Свети Спас (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“
Ред 49: Ред 49:
{{Портал|Православие|България}}
{{Портал|Православие|България}}


[[Категория:Български средновековни църкви|Спас (София)]]
[[Категория:Средновековни църкви в България|Спас (София)]]
[[Категория:Църкви в София|Спас (София)]]
[[Категория:Църкви в София|Спас (София)]]
[[Категория:История на Българската православна църква]]
[[Категория:История на Българската православна църква]]

Версия от 08:58, 5 септември 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.

„Свети Спас“
Общ изглед на църквата от 1888 г. преди унищожението
Общ изглед на църквата от 1888 г. преди унищожението
Карта
Местоположение в София
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
ИзгражданеГеорги Новаков Джонгар
Състояниеразрушена (1944)
„Свети Спас“ в Общомедия

„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението е разширен и заедно със Света Неделя са били най-големите църкви в града. Унищожен от англо-американските бомбардировки на София през 1944 г.

План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец
Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“

Храмът е строен през периода 11-13 век[1]. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. Матей Граматик описва подробно църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на Свети Николай Нови Софийски, тъй като тя е свързана с мъченика[2]. През 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.

Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре абсида, с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.[3]

Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на св. Никола Нови Софийски, а по-късно съратникът и ятак на Васил Левски Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София – Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар – на Капана и Георги Стоичков – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4] Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.[5] След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.[6]

След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект Георги Джонгов. Иконостасът ѝ е дело на дебърски майстори от рода Филипови, начело с Филип Иванов Филипов от Осой, стенописите са от художниците Харалампи Тачев и дебърчанина Апостол Христов, а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров[7], Авксентий Пелагонийски,[8] родителите на Иван Денкоглу и др.

На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при англо-американска бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те години, когато е унищожена и оцелялата част.

Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.

Източници

  1. Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.
  2. Василев, Асен. За храма „Свети Спас“ // Черковно строителство в София до освобождението. 1940. Посетен на 21 февруари 2017.
  3. „Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)
  4. www.yardjilovci.com www.yardjilovci.com
  5. "Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква." Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  6. При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи. Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  7. Гробът на Сава Муткуров
  8. Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.

Външни препратки