целия си живот и рисува стотици картини, много от които сасе показанинамират в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.<ref>{{cite web|last=Lady Soames|url=http://winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageID=576|title=Winston Churchill the Painter|accessdate=9 януари 2008}}{{Dead link|date=юли 2010}}</ref> Повечето му картини са маслени пейзажи, но той прави също така множество интериорни сцени и портрети.
 
Поради ограниченото време той опитва само една картина по време на Втората световна война той рисува само една картина: изглед от кулата на Вила Тейлър в [[Маракеш]].<ref>Churchill, Winston S., „The Hinge of Fate“. New York: Houghton Mifflin Company 1950 p.622</ref>
 
Въпреки славата си и произхода си от висшето общество Чърчил винаги сес мъчи датруд поддържа дохода си такъв, ченеобходим да може да живее вподдържа екстравагантния си стил. Преди 1946 г. членовете на парламента получават само номинална заплата (и всъщност не получават нищо до 1911 г.), така че мнозина си изкарват прехраната с други професии.<ref>{{cite web|url=http://www.parliament.uk/faq/members_faq_page2.cfm|title=FAQ about Parliament|publisher=Parliament.uk|accessdate=9 август 2009}}</ref> От първата си книга (''Историята на Малакандското поле'') през 1898 до втория си мандат като министър-председател, доходът на Чърчил идва почти изцяло от писането на книги и статии с мнения за вестници и списания. Най-известните му вестникарски статии се появяват в ''[[Ивнинг Стандарт]]'' от 1936 и предупреждават за възхода на Хитлер и опасността от политиката на помирение, възприета от тогавашното правителство.
 
Чърчил е плодовит писател, написвайки освен вестникарските си статии един роман, две биографии, многотомни мемоари и няколко исторически труда. Награден е с [[Нобелова награда за литература]] през 1953 „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтно ораторство в защитата на възвишени човешки ценности“.<ref>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1953/|title=Official Nobel Page|publisher=Nobelprize.org|accessdate=9 август 2009}}</ref> Две от най-известните му книги са публикувани след първия му мандат като министър-председател и му донасят международна слава: мемоарите в шест тома ''Втората световна война'' и ''История на англоговорящите народи'' – четири тома, покриващи историята от [[Походи на Цезар в Британия|походите на Цезар в Британия]] (55 пр.н.е.) до началото на Първата световна война (1914).{{hrf|Jenkins|819 – 23, 525 – 6}}
 
Четирите тома на поредицата „История на англоговорящите народи“ са:
-* „Раждането на Великобритания“
-* „Новият свят“
-* „Епохата на революциите“
-* „Великите демокрации“
 
През 2002 в програмата на [[BBC]] „[[100-те най-велики британци]]“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC .<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml|title=Poll of the ''100 Greatest Britons''|accessdate=22 декември 2007|publisher=BBC |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060514084331/www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml |archivedate=14 май 2006}}</ref> Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята от ''Time''.<ref>{{cite news|url=http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|title=The Most Influential People of the 20th Century|accessdate=22 декември 2007|work=Time Magazine|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000408225402/http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|archivedate=8 април 2000}}{{dead link|date=август 2011}}</ref> Колежът Чърчил в [[Кеймбридж]] е основан през 1958 г. в негова чест.{{-}}
- „Раждането на Великобритания“
 
== Бележки ==
- „Новият свят“
<references />
 
=== Цитирани източници ===
- „Епохата на революциите“
{{Refbegin|2}}
 
* {{cite book |title= Уинстън Чърчил и Балканите| last = Гунев | first = Георги |coauthors= Иван Илчев|year= 2007|publisher=Рива |location= София|isbn=978-954-320-105-1 | page =343 }}
- „Великите демокрации“
* {{cite book |title= Чърчил |last= Джонсън|first=Пол |year= 2010|publisher=Рива |location= София|isbn=978-954-320-305-5 }}
 
* {{cite book |title= Втората световна война (мемоари в 6 тома) |last= Чърчил|first=Уинстън |year=1993 |publisher= Труд|location=София |isbn=954-528-006-9 }}
През 2002 в програмата на [[BBC]] „[[100-те най-велики британци]]“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC .<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml|title=Poll of the ''100 Greatest Britons''|accessdate=22 декември 2007|publisher=BBC |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060514084331/www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml |archivedate=14 май 2006}}</ref> Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята от ''Time''.<ref>{{cite news|url=http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|title=The Most Influential People of the 20th Century|accessdate=22 декември 2007|work=Time Magazine|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000408225402/http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|archivedate=8 април 2000}}{{dead link|date=август 2011}}</ref> Колежът Чърчил в [[Кеймбридж]] е основан през 1958 г. в негова чест.{{-}}
* {{Ref-lang|en}} Churchill, Winston. ''The World Crisis''. 6 vols. (1923  – 31); one-vol. ed. (2005). [On World War I.]
 
* {{Ref-lang|en}} ''Winston S. Churchill''. An 8 volume biography begun by Randolph Churchill, supported by 15 companion vols. of official and unofficial documents relating to Churchill. 1966.
== Вижте също ==
* {{Ref-lang|en}} Coombs, David, ed., with Minnie Churchill. ''Sir Winston Churchill: His Life through His Paintings''. Fwd. by Mary Soames. Pegasus, 2003. ISBN 0-7624-2731-0. [Other editions entitled ''Sir Winston Churchill's Life and His Paintings'' and ''Sir Winston Churchill: His Life and His Paintings''. Includes illustrations of approx. 500  – 534 paintings by Churchill.]
* [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]]
* {{Ref-lang|en}} Edwards, Ron. ''Eastcote: From Village to Suburb'' (1987). Uxbridge: London Borough of Hillingdon ISBN 0907869092
* [[Операция Катапулт]]
* {{Ref-lang|en}} Gilbert, Martin. ''In Search of Churchill: A Historian's Journey'' (1994). [Memoir about editing the following multi-volume work.]
* [[Битка за Гърция]]
* {{Ref-lang|en}} James, Robert Rhodes. ''Churchill: A Study in Failure, 1900  – 1939'' (1970) ISBN 978-0-29-782015-4
* [[Додеканезка операция]]
* {{Ref-lang|en}} {{cite book |title= Churchill: A Biography |last= Jenkins|first= Roy |year= 2001|isbn=978-0-452-28352-7, 978-0-374-12354-3}}
* [[Джон Чармли]], британски историк, критичен към Чърчил
* {{Ref-lang|en}} Knowles, Elizabeth. ''The Oxford Dictionary of Twentieth Century Quotations''. Oxford, Eng.: Oxford University Press, 1999. ISBN 0-19-860103-4. ISBN 978-0-19-860103-6. ISBN 0-19-866250-5. ISBN 978-0-19-866250-1.
* {{Ref-lang|en}} Loewenheim, Francis L. and Harold D. Langley, eds; ''Roosevelt and Churchill: Their Secret Wartime Correspondence'' (1975).
* {{Ref-lang|en}} Soames, Mary, ed. ''Speaking for Themselves: The Personal Letters of Winston and Clementine Churchill'' (1998)
{{Refend}}
 
== Избрана библиография ==
* 1956 – 8 – A History of the English-speaking Peoples
 
== БележкиВижте също ==
* [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]]
<references />
* [[Операция Катапулт]]
 
* [[Битка за Гърция]]
=== Цитирани източници ===
* [[Додеканезка операция]]
{{Refbegin|2}}
* [[Джон Чармли]], британски историк, критичен към Чърчил
* {{cite book |title= Уинстън Чърчил и Балканите| last = Гунев | first = Георги |coauthors= Иван Илчев|year= 2007|publisher=Рива |location= София|isbn=978-954-320-105-1 | page =343 }}
* {{cite book |title= Чърчил |last= Джонсън|first=Пол |year= 2010|publisher=Рива |location= София|isbn=978-954-320-305-5 }}
* {{cite book |title= Втората световна война (мемоари в 6 тома) |last= Чърчил|first=Уинстън |year=1993 |publisher= Труд|location=София |isbn=954-528-006-9 }}
* {{Ref-lang|en}} Churchill, Winston. ''The World Crisis''. 6 vols. (1923 – 31); one-vol. ed. (2005). [On World War I.]
* {{Ref-lang|en}} ''Winston S. Churchill''. An 8 volume biography begun by Randolph Churchill, supported by 15 companion vols. of official and unofficial documents relating to Churchill. 1966.
* {{Ref-lang|en}} Coombs, David, ed., with Minnie Churchill. ''Sir Winston Churchill: His Life through His Paintings''. Fwd. by Mary Soames. Pegasus, 2003. ISBN 0-7624-2731-0. [Other editions entitled ''Sir Winston Churchill's Life and His Paintings'' and ''Sir Winston Churchill: His Life and His Paintings''. Includes illustrations of approx. 500 – 534 paintings by Churchill.]
* {{Ref-lang|en}} Edwards, Ron. ''Eastcote: From Village to Suburb'' (1987). Uxbridge: London Borough of Hillingdon ISBN 0907869092
* {{Ref-lang|en}} Gilbert, Martin. ''In Search of Churchill: A Historian's Journey'' (1994). [Memoir about editing the following multi-volume work.]
* {{Ref-lang|en}} James, Robert Rhodes. ''Churchill: A Study in Failure, 1900 – 1939'' (1970) ISBN 978-0-29-782015-4
* {{Ref-lang|en}} {{cite book |title= Churchill: A Biography |last= Jenkins|first= Roy |year= 2001|isbn=978-0-452-28352-7, 978-0-374-12354-3}}
* {{Ref-lang|en}} Knowles, Elizabeth. ''The Oxford Dictionary of Twentieth Century Quotations''. Oxford, Eng.: Oxford University Press, 1999. ISBN 0-19-860103-4. ISBN 978-0-19-860103-6. ISBN 0-19-866250-5. ISBN 978-0-19-866250-1.
* {{Ref-lang|en}} Loewenheim, Francis L. and Harold D. Langley, eds; ''Roosevelt and Churchill: Their Secret Wartime Correspondence'' (1975).
* {{Ref-lang|en}} Soames, Mary, ed. ''Speaking for Themselves: The Personal Letters of Winston and Clementine Churchill'' (1998)
{{Refend}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.iwm.org.uk/ Imperial War Museum]: Churchill War Rooms. Comprising the original underground War Rooms preserved since 1945, including the Cabinet Room, the Map Room and Churchill's bedroom, and the new Museum dedicated to Churchill's life.
 
<!-- {{пост начало}}
{{пост|[[министър-председател на Обединеното кралство]]|[[10 май]] [[1940]]|[[27 юли]] [[1945]]|[[Невил Чембърлейн]]|[[Клемънт Атли]]}}
{{пост|[[министър-председател на Обединеното кралство]]|[[26 октомври]] [[1951]]|[[7 април]] [[1955]]|[[Клемънт Атли]]|[[Антъни Идън]]}}
{{пост край}} -->
{{Министър-председатели на Великобритания}}
{{Личности на годината на Тайм|27 – 50}}

Навигация